- обро утро, Джийвс – казах аз.
   - Добро утро, сър – отговори Джийвс.
   Неизменната чаша с чай бе поставена внимателно на масата до леглото ми и аз отпих една освежителна глътка. Истински чай, както винаги – нито прекалено горещ, нито много сладък, нито слаб, нито пък силен, хем не е с много мляко, хем не е и с малко, и без да е разлята нито капка по чинийката!
   Удивителен човек е тоя Джийвс – дяволски компетентен във всяко едно отношение! Казвал съм го и преди, но пак ще повторя – имам предвид дори и следния незначителен факт: всичките ми предишни слуги направо нахлуваха сутрин в спалнята, докато все още спя, и ми причиняваха голяма мъка, докато Джийвс като че ли по телепатия разбира кога ще се събудя. Той винаги ще изплува с чая в стаята точно на втората минута, след като съм се върнал отново към живота, а това има адски голямо значение за човека през целия му ден.
   - Как е времето, Джийвс?
   - Изключително меко, сър.
   - Нещо интересно в пресата?
   - Леки заканитални търкания на Балканите, сър, друго нищо особено.
   - Слушай, Джийвс, снощи един човек, с когото се запознах в клуба, ме посъветва да заложа всичко, до последната си риза, в днешните надбягвания в два след обед, на Капер. Ти какво ще кажеш?
   - Не Ви съветвам, сър. Жребецът не е чистокръвен.
   Това ми беше напълно достатъчно. Джийвс си знае работата – откъде и как, не мога да кажа. Важното е, че той всичко знае. Беше то, когато се изсмивах лекомислено и залагах и малкото, което имах, за да го изгубя, въпреки съвета му, но сега вече – не.
   - Впрочем, като стана въпрос за риза, още ли не са донесли ония, бледолилавите, които си бях поръчал? – попитах аз.
   - Донесоха ги, сър. Аз им ги върнах.
   - Върна ли ги?
   - Да, сър. Те нямаше да Ви отиват.
   Да си призная, имах доста високо мнение за плата. Но трябваше да отстъпя пред по-вещите познание на един познавач. Слабост? Може би. Не зная. Повечето хора, без съмнение, предпочитат слугите им да бъдат ограничени в своята дейност, която свеждат до гладенето на панталоните им и тем подобни дреболии, без да насърчават опитите им да въртят цялата къща. Но с Джийвс нещата стоят по съвсем друг начин. Още от първия му ден при мен аз го възприех да ми бъде нещо като съветник, като приятел, като човек, който да ме води с практическите си напътствия и философската си зряла мъдрост.
   - Преди няколко минути по телефона позвъни мистър Литъл, сър. Уведомих го, че все още спите.
   - Поръча ли да ми предадете нещо?
   - Не, сър. Спомена, че трябвало да обсъди с Вас някакъв важен въпрос, без да ми довери подробности.
   - Е, добре. Надявам се да мога да се срещна с него в клуба.
   - Не бива да се съмнявате в това, сър.
   Далеч бях да изгарям, както вие бихте се изразили, от нетърпение да го видя. С Бинго Литъл бяхме в едно и също училище като малки, а и сега все още се виждахме често. Той е племенник на стария Мортимър Литъл, който неотдавна се бе оттеглил от бизнеса с една доста солидна камара пари. (Навярно сте чували за Литъл-балсама, “който изправя веднага и стари и млади на крак”). Бинго се подвизаваше в Лондон благодарение на една парична сума, отпусната от чичо му, която общо взето му позволяваше да води един що-годе безоблачен живот. Нямаше опасност онова, което е представил като важно, да се окаже в действителност въпрос, който да е наистина от изключителна важност. Предположих, че е открил някоя нова марка цигари, които би искал да опитам и аз, или нещо от тоя сорт, затова не благоволих да наруша ритуала на закуската си с излишни тревоги.
   След като приключих с яденето, запалих цигара и отидох до отворения прозорец, за да се полюбувам на деня по-отблизо. С положителност той бе един от най-хубавите и светли дни досега.
   - Джийвс – казах аз.
   - Сър? – чинно изви глас той.
   Тъкмо разчистваше масата от приборите за закуска, но само една дума, изречена на глас от младия му господар, го накара да спре в очакване.
   - Ти бе абсолютно прав за времето. Утрото е свежо, сочно...
   - Определено, сър.
   - Имам предвид пролетта и всичко останало.
   - Именно, сър.
   - През пролетта, Джийвс, цветовете на дъгата се отразяват от лъскавите пера на гълъба с много по-пищен блясък. И на най-кроткия в очите заиграват буйни пламъчета.
   - Такива са и констатираните от мен впечатления, сър – информира ме Джийвс. – Осведомен съм по този въпрос.
   - И правилно. Донеси ми тогава бамбуковото бостунче, жълтите обувки и старото зелено бомбе. Отивам на пасторални танци в Хайд парк.
   Не знам дали ви е познато чувството, което ни обзема някъде около края на април и началото на май, когато светлото синьо небе се покрива с пухкави, бели като памук облачета, а от запад започва да полъхва съвсем лек ветрец. Това е едно особено преповдигнато чувство, което ни предава романтично настроение, разбирате какво искам да кажа, нали? Аз не съм твърде от ония лигави мъже-госпожички, дето лесно се разнежват, но специално в това утро ми се стори, че най-съкровеното ми желание е някое очарователно момиче да налети на мен с молбата да го спася от преследващи го убийци, или нещо от тоя род.
   Така че бях истински разочарован и като попарен, когато буквално връхлетях върху младия Бинго Литъл, който беше толкова отвратителен с яркочервената си вратовръзка на подковки, че приличаше на кръгъл глупак.
   - О, Бърти, здравей – поздрави ме той.
   - Божичко, човече! – възкликнах задавено - Как можа! С такава вратовръзка! Същинско слугинско шалче! Но защо? По какъв случай си я сложил?
   - А-а, кое, вратовръзката ли? – пламна той – Тя-ъ... тя ми е подарък.
   Изглеждаше ми доста объркан, затова смених темата. Известно време повървяхме нерешително, после седнахме на два от столовете до Серпентината.
   - Джийвс ми предаде, че си искал да разговаряш за нещо с мен – поведох разговора аз.
   - Какво? – сепна се той, после додаде: - О, да, да, да, така е, исках.
   Почаках го да изплюе камъчето, но той изглежда не възнамеряваше да ме посвети в темата на деня. Разговорът се утече, а нещастникът се беше вторачил право пред себе си с изцъклено-безжизнен поглед.
   - Слушай, Бърти – промълви най-сетне Бинго, след пауза от около час и петнадесет минути.
   - Ха, здрасти! – казах аз.
   - Харесва ли ти името Мейбъл?
   - Не.
   - Не?
   - Не.
   - Не ти ли се струва, че в него има някаква музика, която се лее, както шепотът на вятъра, когато нежно шумоли в короните на дърветата?
   - Ни най-малко.
   Видя ми се разочарован за миг, но се окопити.
   - Какво ли се чудя? Ти винаги си бил само един бездушен, дебелоок червей, как ще ти хареса! Не съм ли прав?
   - Прав си, разбира се, щом ти казваш! Коя е тя? Кажи ми всичко.
   Омекнах, защото чак сега ми стана ясно, че клетият стар глупак Бинго пак се е отдал на поредното си емоционално преживяване. Откакто го познавах – а се знаехме от както сме тръгнали на училище – той непрекъснато се влюбваше в някого, обикновено напролет, сякаш този сезон му действуваше като магия. Като ученик, по онова време той притежаваше най-страшната колекция от снимки на киноартистки, а в Оксфорд романтичната му натура бе станала пословична.
   - По-добре ела да обядваме заедно и ще се запознаеш с нея – каза ми той, като си погледна часовника.
   - Зряло предложение – отбелязъх, като допълних: - Къде ви е срещата, в Риц ли?
   - До него.
   Младият Бинго беше прецизен по отношение на географското разположение. На около петдесет мили източно от хотел Риц се намираше една от онези долнопробни закусвални, пръснати из цял Лондон, където предлагаха кифлички с чай, в която, ако щете ми вярвайте, нашият Бинго хлътна точно като заек в дупката си, и преди да се усетя и да успея да пророня й една дума, и двамата се намерихме вътре, заклещени на една от масите, до ръба на една притихнала локва кафе, оставена от предишен клиент.
   Длъжен съм да призная, че не бях съвсем наясно с предварителния сценарий, като гледах накъде отиваха работите. Докато все още не се е оплел окончателно в поредната си авантюра, Бинго винаги е разполагал с парична сума за харчилък. Отделно от онова, което получаваше от чичо си, известно ми беше, че се бе справил отлично с превратностите на съдбата, непостоянна за всеки сезон, като използуваше приливите и отливите, за да черпи средства от кредиторите – силни на деня, които поддържаше. По този начин беше добре с дясната колонка от регистъра за гражданско благосъстояние.
   Защо, тогава, бе поканил момичето на обяд в това изоставено и от бога, скапано заведение?! Причината не би могла да бъде породена от финансови затруднения.
   Точно в този момент се яви и сервитьорката – едно доста хубавичко момиче.
   - Няма ли да почакаме, докато... – понечих аз да попитам Бинго възмутен, защото смятах за безочие подобна дебелашка постъпка.
   Не стига, че кани на обяд момиче в такова обидно заведение, ами на всичкото отгоре и да се нахвърли върху яденето, преди то да се е появило – това вече е много! Но като съзрях изражението на лицето му, се въздържах и спрях. Човекът се пулеше упорито насреща ми. Цялата повърхнина на откритите му телесни части бе плувнала в гъста руменина – ще кажеш, едва ли не, поради приликата, че бе самият Пробуждащ се дух от “Зараждането на Душата”, нарисуван в розово.
   - Здравейте, Мейбъл – задавено поздрави Бинго, задъхан като риба на сухо.
   - Здравей – отвърна момичето.
   - Мейбъл, това е Бърти Устър – представи ме той. – Мой приятел от детинство.
   - Радвам се да се запозная с Вас – рече момичето, като добави: - Приятна утрин...
   - Чудесна е – съгласих се и аз.
   - Виждате ли? Сложих си вратовръзката – прекъсна ме Бинго.
   - Стои ти великолепно – отбеляза девойчето.
   Ако на мен лично някой ми кажеше, че връзка като тази ми стои добре, не бих се стърпял да не стана и да не му размажа физиономията, без да се съобразявам нито с възрастта му, нито с пола, ама бедният Бинго, нали се топеше от удоволствие, беше толкова шаштисан, че само се хилеше самодоволно по най-противен начин.
   - Така. Я сега да видим - какво ще бъде менюто днес? – попита Мейбъл, като внесе делови нотки в разговора, за да му предаде необходимата сериозност.
   Бинго с благоговение проучи листа.
   - Ще поръчам чаша какао, студено телешко и шунков пай, парче плодов кейк и едни макарони. Искаш ли същото и ти, Бърти? – важно ме попита той.
   Вторачих се в него с негодувание, отвратен до погнуса – потресе ме това нахалство: толкова години да го смятам за приятел, а той да допусне, че съм способен да изложа най-спокойно стария си търбух на такова обидно изпитание, да го тъпча с гадости... Това ме довърши. Бях дълбоко засегнат.
   - Или какво ще кажеш, например, за парче топъл стук-пудинг? Да го полеем ли с искрящо лимадо, а? – угоднически продължаваше моят приятел.
   Да знаете, действително е ужасно да наблюдаваш, как любовта може да промени човека. Това приятелче срещу мен, което сега си бъбреше с абсолютно безгрижие за макарони и лимадо, беше същия човек, който в по-щастливи времена бях виждал да обяснява на обер-келнера в Кларидж как точто желае шефът да му приготви соле фрит о гуамей дьо шампиньон и да добави още, че с радост ще му го захлупи на главата, ако не бъде направено така, както той го иска. Отвратително, отвратително наистина.
   Кифлата с масло и малкото кафе бяха изглежда единствените в списъка, останали без да са били специално приготвяни от подломислещите родственици на коварните Борджии, за да послужат като отмъщение срещу хората, на които имат зъб с особен карес, та затова си избрах тях и Мейбъл се махна.
   - Е, как я намираш? – изпадна в екстаз Бинго.
   Приех въпроса му като необходимост да чуе моето мнение за отровителката, която току що бе ни оставила насаме.
   - Много добре – задоволих желанието му аз.
   Изглежда не беше удовлетворен.
   - Не намираш ли, че тя е най-възхитителното момиче, което си срещал някога? – отново попита той, изпълнен с копнеж.
   - О, да, напълно – успокоих го аз, за да не го разстроя. – Къде се запознахте?
   - В Кембъруел, на една танцова забава с покани и вход.
   - Че ти пък какво, по дяволите, си правил на такава танцова забава, където се плаща, и то в Кембъруел? – възкликнах аз, явно изумен.
   - Твоят Джийвс ми предложи два билета. Парите бяха събрани с благотворителна цел – в помощ на какво, не разбрах.
   - Джийвс? Не предполагах, че си губи времето с глупости, като например събиране на доброволни пожертвувания с благотворителна цел!
   - Е, да, но предполагам, че той също от време на време трябва да се разтоварва. Впрочем, видях го на забавата – направо фурор! Вихрено понесен в ритъма, елегантно удрящ токовете си с енергия, и то не без успех. Отначало нямах намерение да ходя, но после реших за майтап да се мярна и аз. Божичко, Бърти, само си помисли – какво щях да изпусна!
   - Какво щеше да изпуснеш? – направих се на тапа аз, като забелязах, че от въпроса ми старият мухъл леко помръкна.
   - Мейбъл, глупава тикво! Ако не бях отишъл, нямаше да срещна Мейбъл.
   - А-ха!
   На това място Бинго изпадна в някакъв особен вид транс, от който излизаше единствено, за да се отдаде на другото удоволствие – пая и макароните.
   - Бърти, - каза той, - имам нужда от твоя съвет.
   - Казвай.
   - Всъщност, не от съвет – твоят съвет няма да е кой знае колко полезен за когото й да било. Искам да кажа, че си едно доволно, прозаично, дърто магаре. Разбира се, съвсем не искам да ти наранявам чувствата, но няма да отречеш, че си съвършено магаре, нали?
   - О, не, разбира се. Аз си го знам.
   - Това, което бих искал да направиш за мен, е да възложиш цялата работа на твоя приятел Джийвс, като разбереш, какво предлага той като най-разумно решение. Ти самият често си ми казвал, че е помагал на разни твои приятели да излизат от заплетени ситуации. От твоите разкази излиза, че той е един вид мозъкът на вашето семейство.
   - Досега не съм имал случай да ме е подвел.
   - Тогава попитай го какво мисли за моя случай.
   - Какъв случай?
   - Ами – моя проблем.
   - Какъв проблем?
   - Как какъв проблем – чичо ми, разбира се, шаран загубен! Какво мислиш, че ще каже моят добър чичо за цялата тая история? Ако му я сервирам направо, топла-топла, без да съм го подготвил, той ще се обеси със сто примки, направо върху килимчето ще се завърже на фльонга, пред камината!
   - Да не е някоя ревлива, емоционална баба, а?
   - Не, но по един или друг начин трябва да бъде подготвен и да свикне с мисълта, която ще му разкрием, така, че да я възприеме. Въпросът е – как да го обработим?
   - Х-м.
   - С това “хм” няма да ми помогнеш много... Нали знаеш, аз направо съм зависим от старчето. Ако ми спре издръжката, ще се намеря в небрано лозе, затова ти предай на Джийвс цялата дандания, тъй както е, и виж дали той няма да може да скалъпи един хепи енд някак си. Кажи му, че бъдещето ми е в негови ръце и че щом бие венчалната камбана, може винаги да разчита на мен, ако ще да ми струва половината кралство. Добре е като начало – десет лири. За десет лири, паднали отгоре, Джийвс би си направил труда да си размърда мозъка. Как ти се струва, а?
   - Несъмнено – уверих го аз.
   Намеренията на Бинго да намеси Джийвс в личния си живот по този начин ни най-малко не ме очудиха. Ако самият аз бях притиснат в ъгъла, независимо от какво и как, първото нещо, което би ми дошло на ума да направя, щеше да бъде същото. Както често ми се е случвало да отбележа, моят слуга е рядка птица – пълен е с блестящи идеи и с изключително зрял интелектуален заряд от висша класа. Ако изобщо съществуваше в света някой, който би могъл да уреди Бинговия въпрос, то този човек би бил само Джийвс.
   Изложих му случая още същата вечер, след като се нахранихме.
   - Джийвс – казах му.
   - Сър? – веднага откликна той.
   - Имаш ли някаква работа сега?
   - Не, сър – беше краткият му отговор.
   - Искам да разбера по-конкретно, дали нямаш намерение да правиш нещо?
   - Не, сър – успокои ме той. – По това време обикновено съм свикнал да чета някакво полезно четиво, но ако се нуждаете от моите услуги, аз съм на Ваше разположение.
   - Другото може да се поотложи или даже да не го правя изобщо.
   - Добре. Искам да ми дадеш един съвет. Отнася се за мистър Литъл.
   - За младия мистър Литъл или за стария му чичо, сър, за мистър Литъл старши, който живее в Паунсбай Гардънс? – коректно попита Джийвс, за да уточни.
   Изглежда нямаше нещо, което да не знае. Удивително, смайващо явление – с Бинго бяхме приятели фактически от както се помня и пак не си спомнях да съм чувал, че старият Литъл има някакво конкретно-определено местожителство, камо ли да го знам. Попитах го смаян:
   - Как разбра, че живее в Паунсбай Гардънс?
   - Имам известни взаимоотношения от интимен характер с готвачката на по-възрастния мистър Литъл, сър. Всъщност, между нас съществува едно взаимно разбирателство, не повече.
   Трябва да споделя, че това в известна степен ме поуплаши. Не зная защо, но почти никога не съм се сещал, че Джийвс може да има личен живот или подобна връзка.
   - Да не би да искаш да кажеш, че си сгоден? – плахо го попитах аз.
   - Да, сър, и така би могло да се каже.
   - Я виж ти! – не можах да се въздържа и да не покажа очудването си.
   - Тя е отлична готвачка със забележителни кулинарни способности, сър – оправда я Джийвс, сякаш се чувстваше длъжен да ми даде някакви обяснения за своите лични работи, а после добави:    - Какво щяхте да ме питате за мистър Литъл?
   Изложих му най-подробно целия случай и накрая допълних:
   - Та, ето как стоят нещата, драги – мисля, че сме длъжни да се опитаме да помогнем с общи усилия на клетия нещастен Бинго да се справи с положението. Разкажи ми нещо за мистър Литъл старши – какво представлява като човек?
   - Характерът му е малко особен, сър. Откакто се е оттеглил от големия бизнес, станал е много саможив и необщителен, а удоволствието, на което сега почти изцяло се е посветил, е да седне на масата и да се наяде.
   - С други думи – лаком див шопар, така ли?
   - Аз не бих си позволил, може би, волността да го опиша с абсолютно същите изразни средства, сър. Той е гастроном, както обикновено наричат чревоугодника. Много държи на онова, което му се поднася и има особени изисквания поради странния си вкус, та именно поради тази причина цени високо кулинарните достойнства на мис Уотсън като майстор-готвачка.
   - Значи, оценява достойнствата й?
   - Да, сър, кулинарните й достойнства – поясни отново Джийвс.
   - Е, добре. В такъв случай изглежда най-добрият план, който можем да измислим е, според мен, да изстреляме младия Бинго някоя вечер на гости у тях след вечеря. Имам предвид отпускането, онова разтапяне и благост след храна и тъй нататък, от което духът ни е добре разположен.
   - Това би ни затруднило, сър, – каза Джийвс – тъй като в момента мистър Литъл е на диета. Получи криза от подагра.
   - Нещата започват да ми се виждат доста несигурни – загрижено казах аз.
   - Не, не се тревожете, сър – успокои ме моят верен, осведомен слуга. Всяко зло – за добро! Ще използуваме ситуацията, като превърнем страданието на чичото в радост за племенника. Онзи ден разговарях със слугата на стария мистър Литъл, който ми каза, че главното му задължение напоследък било вечерно време да чете на господаря си. Ако бях на Ваше място, щях да изпратя младия Бинго да го смени.
   - Привързаността на племенника, искаш да кажеш, към неговия чичо и старецът, затрогнат от добрата му постъпка, така ли?
   - Само от части, сър. Аз бих разчитал повече на избраната от младия Бинго книга.
   - Не върви. Бинго е веселяк с благовидна физиономия, но стане ли въпрос за литература, познанията му свършват с “Времена за играчи”.
   - Тази пречка може да бъде преодоляна. Бих се радвал да подбера книгите, които мистър Бинго ще чете. Може би няма да е лошо да Ви поясня идеята си по-нататък, сър.
   - Не мога да твърдя, че съм схванал нещата дотук.
   - Методът, който ви препоръчвам, е така нареченият от рекламните агенти метод на директното внушение, представляващ съвкупност от идеи, усвоявани по пътя на непрекъснатото им повторение. Вие навярно и сам сте се сблъсквали с тази система.
   - Ти твърдиш, че агентите непрекъснато повтарят за един или друг вид сапун, че е най-добрия и съвсем скоро попадаш под влиянието на навивките им, изтичваш зад ъгъла и си купуваш един калъп, така ли да те разбирам?
   - Съвсем точно, сър. Същият този метод беше използуван по време на последната война като основа за най-действената безценна пропаганда, нямаща равна на себе си. Не виждам причина, защо да не бъде използван и в този случай. Приложението му би довело до постигането на желания резултат, ако се вземе под внимание комплексът от наслоени предразсъдъци на субекта на въздействие, с характерните за класовата му пренадлежност възгледи и антагонистични особености. Ако младият Бинго се наеме да чете ден след ден една цяла поредица от четива, описващи бракове на млади хора с различен социален статус като напълно приемливи и възвишени, предполагам, че това би подготвило стария мистър Литъл разумно да възприеме съобщението, че неговият племенник е решил да се омъжи за сервитьорка от “Бързи закуски”.
   - А дали в наше време се намират книги от сорта? – загрижено попитах аз. – Единствените литературни материали, които съм срещал тук-там из пресата, са все за разни бракове на млади двойки, които намират живота тежък и сив, и които за нищо на света не са в състояние да се приспособят един към друг.
   - И все пак, сър, освен тях съществуват и много други, пренебрегнати от критиката, но много популярни и четени книжки. Никога не Ви е попадала “Всичко за любовта” на Роузи М. Бенкс, предполагам?
   - Не – признах си аз.
   - Нито “Лятна алено-червена роза” от същата авторка?
   - Нито тази.
   - Аз имам една леля, сър, която притежава почти пълна колекция от произведенията на Роузи М. Бенкс. Бих могъл без никакви затруднения да заема от нея толкова томове, колкото младият мистър Бинго би поискал. Тези романчета са много леки и привлекателни – увличат всеки читател.
   - Добре. Струва си да се опита – реших аз.
   - Имате напълно моята подкрепа за предложения план, сър – увери ме Джийвс.
   - Тогава всичко е наред. Изтичай утре при леля си и грабни няколко от най-ефектните – не можем да не се опитаме да направим нещо по този начин, нали? Може пък да излезе нещо.
   - Точно така, господине – приключи въпроса моят добър слуга....

Превод: Искра Пенчева