се по-често напоследък Дончо си приказваше сам. Не като откачалките, дето вървят по улиците, говорят си високо и дори ръкомахат, не! Той приказваше със себе си наум, нежно вразумително, сякаш съветваше скъп приятел. Посегне например, към цигарите и си каже: "Дончо, миличък, можеш да изчакаш още десетина минутки. Многото пушене вреди на сърчицето...". И минаваха не десет минути, а половин час и повече, преди отново да помисли за цигарите. Така, без усилие, ги намали до кутия на ден, след като беше пушил по две и кусур.
    Със същата лекота Дончо ограничи и алкохола. Усетеше ли, че ще се напие, гальовно се смъмряше: "Дончо, миличък, пази си черното дробче. Ще ти трябва и за напред!". Доста чашки с уиски и водка оставаха недопити, а телесните му органи пращяха от благодарност най-вече за неговите любезни обръщения, каквито не бяха получавали през тридесет и пет годишното си акуратно функциониране.
    Хората, с които се събираше - все млади и охолни, редовно го поднасяха. Не го ли сърбят вече плешките? Да не би да му никнат крилца? На ангелче ли се прави? Ще ходи ли в манастир? С лъскавата си усмивчица Дончо им отговаряше, че все още не се готви за рая. Напротив! В министерството, където работеше, нямаше жена между двадесет и шестдесет години, която да не беше минала през леглото му. Чистачки, секретарки, колежки, че дори и зам.министърката. Предаваха си го като щафета и не се ревнуваха една от друга. Е, зам.министърката, жена амбициозна и с три деца, се опита да го "приватизира", но за благото на ведомството се примири - той беше обществен "Шанел": който имаше нужда се напръскваше и го връщаше на мястото му, да е под ръка. Министерството ухаеше на доволна женкса плът и на разбирателство. От тази своя страст Дончо не се боеше, нито се бореше с нея, а тя - засега - му затваряше пътя към рая.
    Още щом видя новата секретарка, той се смути изагрижено се предупреди: "Дончо, миличък, по-далеч от това мадамче! Ще те анихилира!". Мадамчето се казваше Себастияна, слабичко, високо, с големи цици и бедра до носоглътката. Под тъмната коса бяха вдълбани синьозелени очи и сякаш обгръщаха човека с талазите на лятно море. Момиче на мечтите, мадамче за милиони! Да, но! Секретарката Себастияна се явяваше и любовница на Камен, неговият шеф и благодетел. От университета Дончо помнеше, че жените не си падат по състудента му. И имаше защо: нисък, кривокрак, а сега и шкембест, Камен приличаше на гибон-реститут, но с нрав на мелез между анаконда и носорог. Вместо да се пропие или отчая, залягаше над уроците, звърши с пълно отличие и веднага се изстреля в министерството, където вече беше началник отдел. Именно той съжали Дончо след двегодишна безработица и в името на никога не съществувало, но переспективно за бъдещето приятелство, го настани в своя отдел.
    С появата на Себастияна, (или Биси, както я наричаше галено) шефът почна всекидневно да вика Дончо в кабинета си. Дуеше се на бюрото и с всяка дума, с всеки жест, с всяка мимика демонстрираше, че секретарката е неговият голям ловен триумф. Непостижим и недостижим! Само Дончо, първият женкар на републиката, можеше да го оцени! От ужас да не остане на улицата, той си повтаряше като в унес: "Дончо, миличък, не зяпай в отвъдното. Бъди труп!" И със затворени очи поемаше кафето, което Биси му поднасяше, гледаше тавана, когато тя му говореше, или хукваше обратно, срещнеше ли я в коридора.
    С още по-голям ужас той виждаше как колежките му се усмихват съчувствено. Никак не го топлеше, че от време на време някоя от тях му пришепваше мръсна клюкичка за Биси. Настроението против нея беше разбираемо, но криеше опасности, за които той дори не искаше да мисли.
    Дончо заряза сексуалните си задължения в министерството и за да забрави Биси се обзаведе с постоянно гадже, което му се случваше рядко. Чукаше я по цели нощи, Виолета лудееше под него и ту ревеше, ту се кискаше, но с всеки тласък той се уверяваше, че е влюбен в оная, в оная, в оная! От непрекъснатото повтаряне еротичните му прояви почнаха да се скъсяват.
    А "оная" го издебна един петък в стола, седна на масата му и го натопи в лятното си море. От страх, изненада и любов Дончо едва не си счупи зъб в крехката телешка пържола, задави се с натуралния си сок, но никакви "Дончо" и "миличък" не му попречиха да я слуша. За нагазване сред вълните Биси се оплака от строгите си родители, лекари по професия и даскали по манталитет, вкара го до кръста във водата с комплимент за цветущия му вид, повдигна нивото и до устата му, намеквайки, че Камен и омръзнал с дебелащината си и май е време да го чупи, и натиска главата му под водата с предложението:" Петък вечер е, нали, можем да си позволим малко развлечения". Изпускайки мехурчета, сякаш се дави, Дончо прие да се срещнат в някакво ресторантче, "под звезди и лунен блясък". Напусна стола с чувството, че "миличкият Дончо" го е изоставил.
    Вечерята мина отвратително. С аперитива още Биси се напи или се направи на пияна, продължаваше да се налива, докато се хранеха и откровено го сваляше, комбинирайки влюбеност и курвенско безочие. Цял следобед Дончо беше прекарал в сериозен диалог със себе си, беше се стегнал и макар страхът и любовта да си оспорваха душата му, успяваше да се измъкне от капаните на Биси. Незабелязано изливаше чашките си в близката саксия, отговаряше с вицове на похотливите и атаки, особено внимаваше да не я докосва, макар че тя ту се опитваше да напъха коляното си между неговите, ту налиташе да се прислони на рамото му. Към края на вечерта Дончо беше толкова изтощен, че не намери сили да и откаже - след половин час се озоваха в апартамента и, да пият някакво фамозно бразилско кафе и да послушат музика.
    Излишно е да се казва, че и тук той издържа. И на "домашния" и тоалет - прозирна блузка, под която стърчаха твърдите и гърди; и когато Биси се отпусна на удобния диван, шепнейки че само мъжка ласка и трябва, за да се почувствува съвсем щастлива; и когато разляла нарочно кафето на пода, разголи задника си пред очите му. Дончо издържа, въпреки че в панталона мъжеството му се вкорави до стоманен сталагмит, а ташаците го боляха, отекли като топузите на старовремски кантар. Заслепен от гордостта на самопревъзмогването си, той не забеляза опасните пламъчета в очите на Биси и не обърна внимание на думите и. След поредния опит да го затисне на дивана, тя почти го изблъска от стаята и на прага просъска в лицето му:
    - Дончо, миличък, голям кретен си ти!
    Малко преди обяд в понеделник същото му каза и Камен, допълвайки, че е по-добре да си подаде оставката, отколкото да го уволнят. Рано-рано Биси му беше казала как Дончо я бил завел в квартирата си и се опитал да я изнасили. На плахите му обяснения шефът Камен със сълзлив глас се разкрещя, че не е очаквал подобна низост от него, от него, когото извадил от калта.
    Преизпълнен със злоба и отвращение, Дончо се намери на улицата, отново безработен и все още с болки в ташаците. Направо от министерството той отиде при Виолета. На единадесетия етаж, в гарсониерката и, от вратата се заразсъблича, пъхна се в леглото, където се излежаваше гаджето, и ... толкоз. Въргаляха се по чаршафите, пробваха всякакви пози, работеха с пръсти, езици и устни- не и не! След близо час мъки Дончо се предаде. Стана и както си беше гол, отиде на балкона. Зад него Виолета напълни чаша с водка и тракайки зъби о стъклото, се изкикоти:
    - Едното чукане ти беше останало...
    Покривите на съседните къщички, натежали от сняг, го мамеха; струваше му се че е невъобразимо лек, почти безтегловен. Ако се хвърлеше, сигурно щеше да се приземи. Пък нямаше и къде. Плешките отзад сякаш го сърбяха, но той се посегна да провери, а си каза:
    - Дончо, миличък, време ти е да литнеш към рая!

За да прочетете и други произведения от същия автор, натиснете ТУК!