алеше.
    Не капки, а плътни водни струи носеха небесно послание на изстрадалата земя. Петима мъже газеха до колене във вода и заливаха неприветливата природа с поток от цветисти ругатни на няколко езика. И трябва да се отбележи, че дъждовният еквивалент на словоизлиянията им без съмнения би накарал гореспоменатата буря да изглежда смешна.
    - Ще се издавим - отбеляза Джентълмена, докато опитваше да нагласи чадъра си така, че главата му да остане суха.
    - Няма - успокои го Сянката, - носим лодка.
    - Само си я носим - не мирясваше Джентълмена. - Откак Снежинката спа в нея, гуменетката за нищо не става.
    - Хей, чадърджийо, като знаеш много, другия път ще се сгуша при теб.
    Не стига, че натъпка оборудването си в моя спален чувал, за да...
    - Млък! - изръмжа Тъмния. - Как не ви се напълниха устите с вода, бре!
    Вчера ми свърши аспирина и искрено моля да не предизвиквате главоболието ми.
    Замълча за няколко секунди и добави:
    - И без това до няколко минути дъждът ще спре.
    В интерес на истината, позна.

    * * *

    Двестакилограмовият негър, известен като Снежинката, изстиска с професионални движения необятната си парка и се озъби на озарилото небосвода огнено кълбо, познато като слънце:
    - Да ми я изсушиш, иначе...
    Тъмния с усмивка го изчака да просне дрехата си на скалите и му подаде черния шлифер и ризата си. После приближи до Шепота, приклекнал до някаква машинария с малко екранче.
    - Къде сме?
    Дългите пръсти на локаторчика се плъзнаха по окъпания в зелена светлина монитор.
    - Тук - каза тихо. - Скоро ще го настигнем.
    Тъмния отметна назад дългата си черна коса и изръмжа доволно.

    * * *

    - Много се извинявам за безпокойството, но трябва да видя документите и ловните ви билети.
    Малкото светещо кълбо, на което принадлежеше горното изказване, се отдръпна няколко метра назад и увисна неподвижно във въздуха. Сянката се материализира и извади от чантичката на кръста си разноцветни хартийки.
    Кълбото се приближи, за да ги огледа.
    - Мда... Май всичко е наред. Разрешителните ви са за още седмица.
    Успяхте ли да хванете поне един?
    - Не, но сме на път - гордо потупа огромната си пушка Снежинката.
    - Пожелавам ви успех - рече летящата машинка. - Нещо много са се навъдили напоследък.
    - Мерси - поклони се леко Джентълмена.
    - Учтив до гроб - прошепна Шепота на Тъмния и двамата се захилиха.

    * * *

    Джентълмена оправи възела на вратовръзката си.
    - Добре ли е?
    Снежинката избърса потта от челото си с парцала, с който почистваше оръжието си.
    - Чудя се, как ли се обличаш за официално парти, щом това са ти дрехите за лов. Някой ден ще взема да мина през клуба ти за чаша уиски...
    - Чай!
    - С коняк!
    - Става. Сериозно, как ми стои вратовръзката?
    Гръмотевичен тътен заглуши отговора на негъра, което, предвид културния тон на тази история, вероятно беше за добро. Погледите на петимата се отправиха в посоката, откъдето дойде звукът. Фантастичен поток светлина разкъса черната плът на нощта, откри за миг лицето на спящата земя  и се разби на милиони блестящи късчета, които се пръснаха във всички посоки.
    Гледката сама по себе си беше прекрасна, а фактът, че нашите герои можеха да й се наслаждават от достатъчно далечно разстояние и от безопасно за тях място, я правеше направо изумителна. Така или иначе, първата реакция закъсня с близо минута.
    - Вулкан? - усъмни се в очевидното Тъмния, без да откъсва очи от заревото.
    - Да - потвърди Шепота. - Вулканично изригване на 28,7 километра от сегашното ни местоположение.
    Джентълмена потри брадичката си.
    - Дали...
    - Разбира се! - ухили се Тъмния. - В нас се цели, копелето му с копеле. Надушило ни е.
    - Ако не си оправи мерника, скоро ще надуши барут - изръмжа Снежинката.
    Отблясъците от далечния пожар танцуваха по цевта на пушката му.

    * * *

    - Две вулканични изригвания, един ураган, две наводнения и три земетресения, последното от които за малко не ни довърши - броеше на пръсти Джентълмена.
    - Верни са ти сметките - плясна го по рамото Тъмния. - Само не разбрах, оплакваш ли се, или се хвалиш...
    - Чудя се. Нали уж даваме грешни пари, за да ловуваме, без да вредим по никакъв начин на майката природа? Само дето онова чудо, дето го гоним, разказа играта на екологията в мерака си да ни спре.
    - К'во си се загрижил... Нали се КЕФИШ! - извика Снежинката.
    "КЕФИШ! КЕФИШ!" - потвърдиха отвесните стени на каньона.
    - Ако бяха останали зайци или сърни - продължи той, - да не си мислиш, че щяхме да се трепем за оня?
    - Останали са - привлече вниманието на всички Шепота, повишавайки тон.
    - Четирийсет диви заека и петнадесет сърни, четох последните статистики.
    Чудя се, дали щяхме да изтребем и тях, ако не бяхме открили Екологичния лов?

    * * *

    - Настигнахме го - тупна Шепота по радара си.
    Червената точка пулсираше в самия център на зеленикавия монитор.
    - Оказа се келяв - възнегодува Снежинката. - Помните ли миналогодишния лов? Три месеца го преследвахме оня, преди да го омаломощим. От четири засади се измъкна. А как само нападаше... Скални свличания, гръмотевични бури... Пък тоя не ни уцели нито веднъж.
    - Тъкмо ще си почина малко. Не мога всяка година да лежа в болница - обади се Сянката.
    - Къде точно се е сврял?
    - Ето там - подаде му бинокъла си Шепота. - Виждаш ли онази каменна постройка? Според компютъра, това е изоставен храм от края на двайсет и първи век.
    - Колко оригинално! - продължи да мърмори Снежинката. - Дано поне предсмъртният му монолог си струва.

    * * *

    - КАК СМЕЕТЕ ДА МИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТЕ, СИНОВЕ НА МАЙМУНИТЕ?! - прокънтя между каменните стени дълбок и плътен глас с ясно доловим южняшки акцент. - АЗ СЪМ БИЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИТЕ, ЩЕ БЪДА И СЛЕД КАТО ТЕЛАТА ВИ ИЗГНИЯТ В ПРЪСТТА!
    - Абе кажи нещо ново - прозя се Снежинката, - тия лафове сме ги чували.
    Светлината от фигурата, запълнила почти цялото древно светилище, стана още по-червена. Няколко огнени кълба полетяха към петимата мъже, но психощитът на Сянката ги върна обратно при подателя им. Светлината стана бяла, а фигурата видимо се смали. Гласът вече не беше нито толкова дълбок, нито толкова плътен. Само акцентът се бе запазил.
    - Това не е нормално! Аз съм бог в края на краищата. Според правилата, по които е устроен светът, вие трябва да ми се подчинявате!
    - Откак открихме начин да ви очистим, пренаписахме правилата - ухили се Тъмния.
    Петте дула се насочиха към него.
    - Но защо?! - изпищя той.
    - "Вълнуващо, забавно, одобрено от Световната екологична организация забавление" - цитира рекламната брошура Тъмния.
    Пет пръста се стегнаха около спусъците.
    - Спрете, синове на маймуни! Какво правите?! Вие не можете да живеете без богове...
    - Че ние не живеем без богове. Винаги се завъждат нови - припомни познатите факти Снежинката. - Пък и светещите ви кожи стоят чудесно над камините...
    Пет енергийни заряда се врязаха в светлата фигура.