хав живееше в утробата на майка си - морето, като сътворение на нейната вече изжелана обич.. Макар и вече създаден, все му се искаше да продължи да живее сред нейните сокове.
    По мнението на всички морски обитатели трябваше да се научи вече да приема само това, което понякога не е достигало дори на собствения му създател.
    Майка му даваше всичко, заради любовта, тъй като беше заченала и износваше плода си единствено, заради създаденото само от нея желание.
    Заради любовта, в която беше повярвала…
    След раждането, Ахав по свой навик продължи да я търси, като с порастването си, този навик прехвърли и на баща си Посейдон. И двамата тогава, със своята жертвоготовност, започнаха да се стараят по всички начини да задоволят все по нарастващите му изисквания. Само той да е доволен, защото смятаха, че по този начин и те ще бъдат щастливи.
    Но след като изсмука всички им налични сокове, започва да се чувства по силен, и да дотяга дори на собствените си създатели…
    Радваше се и тържествуваше над собствената си съдба.
    Започна да негодува от присътствието им, като смяташе, че те вече засенчват слънцето. Беше забравил, че без тях, той никога нямаше да види истинското си слънце…
    Ахав имаше един единствен приятел - Ишмаел, който на всичко това само поклащаше мълчаливо глава…
    Необходимо беше да се намери някаква мярка и измерение във всичко, което го беше създало, а после нека сам той да реши дали да го заобикаля или не…
    Както в жертвоприношението на всяка вяра, така и в егоизма…
    Защото всеки човек има един единствен дар от Бога - да не се дистанцира единствено според собствената си воля.
    От доброто, до злото…
    От тъмнината, до изграждането на човешката си светлина…
    От създаването, до безсмъртието…
    Веднъж Ахав каза на Ишмаел:
    - Аз съм вестител на съдбата, но не знам защо - каквото и да направя, все се връщам към собственото си начало. Що за орисия имам? Или това е заложено във всички човешки същества?
    Ишмаел го укроти, като му каза:
    - Не ти се полага, чрез тази гордост да сътворяваш собствения си живот. Защото, ако вярваш само на човеците винаги някой ще стои над тебе, заради парите…
    И ще иска да те подчини…
    След толкова години Ахав беше разбрал собствената си грешка.
    Тогава той изплува от дъното на морето, където се провеждаше тази беседа.
    А беше стиснал вече в дясната си ръка една монета, от едната страна на която имаше икона, а от другата - стойността на неговия живот…
    Вдигна я високо над водата, за да може слънцето да я погледне…
    Но нито Ахав, нито слънцето, не знаеха коя от страните да огреят.