з господин следовател съм фелдшера. По делото за побоя. Дето ни би пациента-мен и доктора. И братовчедите му ни биха. Ама нека да кажа първо за операцията. Още като каза доктора "двата гъза" разбрах, че е прекалил с ракията. То в наш`то село ракията е силна. Наш`те хора като я варят и захар повечко слагат и черничева шума за цвят. Ние правим къде нас, ракия от всичко. Дето вика оня, гръцкия зет, маслини да растяха тука и от тях ракия щяхме да правим. Тя, ракията става 70-80 градуса.
    Та като дойде пациента и каза, че са го простреляли от отзад. Доктора му вика "Къде"?
    Оня вика отзад и сочи ляво. "Я се обърни" - му вика доктора и оня се обръща.
    "А-ха" вика пак нашия и пише нещо в листа. Ама писал дясно. Щото оня като се обръща лявото става дясно. Десния бут. И така се обърка цялата работа.
    После като го сложихме да легне и сложихме зеления чаршаф с цепката хептем `сичко се обърка. То и сестрата- Минка и тя беше дръпнала две ракийки, ама не и личеше. Та лъсна му задника, с извинение, и доктора нещо набързо резна единият бут. Оня изквича и подскочи, та чак седна масата. Ама като седна веднага пак скочи, щото сега и двата бута го боляха. От единия течеше кръв, дето го резна доктора със скалпела а другия беше нарешетен. После се разбра, че било от дребни съчми, за пилци, ама това после се разбра, когато след виковете на оня, нахлуха ония, братовчедите му, ловджиите. Те ни биха с доктора, само сестрата избега.
    Не, че ни биха много, беше така, както си се побийваме тук на село, повече да им мине, че нищо не беха утрепали на лова. Един дори си ни пазеше през целото време. Беше се качил на кушетката а ние бегахме около нея. Така беше. Дори оня, Асен се казваше, все викаше: "Абе по леко, че ни требват тия доктори."
    После се разбра, че тоя бил ни знаел, от по рано. И аз го знаех.
    Миналата година сме били с доктора да оправим деда му. В смисъл да го извозим. Беше си отишъл човека. На 87 години. Те онова лято бая старци си отидоха. Беха пет-шест "разбойника "-готини старчета, само дето прекаляваха с Виаграта.
    Тая история с Виаграта фелдшерката от другото село я беше подела. Купуваше от града т`ва хапче и им го продаваше. Не насила, те сами си го поръчвали и дори и давали пари да го купи. После се разчу, че бая станали шавливи, тия старци. Те после, дето ви казах, някои от тях набързо си отидоха. Нещо ги омете оная с косата. Едни викат от Виаграта-бабите, ония вещици, други, че било от сърцата ама знае ли човек. То дойде ли му ,еле над осемдесетте баре да е като мъж. Пък нещо и не ги коряха много в селото, все пак като мъже са си отишли.
    Та тоя Асен, след два три дни идва при мен и ми вика: Ти докторе- доктор ми вика - да напишеш едно писмо. Учен човек си, вярно, че оня ден ви натупахме, ама и вие си бяхте виновни, къркате с доктора и сега братовчеда не може да седне една седмица. И на двата гъза не може, баре на единия да можеше, ама не може. Сега обаче съм дошъл за друго. Нали знаеш, че и у нашето село прокараха телевизия, кабелна, сещаш се, че за оня канал ти казвам-XXL. Зимата, ония филми, нали се сещаш ги даваха по-рано. Та като ги погледаш малко току привикаш жената. Абе тя се дърпа, не иска толкова често, ама поне три пъти в седмицата бива. А сега с обръщането на това време, часовото, к`во стана. Аз лягам към единайсе, приготвям се, викам на жената-Ела бе,душо!, иде, къде ще ходи и се наредим като шишета да чакаме нещо по-така. Ама до де чакам ,зaспа. Събудя се по некое време, гледам жената заспала, телевизията друго дава-спорт. Та да им напишеш на тия в София, ако може тия филми по-рано да ги дават. Поне около дванайсет. Иначе залинехме в селото. И жените станаха свадливи.
    И аз писах, господин полковник, така де, капитан, написах едно грамотно писмо щото да се оправи тая телевизия. Адреса го взех от вестника, нашия на града. След няколко дена ми звъни една жена. ние, казва, господине на вашето село не сме пускали кабел, вие телевизия кабелна наша нямате. Нещо има при вас незаконно и ще ви съдим за кражба на кабелна услуга. Така каза кабелна услуга. И аз какво да правя, зачудих се и отидох при доктора. Казвам му каква е работата а той ми вика. Абе, главо дървена, що ти трябваше да пишеш, че тоя кабел е незаконен. Не знаеш ли, че в селото никой не плаща за телевизия. Че на времето, тя се яви от никаде. Ей така едни момчета се явиха и прокараха жици. И след няколко дена дойдоха едни момчета. С едно черно Ауди. Здрави момчета, с черни очила и единия вика. "Ти, смотльо що не си гледаш бабичките а се ръчкаш дето не ти е работа. "И щех пак да ям боя ама тогава се яви един от ваште, с униформа та нещо ми се размина.
    Та сега искам да питам, с`ин полковник, да де, капитан; за какво ме извикахте тука, за коя работа? Аз всичко си ви казах и пак не разбрах-за доктора ли, за старците ли или така за `сичко. Щото ако требе още ще казвам. Ние така сме научени, видиш ли униформа се спичаме, щото сме си в хронично прегрешение. И предпочитаме без бой да си казваме. Не биете ли? Е навремето милицията биеше, та сме си свикнали.
    Питай, да знаеш, така ме е учил доктора в нашето село. А той е учен човек, кило ракия пие и бира притурга и нищо му няма. Може ли да му не верваш. Ако трябва пак бой ще ям, ама си го не заменям.