През пазарния площад минава полицейският надзирател Очумелов с нов шинел и с вързопче в ръка. След него крачи червенокос стражар с решето, напълнено догоре с конфискувано френско грозде. Наоколо е тихо... На площада няма жива душа... Отворените врати на дюкянчетата и кръчмите гледат унило божия свят като гладни гърла; наоколо им няма дори просяци.
    - И хапеш, проклетнико? - чува изведнъж Очумелов. - Деца, не го пускайте! Сега не може така да се хапе! Дръж! А... а!
    Чува се кучешко скимтене. Очумелов поглежда натам, вижда: откъм склада за дърва на търговеца Пичугин бяга куче, като подскача на три крака и се оглежда. След него тича човек с басмена колосана риза и разкопчана жилетка. Той бяга след него и подал тялото си напред, пада на земята и хваща кучето за задните крака. Чува се наново кучешко скимтене и вик: "Не го пускай!"От дюкянчетата се показват сънни физиономии и скоро около склада за Дърва, сякаш изникнала от земята, се събира тълпа.
    - Май че има безредие, ваше благородие!... - казва стражарят.
    Очумелов прави полуобръщане наляво и крачи към навалицата. До вратата на склада той вижда гореописания човек с разкопчаната жилетка, който е вдигнал нагоре дясната си ръка и показва на тълпата окървавения си пръст. На полупияното му лице като че ли е написано: "Ще те науча аз тебе, негоднико!", а и самият пръст има вид на знака на победата. В този човек Очумелов познава златаря Хрюкин. Посред тълпата, разкрачил предни крака и треперейки с цялото си тяло, клечи на земята виновникът за скандала - малко бяло кученце с остра муцунка и жълто петно на гърба. В сълзящите му очи има израз на мъка и ужас.
    - Какво става тук? - пита Очумелов, вмъквайки се в тълпата. - Защо сте се събрали тук? Какво си вдигнал така пръста?... Кой викаше?
    - Вървя си аз, ваше благородие, никого не закачам... - започва Хрюкин, като кашля в шепата си. - За дърва с Митрий Митрич - и изведнъж този подлец, кой го знае защо, ме захапа за пръста... Извинете, аз съм човек работещ... Моята работа е деликатна. Нека ми платят, защото - този пръст може би седмица няма да го помръдна... Това, ваше благородие, и в закона го няма - от някакви си животни да теглим... Ако всеки започне да хапе, по-добре хич да не живеем на тоя свят...
    - Хм!... Добре... - казва Очумелов строго, като кашля и мърда вежди. - Добре... Чие е кучето? Аз няма да оставя тази работа тъй! Ще ви кажа как се пуска куче! Време е да се обърне внимание на подобни господа, които не желаят да се подчиняват на нарежданията! Като му дръпнат една глоба, ще го науча аз, мръсника, какво значи куче и прочие скитащи животни! Ще му дам да се разбере!... - Елдирин - обръща се надзирателят към стражаря, - научи чие е това куче и състави протокол! А кучето да се застреля. Незабавно! Трябва да е бясно... Чие е това куче, питам!
    - На генерал Жигалов, чини ми се! - казва някой от тълпата.
    - На генерал Жигалов? Хм!... Елдирин, я ми съблечи шинела... Страшна горещина! На дъжд гледа май... Едно само не разбирам: как е могло да те ухапе? - обръща се Очумелов към Хрюкин. - Къде може да стигне до пръста ти? Я какво е мъничко, а ти какъв си пехливанин! Сигурно си разчоплил пръста с гвоздей, а след това ти дошло на ум да оскубеш стопанина му. Зная те аз тебе! Познавам ви всичките, дяволи!
    - Той, ваше благородие, цигара в муцуната му пъхаше, за смях, а то - да не е глупаво, и хам... Заядлив човек е, ваше благородие!
    - Лъжеш, кьорчо! Като не си видял, тогава защо лъжеш? Негово благородие е умен господин и разбира кой лъже, а кой правичката казва... А ако аз лъжа, тогава нека съдия отсъди. В закона там е казано... Днес всички са равни... Аз самият имам брат стражар... ако искате да знаете...
    - Не разсъждавай!
    - Не, това не е генералско... - дълбокомислено забелязва стражарят. - Генералът няма такива кучета. Неговите са повечето хрътки...
    - Ти това сигурно ли го знаеш?
    - Сигурно, ваше благородие...
    - И аз го зная. Кучетата на генерала са скъпи, породисти, а това дявол знае какво е! Нито козината му, нито видът му... само една подлост... И такова куче да държат?! Имате ли ум? Нека видят такова куче в Петербург или в Москва, знаете ли какво става? Никакъв закон няма да ти гледат, ами направо куршум! Ти, Хрюкин, си пострадал и не оставяй така тая работа ... Трябва да му видиш сметката! Да-да...
    - А може да е и генералско... - мисли гласно стражарят. - На муцуната му не е написано... Оня ден видях едно такова в двора му.
    - То се знае, генералско е! - казва глас от тълпата.
    - Хм!... Елдирин, я ми наметни, брат, шинела... Нещо вятър подухна... Студено ми е. Ще го отведеш при генерала и ще питаш там. Ще кажеш, че аз съм го намерил и го изпращам... И кажи да не го пускат на улицата... Може да е скъпо, а ако всяка свиня започне да му тика цигари в носа, съвсем лесно може да се повреди! Кучето е нежно създание... А ти, дръвнико, свали тая ръка! Няма какво да показваш тоя глупав пръст! Сам си виновен!.
    - Готвачът на генерала иде, него ще попитаме... Ей, Прохор! Я ела тука, драги! Виж това куче... Ваше ли е?
    - Ама че го каза! Никога не сме имали такива!
    - Няма какво да питаме повече - казва Очумелов. - Безстопанствено е! Какво ще говорим повече... Щом казах, че е безстопанствено, значи, такова е... Да се застреля и туй то.
    - Това не е наше - продължава Прохор. - Това е на брата на генерала, който пристигна оня ден. Нашият не е по хрътките. Брат му оби...
    - Та брат му, значи, е пристигнал? Владимир Иванич? - пита Очумелов и по цялото му лице се разлива усмивка на умиление. - Боже, гледай ти! А пък аз да не зная! На гости ли е дошъл?
    - На гости...
    - Боже, гледай ти... Домъчняло му е за братчето... А пък аз да не зная! Значи, това кученце е негово? Много се радвам... Вземи го... Кученцето си го бива... Пъргаво такова... Хам този за пръста! Ха-ха-ха... Ей, защо трепериш? Ррр... рр... сърди се, дяволчето... паленце такова...
    Прохор вика кучето и тръгва с него от склада за дърва ... Тълпата се смее на Хрюкин.
    - Ще те пипна аз тебе! - заканва му се Очумелов и загръщайки се в шинела си, продължава своя път по пазарния площад.

Превод: Желязка Купенова

Източник: http://bezmonitor.com