Нощта пресича моя град
надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил нещата и душите.Долявям как се движи пролетта,
кръвта ми в соковете на стеблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават,
ще се издигнат нови гласове,
треви ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят корени изстинали,
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял,
как света изведнъж
стана по красив и бял. Ще се завърне
слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлия лиричен звук
на някое, на някое пиано. Звукът ще влезе в стаите при нас,
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят. Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял,
как света изведнъж
стана по красив и бял. |