НЕСПЕЦИФИЧНА ЯЗВА НА КОЛОН СИГМОИДЕУМ

Проф. Т.Тодоров, Д-р Й.Терзийски

Централна Клинична Болница-МВР

Неспецифичната язва на колона /НЯК/ е рядко заболяване с неизяснена етиология. В световната литература са описани около 250 случая, като за дефиниране на това увреждане се използват термините : “солитарна”, “проста”, “бенигнена”, “идиопатична” или “неспецифична” язва. За пръв път заболяването е описано от Крювелие през 1830г. През 1928г. Барон описва 49 случая. По-късно Бъч и кол. Съобщават за 22 случая, а Махоней и кол. Добавят 52 през 1978г. /1/. Она и кол./2/ през 1982г. Правят анализ на нови 127 случая. Тези публикации определят заболяването като локален или дифузен възпалителен процес на колона с различни по дълбочина увреждания на лигавицата и улцерации, но с неизвестна етиология. Марк и кол./3/ установяват, че в около 69% от случаите язвата е локализирана в цекума и колон асценденс, в 17% - колон десцинденс и сигмоидеум и при 14% в колон трансверзум и флексурите. Типичното разположение на лезията е предна стена на цекума в близост до илео-цекалната клапа /фиг.1/ и с размери от повърхностна ерозия на лигавицата до язва с повече от 5 см. в диаметър.

Малко е известно със сигурност за етиологията на заболяването, но съществуват различни теории, включващи : локална исхемия/4/, травма от чужди тела, фекална стаза, усложнение от дивертикулоза на цекума, стрес, изгаряния/5/, вирусни или бактериални инфекции, лекарства – кортикостероиди и орални контрацептиви. Дискретни улцерации на колона са наблюдавани при крайните стадии на бъбречни заболявания /6,7/, след бъбречна трансплантация свързана с цитомегаловирусна инфекция, както при болестта на Бехчет и системен лупус еритематозус /8/.

Честотата на засягане на възрастовите групи варира от 8 до 84 години, но най-вече през четвъртата и петата декада, като 58% от заболелите са жени.

Клиничните изяви включват : хематохезия или ректорагия, дифузни коремни болки, повръщане, диария или запек. Перфорацията, последвана от перитонит, както и профузно кървене от колона са възможни усложнения на заболяването /9,10/.

Диагнозата на НЯК е трудна и често се поставя по време на оперативна интервенция при усложнение на заболяването или случайно при профилактично изследване на дебелото черво. За нейното определяне е необходимо да бъдат отдиференцирани следните заболявания : остър апендисит, синдром на Бехчет, карцином на колона, болест на Крон в начален стадий, солитарен дивертикул на цекума и хроничен улцеро-хеморагичен колит/ХУХК/, които трябва да се изключат с биопсия.

Метод на избор при лечението е резекция на засегнатия участък за случаите с перфорация, неовладяемо кървене или образуване на абсцес. При неусложнените форми препоръчваното лечение е медикаментозно с периодичен биопсичен контрол.

Направеният литературен обзор е по повод случай на болна с първоначална диагноза “Карцином на колона” и окончателна хистологична диагноза –“НЯК”.

В.Х.К. на 57г. ИЗ 866/08.02.1995г.

Пациентката постъпва в клиниката с болки в лява долна коремна половина и запек от 10 дни, след което трикратно изходила примесени с кръв изпражнения. Страда от болест на Паркинсон, за която приема Синемет. Прегледът установи слаба болезненост в ляв долен квадрант на корема без да се палпира туморна формация. При ректално изследване – примес на тъмно-виолетова до черна кръв. Параклиничните показатели установяват лекостепенна анемия и завишена СУЕ. От направената ФКС на 48-ят см. се намери инфилтриращ лигавицата процес. Контрастното рентгеново изследване на колона показа голям дефект в изпълването на колон сигмоидеум с р-ри 7/3 см., суспектен за карцином на червото /фиг 2/. При лапаротомията намерихме туморна формация на сигмата с размери 3/5 см., прирастнала и придърпала проксималния отдел на колона и регионален лимфаденит без друга патология. Направихме резекция на тумора и възстановихме пасажа с термино-терминална анастомоза. Макроскопската характеристика на лезията е : овална язва с размери 3/2/0,5 см, покрита с белезникав налеп. От разширените клинични и инструментални изследвания не се установи наличието на инфекциозно, онкологично или системно заболяване. Следоперативният период протече гладко и в шестмесечния период след интервенцията се чувства добре.

Хистологичен резултат Б-432/38 : Дъно на язва, покрито с фибринозна псевдомембрана под която има неспецифична гранулационна тъкан, унищожила цялата мукоза. Циркулярният мускулен слой е разслоен от фиброзни повлекла и хронична възпалителна инфилтрация. Разширен субсерозен слой с огнищна възпалителна инфилтрация, силно дилатирани кръвоносни съдове, мастна некроза. Закл. – неспецифична язва на колона.

ОБСЪЖДАНЕ

Въпреки, че НЯК е рядко срещано заболяване, съществуват ясни клинико-патологични характеристики, отличаващи го от останалите заболявания на дебелото черво, поради което не бива да се бърка с така наречения “Синдром на солитарната ректална язва” или стеркоралните улцерации/11/. Често предоперативното определяне на диагнозата е трудно и тя се поставя по време на оперативна интервенция, предприета по повод злокачествено заболяване, перитонит или кървене/12/ от колона. Ендоскопското и хистологичните изследвания потвърждават диагнозата “НЯК”. В описания от нас случай диагнозата е поставена хистологично. Терапевтичното поведение трябва да се определя от състоянието на болния, както от наличието или отсъствието на усложнения от заболяването. Консервативното лечение изисква често фиброколоноскопско изследване и биопсичен контрол. По данни на Шлафер/13/, от лекувани консервативно 12 болни само при дваме се е наложило оперативно лечение поради биопсични данни за малигнизация. Поради това, при съмнение за злокачествено заболяване оперативната интервенция е наложителна и води до дифинитивно оздравяване на пациента.