|
* * * Тръгваш. И сама ме оставяш,заминаваш просто така без да кажеш ще се върнеш ли някога при мене отново или сам не знаеш... Но заминаваш. А аз оставам да плача, ей така като малко дете, а животът... Животът ли? Той си тече. Но своя споделяш ти с друга и дано някой ден не остане и тя без тебе така, както аз останах сама. Но зная, че някой ден ще ти залипсват очите ми и жадно ще ги припознаваш в нейните, защото знам- когато я целуваш, си представяш мен, а погледнеш ли я, погледът става студен, защото мислиш си, чи ти обичаш я, а всъщност пак обичаш мен. И точно когато един ден те забравя, ти ще поискаш да съм с теб отново, но не знаеш, че когато си отиде, болеше сурово, затова първо ще помълча, а после ще отвърна, че тази болка рана остави, не ме моли, аз няма да се върна. Виж ме сега и кажи, че съм жестока, така е, защото раната е прекалено дълбока, очите се мокрят, сълзите напират и да сме заедно невъзможно е, болката и обидата просто ме спират. |