|
* * * Ела и погледни ме,ела и съблечи ме, но направи го с поглед, ела и просто погледни ме, дрехите сами ще паднат, по тялото ми те ще се свлекат и две очи пламтящи поглед с поглед ще сковат. И чувствам се в нощта красива, защото погледът ти ме привлича, а той особен е и е различен, божествен. Но кара ли ме да обичам? Любав? По-скоро страст, страст, която силно ме увлича и единствена над мене има власт, но кара ли ме, кара ли ме да обичам? Но само погледът не струва нищо, а страстта на него се крепи, тя за мен не значи всичко, защото всичкото и в мъка се дели. С мечти за теб дори не съм живяла, сърцето ми за друг е отредено, за него аз живота си бих дала и най-скъпото, което в мен остана. Защото той ми дава всичко, това аз щастие наричам, а погледът ти- той не значи нищо, защото Него аз обичам... |