|
* * * Едва ли е това начинътда ме забравиш, едва ли болката ще мине като ме намразиш... недей, губи се смисъла, просто не бива, омразата малко по малко едно красиво приятелство със злоба убива. А зная какво е, повярвай, да мислиш за някой ден подир ден, да го викаш в съня си, в нощта, в светлината и в мрака, а той да е ням, безответен, студен... и ти пак да оставаш без надежда да чакаш... Аз знам, че ти е трудно и боли, затова, че сме близо, а всъщност не сме, затова, че нещо от истинската близост ни дели, аз знам, но нека останем приятели с тебе поне. |