|
* * * И когато дойде при мене смърттаи поиска от мене сърцето, кръвта, макар и невидима, аз зная- ще разбера, че зa мене единствено тя е дошла. Тя ще иска при себе си да ме вземе, някъде, надалеч и без твоя лик, тя ще ме завинаги от тебе отнеме и нечут ще остане последният вик. Но ти недей! Не плачи! А по-добре забрави ме... погледни ме за последно с ония очи и не се обръщай назад, а остави ме. И аз знам, че си отивам и оставям път неизвървян и не искам ти за мен да страдаш, а в крайна сметка те оставям сам. |