"Ада" - роман от Тодор "Тош" Арнаудов. Сп. "Свещеният сметач", бр. 28 (февруари 2004).

· Свещеният сметач ·

Тош ·АДА·
Роман

10.

Девойката беше сменила асансьорната таванска програма.
"Искате ли да изчистите своята крепост за нула време?" - питаше зализан с брилянтин красавец по къси ръкави, под които стърчаха напомпани бицепси. - "Искате ли в дома ви всичко да блести от чистота, без..." - млъкна той, защото Ана прецени и тая "забавна" програма за отвратителна.

Асансьорът не си бе доразказал целия урок.

11. Ако пътниците, без редовен пиколо, не накарат АТ-ът да потегли нанякъде до определено време, известно време преди да изтече определеното време им се напомня, че ако не тръгнат с АТ-а към някое определено място, АТ-ът сам ще тръгне към някое определено място, като местоназначението ще бъде избрано според бакшиша, пуснат от душа от пътниците в касата. Тъй като правилата за избиране на цел на преместване на АТ-а са заложени в схемите на изчислителна машина, до която пътниците нямат достъп, за тях е препоръчително да решат навреме накъде ще пътуват. За избор на местоназначение, препоръчваме изданието "Къде да почиваме в Ада с товарни асансьори" от Дивон Иванов и Едвин Строичин.
- Значи, все пак, има изчислителна машина на асансьора. - отбеляза Ана.
Емил изгледа скромните средства за въвеждане на данни, състоящи се, всичко на всичко, от четири копчета и два педала.
- Дали ще можем да я разнищим през пулта? - помисли на глас, с нотка на силно съмнение, той.
- Съмнявам се. - каза девойката.
- И аз, но ми се иска...

12. Когато времето за избиране на местоназначение се приближи още повече до границата, след която АТ-ът запраща товара нанякъде, според волята на жребия, АТ-ът отново предупреждава представителя на пътниците, притежаващ временни пиколски права, да побърза в избора си.

- Знаеш ли къде ще ни закара това чудо? - загрижи се младежът.

Светодиодният показвач с 9 лампички се бе изчистил сам и най-дясната трепкаше в очакване, както когато АТ-ът ги караше да налучкат действие, с което да я успокоят. Девойката плахо допря нелакирания показалец на лявата си ръка до белия бутон под лампичките, и светодиодът засвети постоянно, предавайки мигащата щафета на своя съсед отляво.

13. Когато се избере първата цифра, на колебаещите се пътници се предоставя допълнително време за дописване на решението.

- Не знам... - призна Ана. - Но и аз, като теб, искам да разбера.
- Какво ще кажеш за девет светещи лампички?
- Имаш предвид, че вероятно това ще е някой служебен етаж?
- Да. Да опитаме?
Девойката отговори на младежа с осем леки почуквания върху белия бутон.
В това време десетата лампичка, отделена вляво от останалите девет, премина от спокойно положение в трептящо; с период между присветванията секунда и нещо.

- Ти го въведи. - заръча Ана на Емил, и той бодна с пръст червения.

14. Когато АТ-ът все още влиза в работно състояние заповедите за отпътуване на определено равнище не работят. Трябва да ги потвърдите отново, когато АТ-ът застане в работно положение.

- Виж! - възкликна момчето. - Мигачът за състоянието!
- Работно състояние?... Този асансьор изглежда е нещо повече от кабина, теглена и тласкана нагоре-надолу от няколко въжета, двигател, тежести и противотежести? - помисли на глас момичето.
В съзнанието на Емил веднага блеснаха схеми на механични устройства, действащи на няколко равнища на управление, в които вършещите целева работа части първо трябва да се преместят от началното си спокойно положение в първо работно; след това, под действие на допълнителни сили, механизмите стигат до второ, трето и т.н. работни положения, според броя на равнищата на разпределеното управление.
На езика на знанието за изчислителни машини асансьорната система може би бе дърво или мрежа; на езика на мравките: мравуняк.
- Нещо като мравуняк с кръстовища? - рече шеговито момчето.

"Представяме най-новия, най-избелващ, най-мек, с най-нова формула, най-изгоден, най-евтин, в най-красива кутия..." - Ана напомпа педала за смяна на каналите.
"Сега, заедно с теб, ще направим майонеза в домашни условия. Как ти се струва, Гьорст?!
- Невъзможно?!
За Ултраротор-16999 няма невъзможни неща в приготвянето и на най-изисканите ястия, поднасяни в най-добрите ресторанти на хотелите с най-много, най-големи и най-лъскави звезди!
- Изключително!
Поставяме три пресни яйца. Сипваме най-хубавата мазнина: зехтин.
- Леле!
Хайде, Гьорст, ела да си сложим заедно ръцете върху капачето на Ултраротор-16999 и да преброим: едно, две..."

Лампичката за служебна информация продължаваше да нервничи.

- Аз правя майонеза!
"Браво, Гьорст! Чувстваш се като главен готвач в седемзвездната хотелска верига "Циц", нали?"
- Забележително си прав, Бьорн!
"Ултраротор-16999 - удивително малък, а с мощта на три супервихрени свръхзвукови реактивни торнада! Той нарязва, сми..."

На следващия канал изскочи добре изпълнена, тъкмо където трябва, мацка по бански, която люлееше на люлка своя колежка, извадена от почти същия творчески калъп. Люлката беше оплетена от кабели: усукани двойки, четворки и осморки; няколко коаксиални кабели с различни размери и, разбира се, два-три безжични кабела.
Колежката на люлящата - люляната бе възседнала кутия на личен настолен сметач - светъл правоъгълник, по който изпъкват и се вдлъбват копчета, надписи, лепенки, капаци и разнообразни очертания на отвори за отваряне и затваряне, както и за пъхане и измъкване на носители на информация; зад гърба на двете млади госпожици по бански се виждаше нещо подобно на електронна схема върху печатна платка, по която се движат светещи точки със скоростта на охлюв, изтощен от две денонощия пълзене сред разгонени представители на своя вид; а най-долу, на тавана на АТ-а, играещ ролята на прожекционно платно, бе залепен странен низ от букви и специални знаци.

сссс://ссс.асс.ад/

Девойката и младежа се спогледаха и се загледаха в предаването с нескрит любознателен интерес.

Леко въз... развълнуван женски глас заобяснява:

"Свързването към всеадската мрежа Адпаксмет ще ви осигури услугите: размяна на съобщения, свръхсловесно средство за свързване, обмяна на свитъци; привлекателни снимки, новини, нови приятели и... приятелки; забавление, музика, т-а-а-а-нци и всичко друго, чрез най-високите съобщителни технологии! Ние притежаваме най-високата съобщителна кула - 999 метра над пода - и най-безкрайношироките канали за връзка!

Адски съобщителни системи АД: най-добрата, адски качествена, ултрабърза хиперустойчива връзка, която никоя сила не може да я разпадне вовеки веков!

Ако ни опитате веднъж, ще сте винаги с нас!
Само въведете във входната врата на вашия Адпаксметов взаимодействащ съединител: четири съта, две точки една върху друга, две наклонени черти една до друга, три съта, точка, а, две съта, точка, а, д, наклонена черта", за да получите повече информация за нашите хиперизгодни предложения!"

В горната част на тавана се изписа още една чудна, силно информативна и трудна за запомняне, от човешки души, последователност от букви, точки и наклонени черти:

сссс://ссс.асс.ад/в24*6-5/357/аг23/р9е5/21ф3/фъй3/

"А на мястото: "четири съта, две точки една върху друга, две наклонени черти една до друга, три съта, точка, а, две съта, точка, а, д, наклонена черта, в, 24, звездичка, 6, минус, 5, наклонена черта, 357, наклонена черта, а, г, 23, наклонена черта, р, 9, е, 5, наклонена черта, 21, ф, три, наклонена черта, ф, ъ, й, три, наклонена черта" можете да се осведомите за нашите чаровни момичета! Те също се възползват от адпаксметовите услуги на Адски съобщителни системи АД!

За първите трима, свързали се с нас в близките 9.9 секунди, са предвидени специални преференциални супернамалени безплатни цени!

Обадете се сега! Обадете се веднага! Обадете се, докато ви има!

Адпаксмет - най-мощният и модерен писък на изчислителната техника и новите високи супернапредничави съобщителни, комуникационни и изчислителни технологии - ви зове!

Наберете нашия гласадник: 1234567890, без код от целия Ад, и поговерете с очарователните ни, отлично образовани и осведомени служителки. - в долния десен ъгъл на тавана се появи нечетлив надпис с дребен шрифт. - Те ще ви упътят към най-подходящата услуга за възможностите и желанията ви, за най-изгодния начин за свързване и общуване със световната мрежа Адпаксмет чрез нас - чрез Адски съобщителни системи АД.

Намерете ни веднага! Не оставяйте другите да ви изпреварят и да се минете!

Ще ни откр..."

12.

Младежът и девойката се бяха излегнали - рамо до рамо, буза до буза, ръка до ръка - на пода, за да наблюдават, по-удобно, рекламите на таванския асансьорен цветен телевизор с широк екран.
"Открийте ни на адрес: сссс://ссс.асс.ад/ и гласадник: 0123456789 във всеки миг от вечността!"
Зарадван и изпълнен от първата привлекателна, за сметачолюбското му око, забавна програма, Емил разтегна устни.
- Значи има сносни изчислителни машини дори в Ада!?
- И мрежи... - допълни Ана.
- Ще видим кой какво!
Емил и се взря в личицето на възлюблената си прекрасна девойка.
"Само да докопаме сметачи..." - помисли си тя.
- Аха... - отвърна Ана - също с широка усмивка, но с поглед към яката на якето на приятеля си вместо в зениците на очичките му, и натисна с пръстчетата на лявата си самодивска ръчица педала, с нарисувана дъга, за да смени забавната програма.

15. Когато АТ-ът влезе в работно състояние служебната лампичка се успокоява и свети непрекъснато - поде гласът 15-тата асансьорна заповед - и АТ-ът подканя пътника с временни пиколски права да потвърди или отхвърли желаното местоназначение.

- Да го отменя ли? - поколеба се девойката.
- Ами...
- Или да изберем други лампички?
- Аха, може и други. - съгласи се младежът.
- Да пробваме друга служебна комбинация?
- Като девет несветещи светодиода?
- Да. Или като светещ-несветещ, или несветещ-светещ? - каза девойката.
- Може... - отговори младежът.
- Или... четири светещи и четири несветещи? - предложи девойката.
- Мисля си... Абе да става каквото ще да става! Какво ще кажеш?

Ана не каза нищо, но почувства, че не и пука извънредно много къде ще ги метне пустият му асансьор с четириклавишно-двупедално управление, и погали червеното копче. Лампата за състоянието на асансьора научи и започна да трепти с период, равен на седем-осем десети от секундата.

16. Когато местоназначението бъде потвърдено, АТ-ът мигновено потегля към него. - гласеше 16-тата заповед.

"Уважаеми пътници, току що избрахте мястото девет светнати лампички. Приятен път."
Поредната суперзабавна мегапрограма блесна на въображаемото прожекционно платно, опънато на най-удобното за гледане място в кабината - тавана.
Оказа се, че в горния ляв ъгъл - ако си си легнал на пода, както бяха направили двете млади човешки същества от различен пол, със сложени на печката на взаимното привличане чувства - някой бе нарисувал раздвижена завеса, която откриваше и скриваше стилизирано очертание на прозорец към света на науката, техниката, познанието и новите високи информационно-комуникационни интерактивни ултрамодерни компютърни суперелектронни кибертехнологии.
Звучеше музика, напомняща за дискохит от края на 70-те или началото на 80-те, и на тъмен фон; хипербавничко, буква по буква, се изписа заглавието: "Как работят асансьорите", което накрая бе изговорено от глас с изчанчен тембър, все едно че е бил продухан през вокодер със силно опростена принципна схема.
- Еха, образователна програма! - изчурулука като любознателно момченце от детската градина Емил.
Черният фон, с бели букви върху който се беше изписало заглавието, загуби яркостта си и на тавана светнаха костюмирани мъж и жена разказвачи. Мъжът захвана приказката.

- Всеки от нас си задава въпроси за устройството на света. Когато се качвахте на асансьорите през живота си, когато отивахте на работа или се връщахте от там, питахте ли се как те вършат своята работа?
Жената - с половин кило грим по муцунката - се включи и заръкомаха, за да илюстрира сложните отвлечени понятия, които вплиташе в увлекателна си, просветляваща мрака на невежеството, реч.
- Асансьорът, в който пътувате сега, не е като тези, в които сте се возили през живота си. Той е силно усъвършенстван модел и представлява завидно постижение на адската инженерна мисъл, наука, техника и изобретателски дух.
Жената махна по начин, който накара мъжа с изтупано сиво сако, бяла риза и вратовръзка с цветовете на дъгата да продължи.
- Асансьорът, в който се намирате, е най-големият в целия Ад. Най-блестящите асансьоростроители на всички времена - неговите създатели - са го нарекли Асансьор товарен едно, или накратко АТ-1, защото той е първенецът на асансьорите в Ада.
Колежката сграбчи речевата щафета от края на мъжа:

- АТ-1 притежава най-удобните и елегантни средства за управление, има най-висока товароподемност, най-бързо ускорение и най-голяма трайност, продължаваща цяла вечност. АТ-ът е най-посещаваното и най-използвано превозно средство на всички времена. В досегашната си вечна история той е пренесъл милиарди души, като склонността е броят непрекъснато и неудържимо ускорително да нараства.

- Как ти харесва? - попита с - прибързана, според младежа - отврата в гласчето девойката.
- Чакай де, още не е дошла готината част.

Мъжът:

- За нашите асансьори работят добре облечени, спретнати, сресани, избръснати, добре начервени и гримирани пикола. Те обслужват претоварените с душевни тежести пътници по най-вежлив и приятен начин, защото АТ-ът е създаден с идеята да дава удобство и удоволствие на пътниците по време на пътуването им към Ада.
Жената светна с очички, хлопна с мигли и направи предизвикателно движение с устните си към мъжа, преди да си каже изреченията; муцунките й не останаха незабелязани от наблюдателните младеж и девойка, и бяха отчетени, от тях, като проява на режисьорска, актьорска или взаимна слабост, недопустима за подобен род високоинтелектуални образователни предавания.
- Вече сте видели с очите си как става работата, но, - сигурно сте го чували стотици пъти през живота си - повторението е майка на знанието; затова ще го видите отново. Работата е следната: пиколото застава пред вратата на асансьора. - мъжът зае позиция пред, малко по-висок от него, черен правоъгълник, който олицетворяваше входа на АТ-а. - Неговото задължение е да посрещне товара, - жената, която взе да се натиска в мъжа - да го изпроводи в АТ-ската платформа и да го настани удобно в просторното адско возило. Ако има товар, който не може да се движи сам, пиколото му помага да влезе, чрез извършване на необходимите за целта действия и манипулации...
- Казах ли ти... - рече Ана и натисна педала, без да чака мнението на Емил, защото той вече й беше ясен.
- Вие момичетата... Много ги усещате нещата? - похвали я момчето и я погали по коприненомеките кестеняви коси.

Следващият асансьорен канал беше вариация, вероятно на един и същ композитор, върху шарените чудесии от първия; внасяше допълнителни гледни точки върху прекрасното и изумителното, удивителното и смайващото, изящното и съвършеното, главозамайващото и умопомрачителното, - и представляваше разновидност на рисуването на фойерверки и калейдоскопични приливно-отливни взривове заедно с извиващи и премятащи се въртящи сочни цветопади, растящи разплескани и стегнати багри, раждащи се и умиращи смесващи се палитри.
Девойката затърси най-подходящите думи за случая. Винаги бе таяла в мислите си увереността, че душата и има по-особена чувствителност и предчувствителност от тази на останалите момичета. Имаше неоспорими, пред съда на колебанието, и очевидни, за ума й - остър като бръснач, наточен много повече от необходимото; но, дори да е истина, това би звучало толкова...

- Може би... - отвърна скромно на комплимента Ана.

13.

"Самотният бегач на дълги разстояния"
- Гледай! Тъкмо като за мен! - възрадва се като детенце Тичко и сграбчи
романчето.
Широкоплещестият се впечатли от изключително привлекателната цена, напечатана с ясен едър плътен черен шрифт на задната бяла гланцирана корица. Числото направо се бе сляло с границата на понятието "цена".
Мъжлето бутна томчето в раницата и отново, с трескав поглед, заобхожда купчината, за да търси нови добри попадения.

"Гладки къси бягания от нахални амбулантни търговци"

- Еха!
Второто книжле скочи в торбата да прави компания на Самотния бегач.
Откакто го срещна, приятелят на широкоплещестия непрекъснато разсейваше вниманието му. Като нямаше кой да си мисли за тях, двете книжки, които първи накараха мъжагата да се почувства не само като прозрачен призрак, но и като безплътно същество, си бяха хванали чукалата и сега плуваха под вода в басейнче, разположено на затънтено място в съзнанието.
"Как работят лазерите", "Програмиране на неалгоритмични езици", "Как да поправим развален процесор с голи ръце и подръчни средства", "Замъкът на бъдещото минало", "19 схеми на суперкомпютри" - привлякоха, почти едновременно, съсредоточения и последователен в зрителното обследване мъжага.
Щеше му се да се присъедини по-дейно към Тичко, - пламъчетата в очите го издаваха - но копнежът му не бе достатъчно силен, защото той държеше да си държи и кутията, и метлите, тъй че нямаше как в същото време да си прави кефа да създава ветрове от бързо прелистващи се книжни листчета.
Розово издание - със заглавие в телесно-черни цветове и красив силует отгоре му, оцветен като някои от буквите - застопори шарещите белтъци на Тичко. Людете с висок морал, недокоснат от разложението на упадащия, тънещ в разврат, светски свят биха се смутили и възмутили от изящните - според безсрамните и неморални люде, т.нар. хора на изкуството - ту обли, ту не толкова обли, но винаги носещи наслада за наблюдателя, очертания.

"Приключения в дълбините на повърхностните преживявания"

"Има ли картинки?" - бе първата мисъл, която прекоси, като стрела на световен шампион по далекобойна стрелба с лък, съзнанието на самотния бегач; и първата сила, която превърна нарязаните правоъгълни късове хартия на книжното тяло на повърхностните преживявания във ветрило.
"Проектиране на 99-разредни микропроцесори"; тъмната корица - с изрезки от схеми, двоични функции и други привлекателни, за сметачолюбците, знаци - се плъзна през полезрението на мъжагата.
- Прави си сметка. Не можем да вземем всички книги. - каза той.
Каза, но нямаше кой да го чуе, защото книгата в треперещите ръце на мъжлето имаше илюстрации със завладяващо дълбок смисъл, - дело на адски изявени майстори на четката, тушовката, художествената фотография и композицията - които действаха на Тичко така, сякаш той самият бе жив свидетел, съпреживяващ с цялото си младо силно човешко, мъжко, същество приключенията в бездънните дълбини на повърхностните преживявания.
"Задачи по всезнание" - мерна любознателният здравеняк.
И десницата, и левицата му вече се канеха да гласуват недоверие на правителството и да облегнат някъде вещите, които поддържаха с единодушие, най-вече заради силната ръка на мнозинството на главния центристки министър председател.
Повърхностните преживявания полекичка се вмъкнаха в зелената, протъркана, книжарска проста раница с кожени ремъци, която преглътна залъка със задоволство. Тя обичаше да си похапва предмети, макар че, с годините, бе останала без зъби и въобще не можеше да дъвче. За зла участ немотията бе принуждавала благия старец често да я кара да преяжда, а после да повръща, от което раницата бе придобила страхова невроза и винаги, когато изхвърляше цялото си съдържание, се свиваше с облекчение и плачеше без сълзи, в молитва повече да не претъпкват тумбачето й, понеже то не е направено от ластик; понякога сънуваше кошмари от възможността дядото й, или някой друг, още по-лош, използвач да набута прекалено тежка храна в одъртелия й стомах и да предизвика, недай си боже, язва, която да я разцепи на парчета.
Десницата на мъжагата първа гласува недоверие на правителството и постави двете метли да легнат да си починат върху гладкия огледален под, след което задачите по всезнание се завъртяха, една подир друга, пред възприемчивите му, широко отворени, очи.
Мъжлето пък растлистваше беличките страници на четивото "Да мамим, без да лъжем".

Въведение

Скъпи читателю. Държите в ръцете си шестата книга от поредицата "В помощ на младия предприемач, насочил честно спечеления си капитал към бизнес чрез средствата на Ада".
Вярваме, че предните части на поредицата вече са допринесли чистата Ви честна печалба да е постигнала значително нарастване и клиентите Ви да се чувстват все по-добре задоволени, и с все по-голям мерак да се насочват към услугите или произведенията на Вашата фирма.
Вярно на добрите традиции, издателство "Адска индустрия" продължава да поднася на своите предприемчиви читатели най-добрите трудове на авторите в стопанските и обществено-политическите науки.
В том шести, създаден от колектив в състав: Адам Мамин, Дадин Лъжев и Стопанка Радева ще получите изпитани вещи съвети за това как да създавате илюзии, които вашите обични клиенти да смятат за истини.

Гласувалата недоверие десница на мъжагата бе разгърнала тухличката озаглавена "Задачи по всезнание".

Страница 512.

Зад. 1024. Как да определим колко точки има в правоъгълна диагонализирана хипернормална субсистема, без да изчисляваме чистата детерминирана кубова производна от четвърта степен на триъгълния й четен интеграл?

Мъжагата облази с поглед решението и се засмя, сякаш искаше да каже:
"Вярно бе, толкова просто било..."

Зад. 1025. Ще спре ли да се върти Земята, ако попадне в минимум на ортонормирана функция, в който не съществува нито един компланарен представител на млекопитаещия вид човек, намиращ се в алкохолно опиянение?

Упътване: използвайте главата си.
Отговор: следвайте упътването и ще го получите.

Зад. 1026. Защо птиците имат крака, след като летят?

Упътване: използвайте принципа на математическата интродукция.

Тръгнете по еволюционния цикличен прогрес на видовете, започвайки от едноклетъчните субмилиметрови самоорганизиращи се системи, като въведете неизвестните "защо", "летя", "крак", и параметъра "как". Чрез пълно комбиниране на прилагателните атрибутивни компоненти ще получите уравнение с дефиниран брой взиаморелативни конвергиращи смисловосубективни конфигурации.
След опростяване и привеждане в нормален вид, конвергиращите семантични релации ще Ви доведат до търсения отговор по допирателна към имагинерната хипербола с център вектора с координати, получени като отговори на неравенствата от глаголния субклас, упоменат по-горе.

Зад. 1027. Колко живеят мъртвите?

Съществуват няколко подхода за решение. Ще предложим начина, използван от Смърч Лайбницов в знаменития му труд "Основи на математическата смъртологика".
Нека мъртвецът се казва "Живко". Приемаме, че е бил роден на времево-пространствено разстояние от континиума на прекъсването на нишката на самоорганизацията, равно на 1.46646734567874231Е+35 Гджаула, и е заченат на отстояние от 1.466467345311278Е+35 Гджаула.
Ако живителната сила на баща му, умножена по органичния хептоедър на майката, е била не по-голяма от петия корен на константата на Лайбницов, то делението между константата и живия коефициент на ролята на частите от тялото за прекъсване на съществуването в белтъчна форма - взема се от таблицата - дава една от променливите, необходими за решение на системата за изчисление на прехода между живителната мощ и смъртния метаморфозис.

Стр. 525.

Втората променлива се получава чрез завъртане на коефициентите на душевните биологични канали в ротационен информационен протоцикъл и съпоставянето им с деривационния наследнически суперклас. Чрез циклична замяна на излишните инкрементации, променливата ще изплува като мехурче на повърхността на матрицата на прехода като бърза трансцедентална селекция.
Останалите двайсет и девет променливи се пресмятат аналогично, като се използват предварително съставените таблици за взаимозависимост между частите от човешката физико-химична молекулярно-атомо-кваркична обвивка на невро-физиологична белтъчна основа.
Душевните величини, като следствие на интермолекулярните субклетъчни трансформации лесно могат да бъдат допълнени: чрез рутинни интеррадиални параболични контрадиференцирания.
Другите два известни до момента метода за решаване на задачата оставаме за самостоятелни занимания, като само ще ги споменем. Решаването им може да помогне на някой от вас да стане откривател на четвъртия, а защо не и на петия начин, за които вече са изказвани немалко смели хипотези.

1. Чрез времево завръщане с използване на остатъци от нервно-физиологично-физико-химични промени в околната среда, предизвикани от физико-химико-биологичната връзка между мъртвия и неговата черупчеста линейна информационна броня.

2. Посредством времево-пространствено преобразование на надмисловно нематериално хиперравнище.

1028. Ако има вход, то има ли изход?

Физиката на вратите, входовете и изходите е напредничав дял...

Много важна мисъл, дето бе отишла в басейна да се гмурка надълбоко в съзнанието заедно със спомена за двете книжки, накарали мъжагата да се почувства безплътен призрак, се наплува и излезе да се пече на
удобния пъстър шезлонг, който бе разпънала преди да влезе. Мисълта прикани двете си палави приятелки да дойдат при нея, - да си поприказват и да се попекат на засмяното слънчице - но те не щяха, и си останаха в дълбокото на басейна.
Така своеволната мисъл лъсна самотна на леглото, а нейният министър председател й тегли едно конско и я върна на работното място.
- Трябва да вървим. - нареди широкоплещестият на мъжлето.
Уви, Тичко съпреживяваше вълненията на героите от богато и живо илюстрования фантастичен любовен приключенски роман "Камъкът от Сутра".
Високият надзърна и съобрази: алчност, жажда за плътски удоволствия и т.н. Накратко: редови случай...
- А? - "изака" читателят.
- Хайде, хвърляй я в раницата и да вървим.
Тичко прочете набързо още една-две снимки от романа и го метна в устата на старата, уморена от преяждане, раница; тя изплюска, с плющящ звук, четвъртия си голям сочен шарен пъстър интересен увлекателен целулозен залък, откакто си изповръща червата за последен път и се отпусна.
- Може ли само още малко! Хайде де!? - вдетени се мъжлето.

14.

През капаците на луминисцентните лампи, налепени на тавана, проникваха мощни ярки бели лъчи, както подобава за работна зала на изчислителен център от предпредпредпоследно поколение.
Програмистът от предпредпредпоследно поколение Гошо - на възраст между млада и средна, в зависимост от разбиранията за "млада" и "средна" - нахлу с взлом и закрещя.
- Пак си забравил "Радка"-та включена!
- Знам. - отговори Пешо.
- Трети ден го правиш. Скъсяваш й живота! - рече Гошо.
- Знам. - повтори Пешо.
- Какво знаеш?! - кресна Гошо и се опули.
- Че си изнервен. Не си го изкарвай и на мен. - отвърна Пешо.
Гошо млъкна, постърга пода с нервните си долни крайници и седна пред едноцветния, зелено-мрачен, мигащ показвач на ИЗАТ-1899.
Застарялата почерняла, някога бяла, клавиатура затрака, мишката зацвърча и вентилаторът забуча с полутон по-високо, за да влезе в октавата на сърдиткото.
Ако имаше с какво да нагреем задната част на неизгладената - с незакопчани копчета, не много скоро прана, тъмно синя - риза, с която бе облечен той, то на нея би се появила написаната с невидимо мастило известна мъдрост на последните няколко десетилетия: "Изчислителните машини изнервят хората". "Какво да се прави" - гласеше друга мъдрост, посестрима на "К'вото е - т'ва е", в обяснение на случая.
Ами, такова е - изнервят са хората. И как да не бъде изнервен човекът, като тъпаците от Горе за 19-ти път отказват обновление на техниката?
"Душевадци мръсни! Не ги е срам! Толкова години ни мъчат с тия одъртели трошки! Поне един-единствен свестен сметач от последна реколта да ни дадат, че малко да му се порадваме! Толкова работа им вършим, на тия пусти неблагодарни експлоататори мръсни гадни!
Поне един! Празниците наближават! Не сме ли и ние хора? Не заслужаваме ли?! Дявол да ги вземе, не заслужаваме ли да покупонясваме поне веднъж в годината? Поне веднъж, ако ще с едно-едничко готино, красиво, прекрасно, прелестно пленително, завладяващо изумително маце с напращяла памет и надута работна честота?
Не изкупих ли греховете си след толкова страдания!? От толкова години съм тук и така и не можах да разбера какви адски грешки съм бил сторил, дявол да ги вземе, че Ти ме запрати тук и ме забрави? Е, признавам, че съм грешал... Но само що се отнася до елементарни синтактични грешки! Или... добре де, понякога и алгоритмични съм допускал... Но всеки прави такива, от време на време! Не съм само аз виновен!
Свършвах ли си работата навреме? Правих ли задни вратички, от които да си пълня джоба? Пускал ли съм зарази? Вършил ли съм престъпления? А? А!? Не съм сторил нищо лошо, а се пържа в тоя Ад вече толкова години!
Защо?! Защо?! Отговори ми де! Отговори ми, Свещени Сметачо?! Призовавам те, отговори ми!"
Пешо нагъваше млечно-какаово-захарна смес "Кума Лиса" и броеше колко от клавишите на ключището са омазани с шоколад, колко са нацапани с нещо черничко, колко имат сиви петна; по кои има изсъхнали остатъци от доматен сок; колко са с второродни означения, написани на книжки, залепени с прозрачна лепенка върху протърканите престарели първородни.
На масата, до показвача на сметача ИЗАТ-1999, пък се бе разположила дебела стъклена зацапана водна чаша, запълнена, до ръба, с червеникаво-кафява мехурчеста охладена течност. На нейна основа Пешо - малко по-младолик от Гошо, и малко по-рошав - се зае да пише, в главата си, изследване върху броя на мехурчетата, които се пукат на повърхността на чашата за единица време.
И на него не му беше по вкуса, че за деветнайсти път онези от Горе им подрязват крилцата, но приемаше предвидимото неприятно стечение на обстоятелства по-леко от колегата си. Какво пък? Имат ли изчислителни машини? Имат. Могат ли да се забавляват като ги човъркат и използват възможностите им до дупка? Могат. Не отричаше - друго си е по-новата, по-бърза, по-умна, по-по-по-по-по-по-машина... Но, мама му стара, бива ли да се кахъриш като знаеш, че няма оправия?
Покрай чашата с газираната напитка се бе изтегнала разтворена книга, която - съдейки от изложеното на показ от вътрешността й - се отнасяше до паралелни алгоритмични задачи с възможности за прескачане на взаимозависимите циклови преобразования (или нещо подобно).
Ето - и хубави книги си имат. Какъв ти ад е това?!
Гошо въвеждаше, кой го знае какво предписание, като от време на време процеждаше през зъбите си по някоя злобна закана.

15.

Особена чувствителност; странно възприятие; свръхчувствителност, предчувствителност, шесто чувство - много начини Ана да нарече случките, когато усеща странни неща преди да са станали.
- Случвало ли ти се е... Как да го обясня... - поде Емил. - Ами... Да имаш чувството, че...
Пиу-пиу, пи-пи, пиу-пиу-пиу - изчурулика АТ-ът, а служебната лампичка засвети постоянно.

"Уважаеми пътници. Достигнахме избраното местоназначение. Нека пътникът с временни пиколски права да внесе в касичката... - тя отново поникна от стената - ...каквото не е внесъл от бакшиша, с изключение, или без изключение, на една стотна от него, служеща за лично негово възнаграждение."

- Нали внесохме всичко? - възмути се прекъсналият мисълта си Емил.
"Ако пътникът с временни пиколски права е внесъл всичко накуп, тогава пътниците могат да напуснат АТ-ът.
- Откъде да излезем?! От тавана ли? Поне да имаше капак! - гневно запита той висящото над главите им черно небе с шарени черги и фойерверки, връткащи се по него.

17. Предните заповеди бяха с рекламна цел. На пътниците с временни пиколски права не се съобщава как се отварят вратите отвътре навън. Целта е да бъдат заловени от редовните пикола. Според правилата на Ада, които са по-висши от правилата на АТ-а, всеки който не спазва наложения ред, си плаща. Приятно прекарване.

- По дяволите! - изджафка младежът и изпусна внезапно образувалата се пара с удар на добре засилена подметка по стената.
Ана се изправи и запъти прелестното си тяло към скромния пулт за управление.
- Спокойно. - рече девойката - Знаеш, че ние момичетата много ги усещаме нещата. Сигурна съм, че ще се измъкнем. - и се втренчи в копчетата. - Използвал ли си възможности на устройство, които липсват в упътването му? Познавам творците на машини; те винаги нарочно оставят нещо допълнително, за да могат сродните им души да го открият и да се зарадват.
- Да... - с все още тлеещ гняв от чувство на безсилие проплака Емил. -
Използвам тонколони за подпори, дискети за подложки, лъчеви плочи за дифракционни решетки; в касети за звук записвам данни; една алуминиева маса ми служи за антена; точилки вършат работа на кибернетични ръце, с които натискам копчета от разстояние; орехите съм преустроил в дистанционно управление за лампа - мяташ ореха по ключа; разбира се, преди това трябва да въведеш в ума си предписанията за точно хвърляне на орехи, като потренираш жонгльорство...
Ана си припомни въведенето в забавната програма...

* * *

Петгодишното симпатично момиченце бе седнало пред дундеста настолна малка изчислителна машина с едноцветно, премигващо в зелено-черно, платно на малък показвач, с диагонал на лъчевата си тръба около 25 см. То държеше в ръчичката си огромен квадратен черен пластмасов гъвкав лист с кръгъл отвор в средата, който поднесе в една от двете тънки усти с дебели устни, поставени, една върху друга, покрай тумбестото тяло на машината. Устата преглътна листовете и започна да "смила" храната, като издаваше бръмчащ звук и се тресеше; когато "устите" се успокоиха, на екрана, свързан към тялото, което притежаваше устите, се изрисуваха няколко малки смешни човечета; покрай тях изникнаха няколко реда надписи; и, най-накрая, свежо писукане разгласи на целия свят, че сметачето е готово да слуша и изпълнява волята на своята млада господарка.

Избор на (Н)иво
(Л)остове
(К)лавиатура

От сутринта любознателната палавница умуваше, - "Какво ли ще стане, ако натисна и трите копчета едновременно?" - но дълго не се решаваше да направи най-подходящото: да си каже "Каквото ще да става!" и да опита. Щрак - Ада натисна трите копчета толкова едновременно, колкото можеше. Машината пред нея обаче не бе много усъвършенствана и усещаше само по едно наведнъж, та затова си избра едно от трите задействани копчета и започна нова игра с клавиатурно управление. Момиченцето се разочарова, изключи играта и пак опита; и пак, и пак, и пак. Понякога се пускаше нова игра с управление чрез клавиатурата; понякога с лостчето; понякога се включваше избиране на друго ниво.
Защо когато тя прави нещо ново, се случва пак старото? "Защото твоето сметаче е старо. Трябва да ти купим ново." - отговори майка й и седна с нея пред своята машина. Момиченцето разцъфтя от радост, като видя цветна игра, в която човечетата се въртят, сякаш са обемни; играта била правена от майка й и нейни приятели преди години. Пак си имаше платно, на което бяха нарисувани човечета, но надписите - възможностите за избор - се спускаха плавно, а не се появяваха изведнъж.

* (Н)ова игра
* (Д)вубой
* (Б)ърз бой
* (С)ъстезание

"Сега мога ли да видя какво ще стане, ако натисна всички копчета едновременно?" - попита развълнуваната Ада. "Натискай ги, че нямам търпение и аз да разбера!" - рече сияещата й майка.
Момиченцето натисна четирите клавиша едновременно и трепна изненадано, зарадвано и очаровано от променилата се гледка: цепнатини разрязаха платното и то се разпадна на парчета; в същото време, от дълбочината, след изумително триизмерно преобразование, се изрисува нов списък, който бе с два реда по-дълъг от предходния.

* (Н)ова игра
* (Д)вубой
* (Б)ърз бой
* (С)ъстезание
* (Х)ипердвубой
* Без(К)райна кръв

* * *

Ана натисна червеното, зеленото, бялото и черното копче толкова едновременно, колкото пространственото линейно изравняване на крайните положения на върховете на пръстите й позволяваше.

16.

Толкова много ценно време вече бе загубено, в празни занимания, заради този дребосък. Струва ли си да продължава да го влачи със себе си? Той го взе , защото се надяваше да може чрез него да хваща предметите в коридора, предполагайки, че той самият няма да може. Но той вече можеше; можеше, но, дали не тъкмо защото дребосъкът беше до него?
Ако задачата вече е станала необратимо неизпълнима, то забавяне от няколко минути не би я направило по-неизпълнима. Но ако задачата все още би могла да бъде завършена успешно?
Защо мисли само за времето? То ли е единствената сила, която има отношение към успеха на заданието? Не. Силите, които предизвикват победите и загубите са толкова сложни и заплетени, че да вярваш, че една-единствена - дори тя да е неудържимо изтичащото Време - е виновница за провала ти, е простодушно и глупаво; безброй други сили влияят върху случващото ти се, без да съзнаваш съществуването им; без да подозираш, че спомагат или пречат да изпълниш замисленото; без да можеш да вземеш предвид действието на всяка от тях поотделно и на всичките заедно.
- Добре, виж още една-две книги. Ще ме настигнеш. - поръча широкоплещестият.
Тичко поклати утвърдително глава и се втренчи в "Любов в пустинята на живота".
"Колко красиво казано. Любовта е оазис в пустинята на живота... Пустинята, в пясъците на която съм затънал до кръста..." - помисли си той.
За самотния бегач бе въпрос на няколко бодри крачи, за да се изравни с мъжагата. - Знаеш ли къде води тоя коридор? - попита той, без да бъде задъхан от потичването.
- Да. - отговори мъжагата.
- Къде? Ти оттук ли дойде? - заразпитва пак мъжлето.
- Да.
- Но... обаче не си от онези с коланите, нали?!
- Не съм. Нали ти казах?
- Каза ми, но знае ли човек... Ами какъв си тогава? Откъде имаш дрехи?
Широкоплещестият се направи, че не го чува. Мъжлето се нацупи, преди да види купчината с плакати. - Леле! - И да се затича към тях.
- Не се бави. Няма да те чакам отново. - подкани мъжагата.
- Уха! Тоя плакат на Касандра го нямам! - захили се като момченце мъжлето и
помогна на раницата, за пръв път през живота си, да изяде плакат на певица, съблечена като танцьорка.
Мъжагата се хвана за лицето, докато напредваше надолу към асансьорната врата. Откъртената от него, по-рано, бе изчезнала от пода, но тази малка подробност не му направи особено силно впечатление. Той стигна до входа и замръзна пред него, защото се сети, че бе забравил за какво бе отмъкнал двете метли. Аха - за да пъхне едната пръчка, надлъжно, в пръстеновидната дръжка на вратата, да постави другата, напречно, зад нея пред входа, и да изтегли втората към себе си, така че двете пръчки да се допрат една до друга и тази зад другата да въведе сила, която да отвори вратата. Смислено хрумване, при положение че частите от неговото тяло минаваха като призраци през дръжката на вратата, но в същото време стискаха метлите. Или не беше съвсем същото време, защото той не бе пробвал да влезе с метлите, без до него да бъде Тичко? Във всеки случай приспособлението от метли се оказа ненужно, защото тялото на мъжагата бе плътно и можеше да хваща всички предмети в коридора, включително дръжката на вратата. Затова широкоплещестият стисна метлите между краката си и яката му дясна хватка здраво сграбчи пръстена и отвори достъп към десния асансьор.

"Битник Зиърс, Модена,..., Самата Фокс"

- Каква е тая стая? - надзърна приклекналият над плакатите Тичко.
- Идвай, ако искаш да не те изоставя. - нарочно преувеличи мъжагата, за да откачи мъжлето от артистките, певиците и, особено, танцьорките.
- Добре, добре. - неочаквано бързо се съгласи да изпълни повелята Тичко, нави на руло още няколко шарени плаката, пъхна ги в търбуха на раницата, метна си я на гърба и потегли.
Широкоплещестият удържаше вратата отворена.
- Защо я пазиш тая метална врата, все едно че е асансьор и някой ще го извика под носа ни? - подхвърли учудено мъжлето, приближавайки към мъжагата. - Не съм толкова кльощав; мога и сам да отворя някаква си врата... И защо влизаме в тая стая, а не в лявата? Дай да видим какво има в лявата. Ей, заключена е. Айде, тогава влизаме тук. Ох-о-о, страшна облицовка. И какво осветление!
Широкоплещестият го последва и затвори капака. Мъжлето се сепна от трясъка и се огледа ошашавено, защото студен душ обля цялото му телце, докато положението внезапно се избистри в главата му.
- Това е капан, нали?! Затвор за бегълци!? Ти си като ония с каишите! Изпитанията с вещите бяха само за да ме накараш да се чувствам греховен?! Как можах да ти повярвам! Ако бях продължил да си тичам, - какъвто си... едричък - щеше да ме хванеш за гащите, дето не бях ги обул... Сега какво ще ме правиш!?
"Майчице, ако онова, дето го пита онзи с метлата е вярно? Ако са изиграли театър, за да мога да падна сигурно в ръчичките на тая грамада, за да се разправи с мен?!"
Мъжагата с интерес изслуша душеизлиянието на мъжлето и почука по странен начин по стената, в левия край на стаята.
- Добре дошли, скъпи пътници. Получавате специални поздрави от създателите на АТ-11. По случай познанията ви по неговото устройство, АТ-11 ви дава предимства, като на приятели. Можете да се разхождате с асансьора безплатно, докато ви омръзне. - прозвуча глас от стената в дълбочина.
За представите на Тичко, возил се само в мижави асансьори в осем-, най-много 16-етажни жилищни сгради, издигащата се платформа с размери 10 на 10 метра и височина поне шест, - при това говореща - бе адски страховито преживяване...
- Леле, това наистина било асансьор! И говори като бърборещите часовници и сметалки! Автобуси ли пренасят с него? Или камиони? И после ги карат по коридорите? Само че как ги вкарват през оня тесен коридор? Или тук живеят изродени великани и чудовища като онези, дето ни разкъсваха? - продължи да се чуди уплашеният Тичко.
Пред лицето на широкоплещестия се появи самотно прозрачно копче, -
златист метален контакт прозираше през капачето му - по форма, вид и размери като онези, дето едно време играчите спукваха от бой в гаражите и бараките с електронни игри.
- Проектирани са да пренасят много като теб, само че без дрехи. - каза, най-сетне, мъжагата.
- Къде ще ме водиш?! - изхленчи мъжлето.
- Ще те водя там, където ще ходя аз. - спокойно обясни широкоплещестият.
- Какво ще правиш с мен! - изскимтя жално мъжлето.
- Може да разменим някоя приказка, преди да пристигнем.
- Какво?!

Мъжагата почна да помпа копчето по особен, ритмичен начин: та-та-та, ти-ти, та-та, ти-ти-ти, т-а-а-а-а-а, ти, т-и-и-и-и-и, ти-та-ти-та-ти-та.

- Благодарим за избора. Ако решите, че ви се гледа забавна програма, знаете как да я включите. Приятно прекарване. - завърши гласът.

Върни се на СЪДЪРЖАНИЕТО

Брой 28 (1/2004) на сп. "Свещеният сметач", февруари 2004 г.

Списание "Свещеният сметач" http://eim.hit.bg, http://www.oocities.org/eimworld

Дружество "Разум" http://eim.hit.bg/razum, http://www.oocities.org/eimworld/razum

Българска компютърна история от Българските сметачи

Прочети други статии от Тош и др. автори: http://bgit.net