· Свещеният сметач ·

Тош
·АДА·
Роман


7.

    След няколко секунди размисъл здравенякът се върна в дъното на коридора
за да открие, че повече не може да се оглежда даже върху доскоро огледалната външна повърхност на разбитата дясна врата; че кракът му минава през нея като през въздух и че някой е сложил нова здрава на мястото на откъртената. Последваха един-два изпитателни ритника по новата врата; дрънчеше, но не щеше да се огъва, а златистата дръжка по средата бе придобила свойствата на вещите на бившите амбулантни търговци и разбитата врата, и здравенякът дори не можеше да я хване, защото, като посягаше да я стисне, пресрещаше собствените си пръсти.
    Широкоплещестият сложи десен палец под челюстта, хвана бузата си с останалите пръсти, леко се приведе, замисли се; и като измисли нещо, се изправи, направи кръгом и зацепи обратно по шестоъгълния коридор. Мина покрай плаката с разголената Касандра, преряза палтото и сгъваемия стол на благия старец, и си почина пред куфарчето с лъскавите уреди с батерии. Сбърка ги с лазери - явно и той се интересуваше от високосъгласувани излъчващи устройства - и любопитно приклекна, за да прочете какво е написно на етикетите.
    Навсякъде бе отбелязано само: "4 - 16 Хц", "7 - 19 Хц", "3 - 10 Хц" и други подобни.
    Мъжагата застина, приведен над чудноватите машини, и се съвзе чак след двайсет и четири секунди и сто и деветнайсет хилядни.
    "Честотата на неизвестната машина е от 3 до 19 херца, а светлинните лазери работят на терахерци? Що за лазери ще са тези!? Защо ли имат форма на лазер? За кого са предназначени? Какво се прави с тях? Как се използват? Къде се поставят?" - бяха една стотна от въпросите, които кипнаха в черепа на мъжагата и стоплиха застинанието му. Разтопен, той се изправи; отвори уста, ококори очи и вдигна показалец във въздуха, - както се прави, когато се сетиш за нещо много заплетено - разтръска главата си няколко пъти и пое отново към началото на коридора. Така, крачка по крачка, стигна до гърлото - опаката страна на правоъгълника, от който се влизаше; от вътрешната страна входът също представляваше очертан черен правоъгълник, но тъй като и стената тук беше черна, правоъгълникът изглеждаше невидим.
    Мъжагата създаваше впечатление за колеблив, но умен човек. В черепа му се заключи, че щом някак си се влиза, значи трябва да може и да се излиза. Всъщност той преоткри първия закон на Физиката на вратите, входовете и изходите. "Не може да има толкова съвършена входно-изходна система, а да не може да се излезе?" - завъртяха се мислите в черепа и накараха една от яките ръце да посегне към черната стена.
    О, чудо - пръстите, дланта и така нататък, по протежение, до рамото преминаха през черното, без да се вижда къде отиват! Скоро цялото тяло, включително златистата картонена кутия, пресякоха невидимия черен правоъгълник.
    Широкоплещестият замръзна за миг и завъртя насам-натам шията си. Открай до край безкрайна еднообразна скучна едноцветна безцветна сива равна гладка неопетнена пустош. С изключението, че зад гърба си мъжагата видя очертание на черен правоъгълник по безкрайната, като пустошта, стена; и че стената е с няколко оттенъка по-тъмно сива от пода, отдясно на правоъгълника се бе килнал някакъв дървен надпис, и че от същата посока приближава гол бягащ мъж.


Върни се на заглавната страница на романа


06      07      08     


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), ноември 2003 - януари 2004.
  • Брой 28 (1/2004) на сп. "Свещеният сметач", февруари 2004 г.
  • Списание "Свещеният сметач" http://eim.hit.bg, http://www.oocities.org/eimworld
  • Дружество "Разум" http://eim.hit.bg/razum, http://www.oocities.org/eimworld/razum
  • Българска компютърна история от Българските сметачи


    Прочети други статии от Тош и др. автори: http://bgit.net