http://www.scottlan.edu/lriddle/women/love.htm
и по разни други източници.
Ада Байрон, графиня на Лъвлейс, една от най-ярките личности в историята на изчислителната техника, е родена на 10. декември 1815 г. в Пикадили, Мидълсекс (днес част от Лондон); баща й е знаменитият поет Лорд Джордж Байрон, а майка й - Ан Изабел Милбанк.
Бракът между двамата продължава само около година: пет седмици след рождането на Ада майка й пожелава да се раздели с Байрон, защото държи дъщеря й да бъде математик и учен, а не поет... Съдът й присъжда пълно попечителство.
Джордж Байрон напуска Англия през 1816 и никога не се завръща. Умира през 1824 г. по време на гръцкото освободително въстание.
И без насърчението на знаменития си баща обаче, Ада мисли за математиката не просто като за числа и формули; в едно писмо до майка си тя пише: "Ако не можеш да ми дадеш поезия, може ли да ми дадеш "поетична наука"?
На 17-годишна възраст Ада се запознава с Мери Самървийл (Mary Somerville) - забележителна жена, която превежда трудовете на Лаплас на английски. Въпреки, че госпожа Самървийл насърчава Ада в обучението й по математика, тя също се опитва да постави математиката и техниката в подходяща човешка среда.
През ноември 1834 г., по време на обеден банкет у госпожа Самървийл, Ада научава за идеите на Бабидж за Аналитичната машина. Бабидж предполага: защо да не накараме изчислителната машина не само да предвижда (да пресмята и да дава резултати), но и да може сама да обработва предвиденото (да използва резултатите за нови изчисления)?
Ада остава силно впечатлена и въодушевена от всеобхватността на идеите на Бабидж, но, за жалост, тя е една от малкото, които разбират значението им тогава.
Бабидж работи върху изпълнението на своя проект и на семинара в Торино, Италия, през есента на 1841 г., съобщава за своята нова машина. Италианският учен Менабреа написва резюме на разказа на Бабидж и публикува статия на френски за разработката.
През 1843 г., като съпруга на Ърл от Лъвлейс и майка на три деца Ада превежда статията на Менабреа. Бабидж много харесва превода й, и й предлага да добави свои собствени бележки; получава се няколко пъти по-дълга статия, отколкото оригиналната...
Когато е вдъхновена Ада се превръща в много способен и съсредоточен в решението на задачите математик. Така тя предлага на Бабидж да опише начина по който машината би могла да пресмята Бернулиевите числа. Описанието и се смята за първото предписание (програма) за изчислителна машина.
След като описва Аналитичната машина животът на Ада бива поразен от болест и от неприятности, свързани с положението й в обществото, подобно на Чарлз Бабидж, Сър Дейвид Брюстър (създателят на калейдоскопа), Чарлз Уетстоун, Чарлз Дикенс, Майкъл Фарадей. (Charles Babbage, David Brewster, Charles Wheatstone, Charles Dickens, Michael Faraday)
Освен че е изключителна в математиката и че обича да вниква в същността на начина по който работят машините, Ада е даровит музикант и свири отлично на пиано, цигулка и арфа. Обича гимнастиката, танците; да язди.
Светът загубва Ада малко преди тя да навърши 37 години.
Повече за Ада:
Ada, The Enchantress of
Numbers,
written by Dr. Betty Alexandra Toole (Ако случайно имате възможност да си купите книгата, имайте предвид, че на http://amazon.co.uk са записали погрешно фамилията на Betty Toole - бел. на прев.)
http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/history/Mathematicians/Lovelace.html
A Selection and Adaptation From Ada's Notes
http://www.aimsedu.org/Math_History/Samples/ADA/Ada.html
Ada Byron King, Countess of
Lovelace, from TAP: The Ada
Project, Tapping Internet Resources for Women in Computer Science.
The Analytical Engine
at http://www.fourmilab.to/babbage/contents.html. Read historical documents related to the
Engine, including Ada Lovelace's translation and commentary of "Sketch of
the Analytical Engine" by L.F. Menabrea.
Съставителство и превод:
© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), февруари 2004.
Писмата между Бабидж и Ада са пълни с възвишени фантазии. В статията си от 1843 г. Ада описва своите изумително верни предвиждания, че такава машина може да бъде използвана за да твори музика и да рисува, и че би могла да бъде използвана и в обикновения живот, и за научни цели.
Върни се на заглавната страница на романа "Ада"