Изгубих известен интерес да попълвам блога си, защото се случи много тъжно събитие - почина моята тъща Йоанна Кардела. Смъртта и погребението й (не успях да присъствам), няколко месеца по-късно, ме накараха отново да преосмисля в каква държава живеем.

Уместно или не, искам с няколко думи да опиша какви много големи различия ни делят от европейския свят (примерно Полша).

У нас тежко болните хора са оставени изцяло на грижата на най-близките. Представяме си какво значи умиращ възрастен човек, за когото денонощно трябва да се грижат най-близките му. Няма дом, където да има условия за това; в повечето случаи такава грижа означава отсъствие от работа (доста често това е невъзможно и хората напускат работата си); ако не е възможно да се напусне работа (няма как да се изхранвам без да работим, а и често не смеем да напуснем, защото след това не можем да си намерим друга работа) се наема гледач и т.н. В Полша това е разрешено като проблем, тъй като съществуват така нар. хоспициуми - именно за тежко болни, които не могат да бъдат лекувани повече в болницата.

Отварям една скоба, за да допълня, че дори болният да не е умиращ, то за болните, които не могат сами да се обслужват, в нашите болници е възприето да има "придружител". Глупост, която няма алтернатива в цивилизования свят. Представете си болнична стая в неврологично отделение, в която пребивават 4 неподвижни пациенти с инсулт. А приори в тази стая са принудени да съжителстват още 4 придружители, които нощуват по столовете. Отврат, а освен това е липса на всякаква връзка с главния мозък при родните управляващи здравеопазването... Пази боже да си тежко болен или близък на тежко болен в такава държава. В Полша това е недопустимо - за болния се грижат единствено медицински лица, а близките могат да го посетят - отново за кратко време, в определен час.

Така или иначе - всеки си отива от този свят. Как става това в България? Разноските по едно скромно до средно погребение са над 1000 лв. Тази сума е проблем за поне 80 % от българските семейства. Какво обикновено се случва: избира се най-евтиният ковчег, мъртвецът пренощува у дома, минава криво-ляво рутинната церемония, самото поставяне на ковчега в гроба е най-грозното нещо, което може да бъде измислено - цигани с въжета и т.н. "Принос" в диващината и простотията дава гробището в Добрич, където до гроба чака трактор с гребло, който веднага след спускането на ковчега започва да заравя. Отново ще употребя думата отврат, защото по-точна няма и, защото, едва ли по света ще се намери по-голяма гавра с човешкото достойнство.

Как е уредено това в Полша? Всеки работещ преживе е задължен да се застрахова за смърт. При смърт близките отиват до погребалната агенция и договор уреждат ВСИЧКО (буквално) около погребението. Агенцията има грижата няколко часа след смъртта (това се изисква от медицината) да вземе починалия, да го изкъпе, да го облече и гримира (ако се налага), да го постави в красив дървен ковчег (облицован с плат и никакви одеала, чаршафи и пр. дивотии); да го внесе в хладилна камера (и да го изнася в подходяща зала когато близките искат да се сбогуват); да го транспортира до параклиса на гробището, след това до гроба; да изкопае гроба и да го преведе във вид, по-приятен за гледане (пръстта се покрива с мушама и пр.); да извърши полагането на ковчега в гроба и заравянето (след като близките и познатите си тръгнат; да украси гроба след погребението; да поддържа гроба за определен период (най-често до поставянето на паметник). При погребението участват няколко служители на агенцията, облечени в траурни костюми, а близките нямат никакво участие (защото реално трябва да им бъде спестено) При сключването на договора близките нищо не заплащат, това става след като бъде получена застраховката.

На практика погребенията в Полша не затрудняват допълнително  нито финансово, нито етично близките на починалия. А у нас - пази боже...