Днес се проведе научен съвет на Института, на който незаслужено, напълно субективно, беше "порязана" издържалата конкурса за н.с. Албена Иванова. Такива неща се случват не за първи път и те потвърждават моите виждания за научна кариера. Ако все пак някой прочете този пост, може би ще се възползва от моя опит.

1. Ако решиш да се занимаваш с научна работа това означава, че ще работиш в някакъв научен колектив. Не се залъгвай, че отиваш в някакво елитно общество. И в тази област ще се сблъскаш с прости, невъзпитани, завистливи и злобни хора.

2. Ако смяташ, че научната работа е твоето порище трябва да знаеш, че цял живот ще се доказваш пред по-посредствени хора и ще видиш на практика що е то агресивната посредственост, подплътена за пред външния свят с клизма извоювана титла.

3. Ако все пак имаш желание да постигнеш така нар. кариера трябва да възпиташ у себе си трудолюбие, безкористност, чувство за взаимопомощ, голяма доза снизходителност и да се пребориш със завистта и злобата. И целта на всичко това е ти самият да можеш, а да не завиждаш на можещите.

4. Ако постигнеш тази кариера не забравяй своя път и не подлагай крак на другите след теб; не вдигай препятствията, които ти само си прекрачил, а сега налагаш на другите да ги прескачат с десетократно усилие; не се самозабравяй и не се прави на велик - нека другите го оценят.

5. Ако по пътя си в науката си срещнал неразбиране или друго негативно отношение сред обкръжението си, не го пренасяй като стил към други колеги.

6. Не забравяй, че науката (респ. нституцията в която работиш) не ти е бащиния и се старай да оставиш единствено светла диря след себе си.  Животът е кратък и, ако доживееш, само след миг ще си "зад борда" и никой няма да се сети за теб.