Навярно смъртта на Сталин предотвратява гибелта на католическата църква в България
Интервю на Мариана Митева със Светлозар Елдъров
в. "Демокрация", 27 май 2002

Светлозар Владимиров Елдъров е роден в Пловдив в семейство с католически традиции. Той е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира църковноисторически науки в Папския източен институт в Рим през 1990-1991 г. Автор на над 150 студии, статии и документални публикации в специализирани научни издания, както и на 6 монографии. Сред тях са „Католиците в България 1878-1989" - историческо изследване в над 816 стр., и „България и Ватикана 1944- 1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения" (255 стр.).

- Девети септември 1944 година ли се приема за начало на жестоките гонения на католиците в България?

- След деветосептемврийския преврат отечественофронтовската власт изсипва своите религиозни негативи най-вече върху българската църква. Тогава десетки православни свещеници са разстреляни без съд и присъда, докато католическата общност остава дискриминирана от авторитарната държава и 2-3 години се радва на относително спокойствие. Но това бих го нарекъл само мимолетен флирт.

- Съществува ли историческо обяснение за този „мирен подход" към католиците по това време?

- Разбира се. Първо - на България предстои Парижката мирна конференция (1946), където трябва да осъществи своята нова позиция на международната карта. Народната власт има въпиеща нужда от влиянието на католическата църква и контактите й със света, за да се защити българската кауза. Външен министър е Петко Стайнов, който се обръща с молба към апостолическия делегат (представител на Ватикана) Франческо Галони, за да помоли папа Пий XII да бъде благосклонен към България. Държавен секретар на Ватикана е Джовани Батиста Монтини (бъдещият папа Павел VI), който пък е много добър приятел и земляк на Галони.

- Тези отношения звучат като на филм...

- Но са много решаващи в исторически и държавен аспект. Защото благодарение на тази връзка Светият престол изпраща инструкции до своите нунции в Париж, Лондон и Ню Йорк да направят всичко възможно за подкрепа на българската кауза. И ето го другото лоби - папски нунций в Париж е архиепископ Анджело Джозепе Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII), който пък в продължение на 10 години - от 1925 до 1935, е бил представител на Ватикана у нас. Оттук получава и прозвището българския папа. Та Ронкалий приема българските делегати Кимон Георгиев и Васил Коларов през 1946 и прави всичко възможно да пропагандира българската позиция и по-конкретно да се намалят тези огромни обременителни репарации, както и да разобличи гръцките териториални амбиции. След всички тези „ходатайства" на 10 февруари 1947 се подписва Парижкият мирен договор с България.

- И след постигане на целите се приключва с тази толерантност към католическата общност?

- През юли 1948 в Москва се свиква всеправославно съвещание от лагера „на страните от мира и социализма". На пръв поглед - чисто религиозна проява, но в действителност се оказва политическо мероприятие като елемент на конфронтацията между Изток и Запад. И най-зловещото - произнесена е присъда над католическата църква като цяло, над Ватикана, над Светия престол като „оръдие на англо-американския империализъм". Още докато тече заседанието, в България излиза постановление за закриване на всички католически колежи, в това число и авторитетния френски колеж в Пловдив „Свети Августин".

- Приемат ли се законови мерки в тази посока?

- Новият закон за вероизповеданията, приет през 1949, налага жестоки ограничения в дейността на католическата църква, като я лишава от всякаква възможност за просветна и културна дейност. Закриват се трите католически болници (в София, Пловдив и кв. „Ген. Николаево", сега част от Раковски), сиропиталища, кухни за бедни и др. По силата на този закон всички католически свещеници, монаси, монахини и чужди поданици са били прогонени извън България. Имайте предвид, че дотогава в страната са действали представители на 16 католически ордени и конгрегации с над 400 свещеници, монаси и монахини от почти всички европейски страни. С прости думи - Европа е била тук, в България.

- Какви са били инструкциите от Москва?

- Инструкциите от Москва стават все по-строги и по-строги и така се стига до един безпрецедентен за българската религиозна толерантност процес. През 1951 са първите арести на католически свещеници, разработвани от ДС като агенти на „ватиканския френски и англо-американски шпионаж". През следващата година идва серия от съдебни процеси - първите са скрити от обществеността. Само един е разгласен публично (през септември-октомври), когато пред всички са „разобличени" 40 католически духовници, монаси, монахини и миряни. Процесът е широко отразен в „Работническо дело" и кинопрегледи като поука за останалите. Присъдени са общо над 405 години затвор и 4 смъртни присъди: на епископа на Никополска епархия Евгений Босилков, на преподавателя по философия във френския колеж „Свети Августин" в Пловдив отец Камен Вичев, на отец Павел Джинджов и на отец Йосафат Шишков. Близо една трета от останалите преминават през ада на лагерите в Белене.

- Как реагира Ватикана на тези монтирани процеси?

- През 1949 папа Пий XII отлъчва от католическата църква всички комунисти и издава енциклика, с която осъжда гоненията на католиците в страните от комунистическия блок и конкретно назовава България.

- Все пак са били разстреляни свещеници...

- Дълго време Ватикана е бил дезинформиран от бившите тайни служби, че убитите католически духовници са живи, дори са ги видели ту в Сибир, ту в Белене, Старозагорския затвор и т. н.

- Какво се случва с имотите на католическата църква?

- През 1953 се издава секретно постановление на Министерския съвет - прочутото 188, с което се конфискуват всички имоти на католическата църква с изключение на църковните храмове. Може би смъртта на Сталин предотвратява цялостната физическа ликвидация на католическата църква.

- Но пък бившата ДС е действала с пълна сила.

- Всички католически духовници са били под надзора на тайните служби и към тях са били закачени активни агентурни разработки. В католическите митрополии, екзархии и манастири са монтирани в стените подслушвателни устройства, кореспонденцията е следена до най-малкия детайл.

- Нека прескочим няколко десетилетия. Кой в крайна сметка имаше интерес от намесата на българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори?

- Веднага като историк ще кажа, че отделям атентата от българската следа. Папата, Светият престол и Ватикана никога не са обвинили България в съпричастност. Пред 1 млрд. католици в света при посещението си в България, оттук, папата потвърди приноса на страната ни в утвърждаване на Кирило-Методиевото дело и заяви, че никога не е вярвал в каквато и да е българска връзка.

- Кой дърпаше все пак конците на антибьлгарската кампания?

- Отново ще ви върна към историческия факт. През 1979 папа Йоан Павел Втори посещава родината си Полша и там комунистическата номенклатура изпада в ужас от многомилионното стълпотворение на млади хора, които падат в краката на Светия отец. По този начин рухва и лозунгът, че научният атеизъм е надделял. Само за 6 месеца от юни до ноември 1979 са свикани три консултативни съвещания на държавните органи по религиозните въпроси в соцстраните. Отново следват инструкции от Москва - да се ограничат връзките със Светия престол и засили антирелигиозната пропаганда. Така България е принудена да пожертва своите добри позиции пред Ватикана, а именно първенството и монопола над Кирило-Методиевото дело. И още - имало е сред бившите съюзници от Варшавския договор такива, които не са одобрявали по-интензивните контакти между страната ни и Ватикана. Неслучайно в едно секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1986 след оправдателната присъда на Сергей Антонов се изказва недоволство от повечето соцстрани, че не са подкрепили толкова активно българската позиция, като специални упреци са отправени към Румъния. Вината е хвърлена срещу тайните служби в САЩ, Италия, Турция и др.

- Имаше твърдение, че ЩАЗИ е била помолена от ДС да й помогне около заличаване на съмнението за участие на българин в покушението срещу Светия отец?

- Не бих могъл да твърдя подобен факт. В началото на 90-те години в мемоарите си ген. Маркус Волф, ръководител на външнополитическото разузнаване на ЩАЗИ, твърди, че през 50-те години българските и полските тайни служби са се ползвали с репутацията на най-често използвалите така наречените мокри поръчки. И това го обявява все пак един от ръководителите на най-компрометираната тайна служба в соцлагера, която не се посвенява дори да маркира своите „врагове дисиденти". с радиоактивни изотопи. Така че от антибългарската кампания са били заинтересовани не само на Запад, но и на Изток.