Известно е, че още келтите притежавали едри кучета, доста преди настъпването на римското господство. Те ги използвали не само за защита на имотите си, но и за лов на глигани и мечки. Предполага се ,че по това време на континентална Европа и Британия били развъждани, яки, широкомуцунести кучета, които носели най – различни прозвища – мечкодави, бикодави и др. Според целите, за които били отглеждани, те се различавали по тегло и ръст. В Средна Европа бил популярен едрият бикодав от Данциг, както и по – дребният брабантски бикодав. Докато кучето от Данциг се използвало при лов на едър дивеч в Северна Германия и Полша, брабантското куче е било подходящо за лов на глигани в гористите области на Северните Алпи, защото било по – повратливо.




Боксер

Известно е, че още келтите притежавали едри кучета, доста преди настъпването на римското господство. Те ги използвали не само за защита на имотите си, но и за лов на глигани и мечки. Предполага се ,че по това време на континентална Европа и Британия били развъждани, яки, широкомуцунести кучета, които носели най – различни прозвища – мечкодави, бикодави и др. Според целите, за които били отглеждани, те се различавали по тегло и ръст. В Средна Европа бил популярен едрият бикодав от Данциг, както и по – дребният брабантски бикодав. Докато кучето от Данциг се използвало при лов на едър дивеч в Северна Германия и Полша, брабантското куче е било подходящо за лов на глигани в гористите области на Северните Алпи, защото било по – повратливо. Изследователите са на мнение, че именно този по – дребен тип бикодав е прародител на днешния боксер, независимо, че двата “клона” имали общи белези – били едноцветни (с жълтеникава окраска) или на ивици, но без никакво бяло оцветяване. Кучетата имали широка и скъсена муцуна. С прогресиращото скъсяване на горната челюст постепенно се оформила обратната захапка, която позволява на животното да си поема въздух, без да изпуска захапаната плячка. ощЕ по това време ушите на бикодавите се подрязвали, за да се избегнат нежеланите наранявания.

По – късно

След Великата френска революция немаските княжества се разпаднали и развъждането на тези ловни кучета западнало, като те започнали да се използват в скотовъдството. Тази нова роля не довела до промени в екстериора на “бившите” бикодави, но ги предпазила от изчезване. Промяната във външния вид обаче дошла от кръстосването с английски булдог, който по това време се различавал от днешните представители на породата. От него бикодавът взел яката, структурата, късата масивна глава и белите петна. Този процес е описан за първи път в книгата на Флеминг “Съвършеният немски ловец”, издадена през XVIII век. Бикодавите по това време не били компактна порода, а по – скоро смесица от булдози (а и други породи) с бикодави. Селекцията продължила около стотина години и това дало възможност новото куче да добие "по- чист" вид.
Названието “боксер” се пояило за пръв път между 1860г. и 1870г. А системното развъждане на тази порода започнало в Мюнхен, Германия, като с това се заели развъждачите Кьониг, Роберт и Хьопнер. За първи път боксери били представени на изложба на санбернари през 1895г. Между тях първа награда получила кучето Флоки, което по – късно е вписано като №1 в породната книга. През същата година тримата селекционери създали “Клуб на боксерите” и се заели със задачата чрез селекция да постигнат изчистване на породата от различните типове кучета, представяни вече като боксери.

Началото

На първата изложба през 1895г. били представени около 50 кучета, но само 4 от тях станали родоначалници на кръвните линии. Мъжкото куче Вотан било оцветено на ивици и задните му крайници били сравнително слаби, но то имало много характерна глава – тези белези то предало на своите поколения. Другото мъжко куче – Флок Сан Салвадор, било с жълтеникава окраска и добро телосложение, но не с толкова типична глава. Въпреки това, още по това време именно то олицетворявало типа на бъдещето – боксерът бил по – висок от останалите събратя и обединявал в едно сила и благородство. Именно одобряването на структурата на Флок било решаващо за окончателното разграничаване в първите години на боксера от булдога, който по това време бил по – строен от представителите на днешната порода.
От женските кучета били избрани Мирцел и Мета Пасаж – петниста и доста плодовита. Нейните поколения от споменатите 2 мъжки кучета били чудесни. Именно селекцията, осъществяване между 4 – те кучета, а и сред техните поколения, създала основата за развитието на породата. През 1904г. била издадена първата родословна книга на “Клуба на боксерите”. В нея било вписано всяко куче, получило оценката ЗП (заслужаващо похвала = добър).
Чак през 1924г. боксерът получил официалното си признание като куче с определено предназначение. Почти 30 години след основаването на клуба на около 2000 черни и бели боксери било забранено да се включват в селекцията. Правилата за развъждане станали по – строги между 1923 – 1930г., а след 1934г. развъждането било ограничено до шест кучета. По това време на мъжките животни с един тестис била наложена забрана за разплод.
Цяло столетие вече е изминало от времето, когато немският боксер започнал своето възходящо развитие като самостоятелна порода. Първоначалните резултати били много обнадеждаващи, понеже животните били далече от идеала, който преседвали селекционерите. Но след усилията на няколко пионери това куче успяло да докаже какво крие в себе си. И днес, сравнявайки постиженията в развъждането на други породи, селекционерите с право могат да се гордеят с постигнатото при немския боксер, в резултат от десетилетните усилия. При това, трябва да се има предвид, че породата никога не е била на мода – тя е отглеждана с определено предназначеноие и като семейно куче.

Нервна система

Тя е много важна част от съществото на едно куче – животното със здрави нерви е уравновесено и стабилно, смело и приветливо – на него му е чуждо прикритото коварство. И обратно – кучето със слаби нерви “превърта” от постоянните външни дразнители и в зависимост от индивидуалния темперамент става или “истерично” - свръхраздразнително и хапещо, или пък страхливо и нуждаещо се от закрила. Ако искаме да съдействаме за създаването на положителната настройка у боксера, на първо място трябва да се постараем да отгледаме любимец със здрава нервна система – само такова куче е в състояние да понесе натоварванията, които ежедневието поднася и на него. Боксерът има много добри изгледи и занапред се приспособява към изискванията на времето. По природа той има отлична нервна система, на което се дължи и фактът, че е идеалното семейно куче ,че е отличен приятел на децата и пазач. Немският боксер принадлежи към породите “работни” кучета от 1921г. Освен него, към групата спадат и ерделтериерът, немското овчарско куче, доберманът, ротвайлерът, ризеншнауцерът и др. Всички теиз породи десетилетия наред са доказвали, че имат по – особени заложби, много полезни за човека. Немският боксер може да бъде използван в широк диапазон – от полицейско куче до водач на слепи хора.
От времето, когато селекционерите са започнали целенасоченото развъждане на породата, са се променили много неща в околния свят, и по отношение на на главните насоки в обучението на кучетата като охранители. Едновременно с това са се променили и основните изисквания по отношение на природните дадености на немския боксер. В наше време представителите на тази порода са си извоювали репутацията на идеални семейни кучетса, подходящи за интензивния живот в гъстонаселената Европа. И повечето стопани на немскии боксери отглеждат своите любимци не за да блеснат на конкурси и състезния с постижения в областта на обучението и възпитаването на кучета – пазачи.просто хората искат да имат до себе си породисто симпатично куче, което винаги доставя радост! С него без проблеми се съжителства в по – малък апартамент и може да му се гласува доверие.
С течение на времето при работните кучета обаче изискванията нарастват и отиват по – напред – те включват охрана на стопанина от нападение, охрана на апартамента, защита срещу няколко човека, движени по след и пр. И всичко това изисква пълно овладяване на упражненията за послушание, здрава физика и кондиция и подходящ характер. Когато човек пристъпи на някоя от многобройните тренировъчни площадки в Германия, където се обучават боксери, ще забележи, че още началните упражнения целят да подготвят животните за охранителна служба. Разбира се, начинаещите стопани никога не бива да имат прекомерни амбиции по отношение на младото си куче, но когато то е навършило 6 – 7 месеца, под ръководството на специалист постепенно свиква с първите команди и задължения. В школите за обучение на боксери в Западна Европа има и специализирани помощници, които са на разположение на най – начинаещите стопани и техните кучета. И ако се окаже, че на човека и неговото куче доставя удоволствие да се обучават, за това няма пречки – и най – опитните стопани, и най – добре обучените кучета все някога са били начинаещи... Боксерите с радост и “идеализъм” цял живот изпълняват задълженията си.

Характерът

На това се е обръщало внимание още в началото на XX век – двайсетина години, преди да бъде призната породата немски боксер. Още през 1905г. работният стандтарт поставя някои условия: “Характерът на боксера е от изключително значение и формирането му се нуждае от постоянни грижи. Привързаността на кучето и неговата вярност към стопаните и цялата къща, както и бдителността ои изявената му смелост като защитник са известни. Иначе кучето е безобидно в семейна обстановка и при игрите то проявява весел и приятелски темперамент. А неговата интелигентност и лесна управляемост, непретенциозност и чистота го правят приятен семеен приятел и продружител. Открития характер на боксера не се променя и в напреднала възраст – на това куче са чужди коварството и фалшът”.
И днес към тази характеристика отпреди почти 100 години няма какво дасе добави...Освен възхищението, че създателите на немската порода още тогава са обръщали внимание на качествата й и са ги отбелязали в стандарта. Разбира се, през годините той е претърпял изменения, но те не са съществени и боксерът и досега се радва на много почитатели по света. Белезите на породата, които са подчертани през 1905г., почти не показват промени от 1935г. до наши дни. През 1895г. в Мюнхен е основан “Клуб Немски боксер” – членове на това сдружение са хора, развъждащи немски боксери, помощниците им и прители на породата. Този клуб поддържа връзка с клубовете по цял свят, а в него се води най – подробна документация по развъждането, върху която е създавана породната книга.
Предците на немския боксер могат да се видят на доста гравюри от старо време. Набити, силни и много “твърди” кучета, те не били особено чувствителни към нараняванията. Тяхната обща черта били тежката глава с къса муцуна, яки челюсти и здрава захапка. Днес доста трудно биха могли да се разпознаят с точност прародителите на елегантното куче, съхранило всички някогашни преимущества на характера си – острота, устойчивост и издръжливост.

Описание

Породата е създавана през сравнително дълъг период, за самостоятелна е призната 1924 – 25г., а името й идва най – вероятно от приликата на кучешката муцуна с боксьорска физиономия с деформиран нос. Симпатичната глава на боксера се характеризира с хармонични пропорции между отделните части. Независимо от коя страна се гледа, при нея винаги трябва да са налице точни пропорции между муцуната и черепа – ширината на муцуната трябва да се доближава до тази на черепа. Главата на немския боксер трябва да е “суха” – да няма много гънки по кожата. Тъмната маска трябва да е ограничена само около муцуната, тя се отличава от окраската на главата. Очертанията на муцуната трябва да завършват с добре развити устни, които се свързват със сухата шия и общата линия образува добре оформена дъга.
При оценката на кучетата се набляга на хармоничната конструкция на тялото и на характерната осанка. От значение са и пропорцията глава-тяло (главата не бива да е “лека”), на правилната форма на главата, както и на пропорцията муцуна-череп. Горната част на черепа е леко заоблена, но не много закръглена или широка. Задтилният издатък не трябва да е много висок. Челната бразда трябва ясно да личи, но не бива да е дълбока. Бузите са доста развити ( в съответствие с челюстите), но не толкова, колкото при английския булдог. Те птеминават в лека дъга, която очертава муцуната.
Муцуната трябва да е добре развита – да не е заострена и тясна, къса или плоска. Влияние върху нейната форма оказва формата на челюстите, разположението на устните и зъбите. Долната челюст трябва да е издадена над горната и да е леко извита нагоре, а горната челюст трябва да е широка откъм черепа и да се стеснява леко напред. Но отпред и двете челюсти са доста широки.
Горната устна е дебела, почти квадратна и сключва прав ъгъл с ноздрите. Те прилягат към резците на долната челюст, допирайки с края си долната устна. Така се формира “предната плоскост” на муцуната. Издадената долна челюст, заедно с долната устна, образува т.нар. “брада”, която не бива да е издадена много напред. Когато устната на кучето е затворена, не трябва да се виждат нито зъбите на долната челюст, ното езикът.
Носната гъба на немския боксер трябва да е широка, черна на цвят и краят й да е разположен малко по – високо от основата й – така носът изглежда малко чип. Линията на носа не преминава директно към челото, както е при булдога. Ноздрите са раздалечени една от друга.
Зъбите на немския боксер са силни и здрави. Разстоянието между кучешките е възможно максимално, резците на горната челюст са издадени напред дъговидно, а на долната те са под права линия. Боксерът има обратна захапка.
Очите на кучето трябва да са тъмни на цвят и не много малки. Те не трябва да са изпъкнали, нито разположени навътре в орбитите. Излъчват интелигентност и енергичност – погледът на немския боксер не е нито заплашителен, нито пронизващ. Областта около очите е с по – тъмен цвят.
Ушите на немския боксер са високо разположени и увиснали, когато не са купирани. А шията не бива да е нито прекалено къса, нито много дебела – тя е мощна, “суха”, без гънки под гърлото и очертава елегантна дъга.
Тялото на това куче е със средна големина – набито, с квадратен формат и силни крайници. Боксерът може да се оприличи на спринтьор, който съчетава в едно сила и бързина. Силноразвитата мускулна система в суховата и релефно се очертава под кожата. Отделните части на тялото се съчетават в една органична цялост. Движенията на животното са много живи, походката – сигурна и гъвкава. Крачката на боксера е волна и плавна, а главата се отличава с благородна осанка. И тъй като изпълнява ролята на служебно куче, той притежава подходящо тегло, съчетано със сила. Тежестта на мъжките индивиди е 30 – 32кг, а на женските – 25 – 25кг. Височината на мъжките боксери при холката е 57 –63см, докато женските са високи 53 –59см.
Косменото покритие е късо, твърдо и приляга плътно по тялото. Окраската на боксера е жълтеникавокафява, като се проявява в най – раязлични нюанси – от светло до тъмночервеникаво. Когато окраската е на ивици, тя преминава от светложълто в тъмножълто, дори до черно. Независимо от ивиците, основата на космите е едноцветна. Ивиците не бива да са прекалено гъсти или прекалено редки. Допускат се и бели петна, но те не трябва да заемат повече от 1/3 от основното оцветяване на косменото покритие. Късият и плътен косъм на боксера не изисква особени грижи.
Предните крайници на немския боксер, погледнати отпред, са прави и успоредни. Те са изградени от здрави кости, а лактите не бива да са издадени навън от гръдния кош. Подкитката (метакарпусът) е вертикално удължена и мускулеста, лапите са сравнително малки, а пръстите – плътни и заоблени, като завършват със здрави нокти. Гръдният кош на боксера е дълбок – той стига до лактите, като дълбочината му е почти равна на половината от цялата височина на кучето. Ребрата са заоблени, но не бъчвообразни. И хълбоците са добре оформени, стегнати и леко изтеглени нагоре. Долната линия на корема преминава с елегантна дъгообразна извивка към задницата. Рамената на немския боксер са удължени и сключват прав ъгъл с лопатките, които са удължени и скосени. Те са добре прилепнали, с чудесна мускулатура, но не са прекалено мощни.
Опашката на това куче е широка в основата, високо разположена и насочена нагоре. Купира се късо. Гърбът на боксера е прав, къс и мускулест, а холката е добре очертана. Гледани отзад, задните крайници са прави, със силни кости. Скакателните стави са суховати и ъгълът им е около 140º, а задните лапи са с по – дълги пръсти от предните – те са компактни и заоблени, подобно на котешките. Задните крайници имат силни мускули, които релефно се очертават. Бедрата са широко заоблени – никога тесни и плоски. Тазът е удължен, но при женските индивиди – и доста широк.

Недостатъци

При немския боксер за недостатъци се смятат: тромавостта; приликата с булдога; слабата конструкция; липсата на добри пропорции; прекалено светли очи; слаби устни; неправилно поставени уши (и неправилно купирани); тежка или къса шия, гънки под гърлото; стръмно спускащи се лопатки; плоски, широки или извърнати встрани лапи; дълъг (“шаранов” гръб); много широки или много тесни гърди; отпуснат корем; ниска задница; бедра със слаба мускулатура; “бъчвообразни” крайници; меки скакателни стави или стави с неподходящ ъгъл; несигурна, клатушкаща се походка; преобладаваща бяла окраска.

Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"