1. Краят на лятото (оригинален текст) - една от най-любимите ми песни въобще...

В мъглата на зората, по бледа луна
из горите тя пристъпва.
Със святото си острие отрязва горски плодове и
изкопава страшния корен на мандрагора.

Следвай моя път към есента,
това завещание ти оставям, казва тя.
Ще видиш как вечнозеленото
се превръща в медно червено и прелива в сиво.

Край вечните камъни
нейните атропинови очи ми се усмихват.
В лениво замайване
песъчинките на времето сътворяват ново видение.
Няма любов без саможертва.
Няма пролет в живота без разруха.
Последната целувка е най-топла.
В студената милувка на пръстта завинаги (ще си отдъхнем) ще легнем...

Завинаги ще заспим...

Следвай моя път към края на лятото,
това завещание ти оставям, казва тя.
Ще видиш как вечнозеленото
се превръща в медно червено и прелива в сиво....

2. Ръждива луна (Rusty moon)

Изкъпана в ръждата на луната
е приспивната песен на смъртта,
изпята заедно със звездите,
блещукащи в нейните очи.

Това е пламъкът, който подмамва човека
от отъпкания път към горите.
Това е огненият поглед,
който в ничии девичи очи не бива да свети.
Каквото рече острието, това прави
и пие от кървавото злато на живота.
Но никога срамът не ще изостави
животът, който желае своята собствена смърт…

И тъй гората тананика своя безмълвен химн,
чут само от самотните.
Като мъгла блика
по мрачните брегове на ручейчетата,
омагьосан от еловите дървета.

Това е пламъкът, който подмамва човека
От отъпкания път към горите.
Това е видението на огъня,
което ничии девичи очи не бива да видят.
Каквото рече острието, това прави
и пие от кървавото злато на живота.
Но никога срамът не ще изостави
животът, който желае своята собствена смърт…