Blind Guardian, на живо на м6 май, 2007, Истанбул, Турция

6.05.07 - Blind Guardian, Истанбул, Турция Какъв концерт само! Не мога да повярвам, че ще напиша тази статия. Ако бях върл фен на Blind Guardian щях да удуша и накълцам след това автора на рецензията, която следва по-долу. Много мразя когато някой, който не се кефи на нещо, го изтъква и дразни другите, които пък се кефят на това нещо. Но ето, че дойде моят ред да изтъкна, че никак не харесах вчерашния концерт и искам да го покажа. Това все пак са Blind Guardian, тоест очакванията са високи. На третата песен вече съчинявах какво ще напиша и потривах скришом ръчици. Но, нека започнем от самото начало, за да направя статията малко по-интересна. Още когато станах не се чувствах много добре. Кръвното ми беше толкова ниско, че имах чувството, че въобще липсва и се носи един километър след мене. Това като леко оправдание затова, че концертът не ме изкефи особено. 14.00 часа И тъй, чакаме на спирката за автобуса, който ще ни закара до Таксим. Чакаме, чакаме, чакаме. Явно сме го изпуснали. А навън е горещ, задушен истанбулски ден. С една дума – ад. 15.00 часа Намираме се на Таксим. Както обикновено – лудница. Средно около 1 милион души се намират на пешеходната улица в неделя. Не знам дали въобще е възможно да опиша за какво става дума. Влизаме в Бъргър Кинг и си купуваме голяяяяяяяяяма кола с лед. 16.00 часа Намираме се в рокбар Дурак (за рускоговорящите: ами не, на турски Дурак не означава „глупак”, а „спирка”). Още там ни подгряват с клипове на Blind Guardian. И ние се кефим. 17.00 часа Намираме се в наргиле роккафе... Ъм... Забравих му името. Пушим едно наргиле, пийваме едно кафе и се запътваме нанякъде да ядем. 18.00 часа Намираме се в ресторант за бърза храна Мармара. Ядем по един дюрюм и тръгваме към спирката на метрото, с което ще стигнем до залата. 18.30 Вече сме на последната спирка на метрото. Пълно е с металчета. За тези, които не знаят Турция е млада нация. Огромен процент от населението е младеж. И по-голямата част от тази младеж слуша тежка музика. Още преди три години Истанбул беше претъпкан с емо-та, това бе модата сред младите. Сега виждам, че метълите наистина са МНОГО. Срещам ги навсякъде из Истанбул. Пишка ми се. 19.00 Чакаме на безкраййййна опашка за да влезнем. Пишка ми се като за световно. 20.00 Ше ми се спука мехурът. 20.30 Спасение!!! Влезнахме. Преджобиха ни, сложиха ни гривни, подариха ни запалки, лепнаха ни нещо си и ни поканиха да влезнем. Аз директно отидох в тоалетната. Светът стана по-красив, по-хубав и някак си се дишаше по-леко. Не пишкайте цял ден и след като отидете накрая в тоалетната и вие ще се почувствате така. Турският съпорт на Blind Guardian вече си беше изсвирил репертоара, жалко, щото са наистина добра група. Така, нека да кажа две думи за залата. Тя е специално построена за концерти. Страхотна е. Акустиката е перфектна, разположението на групата, светлини, прожектори, ТОАЛЕТНИТЕ, всичко е страхотно направено. Все пак платихме 50 лири за тоя концерт (около 65 лева). Тъй. Турските фенове са по-луди и от българските. Не мога да опиша колко са ненормални. Излезне ли някой си на сцената почват да крещят „Blind Guardian”. Сякаш бяхме на състезание кой ще се изкряска най-мощно. После почнаха да тупат с крака и на мене ми се стори, че подът ще се напука най-малкото. 21.30 Най-накрая групата се появи. Народът се разбунтува. На мен директно ми стана смешно. Не очаквах вокалът да е направил таквоз бирено шкембенце. Напуши ме смях, а концерът тепърва започваше. Няма да говоря поотделно за песните, нито запомних плейлиста. Просто ми беше смешно. Вокали въобще не чух, нито мелодия, нито разбрах коя песен се свири, само виждах един смешник да се разхожда по сцената, да се прави на добър певец с лице, което казваше „О да аз съм велик!”. Аз Blind Guardian уважавам адски много. Имам много любими техни песни, но просто тоя концерт беше СМЕшЕН. Blind Guardian ходят редовно в Истанбул и в Турция по принцип. Вокалът зарадва публиката с думите: Yeah, we are back home, we are back to Istanbul! Подмазвач! Само защото публиката те обича не означава, че не трябва да си даваш зор на концерта. Просто нямаше смисъл да идва! Нямаше смисъл да е на сцената. Аз лично не го чух. Вярно, бях в центъра на погото, но какво от това. В един момент си казах : по дяволите, остарявам, вече не се кефя на метъл концерти. Всеки би дал Оскар за поддържаща роля на публиката. То не беше пеене, то не беше куфеене, то не беше чудо. Феновете сами си направиха концерта. Наистина се чудех дали да се присмивам на вокалиста или да му съчувствам. В крайна сметка ако публиката пее вместо мене и аз щях да млъкна и да ги оставя да си пеят. Зад мен едно ниско девойче ми скачаше на раменете и ми крещеше в ухото текстовете на всички песни. В един момент мислех, че ще припадна. Бутаха ни ту у лево, ту у десно. Беше много смешно. Просто смехория. Аз по-смешен концерт не помня. По средата на концерта вече не си давах зор да се опитвам да чуя някаква мелодия и започнах да обмислям как ако накарам всички фенове да си събуят обувките може да направим нова секта с името „Миризливи нозе”. Някъде по време на Bright Eyes (любима моя песен), на която лениво припявах, се спогледахме с приятеля ми до мене и той повдигна вежда. Вече беше сигурно - нито остарявам, нито ми е толкова зле колкото си мислех, просто концертът не струваше. Лудите турски фенове те карат да си мислиш, че наистина това е един страхотен концерт. Барабанистът и китаристите бяха страхотни, това го признавам, но... Къде по дяволите отиде шибаната мелодия? Къде са вокалите? И къде се дяна тоя Ханси мамка му? Забравих да спомена. По време на песните вокалистът отиваше да пие чай или нещо от сорта. Това много ме издразни. Нямаше проблеми с гърлото. Говореше си съвсем добре, ма кой съм аз да го съдя. Не го смятам за велик певец, но го уважавам... Е, може би до днес го уважавах... О, НЕ! Imaginations from the other side! НЕЕЕЕЕЕ! По-ужасно изпълнение на любима моя песен просто не е имало до този момент. Кошмар! Както каза един приятел „Сега като се върна вкъщи изтривам всичките си мп3ки на Blind Guardian. Толкова зле изпяха любимите ми песни, че не искам да ги слушам никога повече!” Някъде към последните песни на концерта (аз броях секундите вече) започнах съвсем съзнателно да се боря за живота на момичетата пред мен и моя собствен. Народът се разбесня. Поне на тях им беше весело. И на мене ми беше весело, толкова весело, че се смеех накрая. Толкова жалко ми се стори всичко. Не знам дали може да си представите едно море от фенове в черно, които се кефят максимално и по средата, ама точно по средата на това море една зелена фигура, малко по-височка от другите, скръстила ръце и се смее. Това бях аз. Най-яката част от концерта беше краят му и запалката, дето ни я подариха. Взехме си метрото, върнахме се в Азия и си припомнихме митингите на републиканците и вчерашното дерби Бешикташ – Фенербахче и след точно 10 минути вече бяхме забравили, че сме ходили на концерт. Ей това е. Та, скъпи сънародници, не си създавайте илюзии за концерта в София. Но кой знае, може пък да е сто пъти по-добър концерт, но не знам дали и това ще е достатъчно... Сега някой да ме застреля!