Класиката си е класика.

1. Плачът на човешкия род (The Cry of Mankind)

Не можеш да очакваш след като я (смъртта) видиш да оцелееш.
Ще преглътнеш нейния език от тръни,
нейната паст, изпълнена с мухи,
в нейното величествено царство от огън.

Но аз вярвам, че тя е ридала:
Аз ще погреба всички тях
дълбоко долу, където надеждата умираща лежи.

С похот ти удряш човешкия род до смърт.
Ние живеем и умираме без надежда.
Ти ни стъпкваш долу в реката на смъртта.
Стоя тук сега с почернено сърце.
Не искам да умра самотен.
Сега е тежък час.
Сега е тежък час.