Дари ме с покой,
Бъди с мен.
Аз съм навън,
Дай ми спокойствие.

Небето таи в себе си усещане за чудо.
Искаше ми се да варвам, че ще се успокоя,
когато гневът в мен утихне.

Страстта, гладна за още,
задушава цветето,
докато то спре да плаче,
владеейки цялата му вяра.

Небето таи в себе си усещане за чудо.
Искаше ми се да варвам, че ще се успокоя,
когато гневът в мен утихне.

Не мога да спра този копнеж.
Успокой ме!
Не ме оставяй
с всичко това, което тая в себе си.

Небето таи в себе си усещане за чудо.
Искаше ми се да варвам, че ще се успокоя,
когато гневът в мен утихне.

В тази бяла вълна
аз потъвам,
в тази тишина,
в тази бяла вълна.
В тази тишина аз вярвам.

В тази бяла вълна
аз потъвам,
в тази тишина,
в тази бяла вълна.
В тази тишина аз вярвам.

Видях те
в тази бяла вълна.
Ти бе мълчалив.
Видях те.
Ти дишаше в тази бяла вълна.
Аз съм свободна.