Как виждаш през моите очи сякаш са отворени врати,
които те водят към моята същина, където съм така вкочанена,
без душа?

Духът ми спи някъде в студа,
докато ти ме откриеш и ме върнеш обратно вкъщи…

(Събуди ме!) Събуди ме отвътре!
(Не мога да се събудя.) Събуди ме отвътре!
(Спаси ме!) Извикай моето име и ме спаси от мрака!
(Събуди ме!) Накаряй кръвта ми да се раздвижи,
(Не мога да се събудя.) преди да съм изчезнала.
(Спаси ме!) Спаси ме от нищото, в което се превърнах.

Сега, когато знам какво съм без теб,
не може просто да ме оставиш.
Вдишай в мен и ме направи истинска!
Съживи ме!

(Събуди ме!) Събуди ме отвътре!
(Не мога да се събудя.) Събуди ме отвътре!
(Спаси ме!) Извикай моето име и ме спаси от мрака!
(Събуди ме!) Накаряй кръвта ми да се раздвижи,
(Не мога да се събудя.) преди да съм изчезнала.
(Спаси ме!) Спаси ме от нищото, в което се превърнах.
Съживи ме!

Замръзнала съм отвътре без твоята прегръдка, без твоята любов, скъпи; само ти си живота сред мъртъвците.

През цялото това време не мога да повярвам, че не прозрях.
Аз бях в мрака, но и ти бе там пред мен.
Изглежда съм проспала хиляди години.
Запчнах да отварям очите си за всичко.
Без мисъл, без глас, без душа.
Не ме оставяй да умра тук.
Трябва да има нещо повече.
Върни ме към живота.

(Събуди ме!) Събуди ме отвътре!
(Не мога да се събудя.) Събуди ме отвътре!
(Спаси ме!) Извикай моето име и ме спаси от мрака!
(Събуди ме!) Накаряй кръвта ми да се раздвижи,
(Не мога да се събудя.) преди да съм изчезнала.
(Спаси ме!) Спаси ме от нищото, в което се превърнах.

Съживи ме!
Живях една лъжа, няма нищо отвътре.
Съживи ме!

2. Глупак original

Идеален по рождение,
Икона на своето удовлетворение -
Точно от каквото всички ние имаме нужда,
Още лъжи за свят, който

никога не е бил и никога няма да бъде.
Как не те е срам, не ме ли виждаш?
Знаеш, че залъгваш всички.

Ето, тя идва.
Поклони се и гледай в почуда.
О, как те обичаме.
Нито един недостатък когато се преструваш.
Но сега аз я познавам:

никога не е била и никога няма да бъде.
Как не те е срам, не ме ли виждаш?
Знаеш, че залъгваш всички.

Без маската си къде ще се скриеш?
Не можеш да намериш себе си, изгубен в своята лъжа.

Сега знам истината.
Знам коя си.
И вече не те обичам.

Това никога не е било и никога няма да бъде.
Ти не си истинска и не можеш да ме спасиш.
Някак ти си глупакът тук.

Това никога не е било и никога няма да бъде.
Ти не си истинска и не можеш да ме спасиш.
Някак ти си глупакът тук.

3. Прости ми original

Можеш ли да ми простиш отново?
Не знам какво говоря.
Но не исках да те засегна.
Чух думите да изпизат от устата ми.
Стори ми се, че мога да умра.
Толкова боли когато те ранявам.

Тогава ти ме погеждаш.
Вече не крещиш,
Ти си мълчаливо сломен.

Бих дала всичко сега
Да унищожа тези думи заради теб.

Всеки път когато казвам нещо, аз съжалявам,
плача, не искам да те загубя.
Но някак аз знам, че никога няма да ме изоставиш, да..

Защото си направен за мен.
Някак те карам да видиш,
колко щастлива ме правиш.

Не мога да живея този живот без теб до мен.
Нуждая се от теб, за да оцелея.

Така че, остани с мен.
Ти ме поглеждаш в очите и аз креща без думи, че съжалявам.

И ти ще ми просщаваш отново,
Те си единственият ми истински приятел,
и аз никога не съм искала да те нараня.

4. Потъвам (Go Under)

Сега ще ти кажа за всичко, което направих заради теб.
Пролях хиляди сълзи,
Крещях, заблуждавах се, страдах за теб.
И ти пак няма да ме чуеш.
(Потъвам)
Не искам ръката ти, този път ще се спася сама.
Може би веднъж за винаги ще се събудя.
Не просто измъчвана, а побеждавана от теб всеки ден,
Точно когато достигнах дъното.
Аз умирам отново.

Потъвам,
Давя се в теб.
Падам завинаги.
Трябваше да се преборя.
Сега потъвам.

Загубих представа за истина и лъжа.
И не знам кое е истинско и кое не.
Обърквам винаги мислите в главата си
И не мога да си вярвам повече.
Умирам отново.

Потъвам,
Давя се в теб.
Падам завинаги.
Трябваше да се преборя.
Сега потъвам.

Потъвам,
Давя се,
Залязвам.