( респект към fear factory - една от моите "най-най" групи)

1. Спускане (Desecent)

Покосена жертва от небрежност,
със замислени идеи и интелект,
забравен и бездомен -
това е причината за моят страх.

Не чувствам нищо,
Аз съм нищо.
Не чувствам нищо,
Нищо.

Колко дълбоко ще се спускам
докато стигна края.
Колко дълбоко ще се спускам?

Дълбоко в тази бездна
съм притиснат и потъвам бързо.
Животът не ми предложи нищо повече
от лъжлива съдба.

Не чувствам нищо,
Аз съм нищо.
Не чувствам нищо,
Нищо.

Колко дълбоко ще се спускам
докато стигна края.
Колко дълбоко ще се спускам?

 

2. Възкресяване (Resurrection)

Раздиран от спомени за вчера,
получил шанс да отнема изплъзващия ми се живот,
изстрадал трагедията на собствения си бавен упадък,
измамни стремежи завлякоха далече душата ми.

Това, което знаех, бе, че няма Господ за мен -
сила, която да разрушава всичко, безсмъртие.

Възкресявам всичките си страхове,
съживявам пропилените сълзи,
съживявам празнотата отвътре,
връщам се към живота за пореден път…

Изоставен от съдбата, изоставен от своя собствен разсъдък,
трябва да махна кожата си, за да видя доверие в твоите очи.

Това, което знаех, бе, че няма Господ за мен -
сила, която да разрушава всичко, липса на човечност.

Възкресявам всичките си страхове,
съживявам пропилените сълзи,
съживявам празнотата отвътре,
връщам се към живота за пореден път…

Протегни ръка към небето,
докосни небето,
събуди надеждата
за човешкия род.

 

3. Невидими рани (Invisible Wounds)

Мрачни тела блуждаещи в мрака.
Нито следа от светлина.
Затворен в свят без спомен
в безсъзнание ли съм или в съзнание?
Откъснат от сърцевината, от която съм част,
понякога се чувствам сякаш съм замръзнал в небето.

И видях собственото си лице в мрак и самота.
И видях лицето си като искра, замръзнала в небето.

В сънищата си виждам себе си
летейки, приближавайки се до слънцето,
и се издигам.
Опитах се да докосна слънцето,
но светлината заслепи очите ми.
В безсъзнание ли съм или в съзнание?
Паднах от небето като звезда.
Понякога се чувствам сякаш съм замръзнал в небето.

Мрак, мрак, мрак.
Животът ми бе целият в мрак...
Разумът ми бе толкова помрачен...
Всичко бе... мрак.

В безсъзнание ли съм или в съзнание?
Паднах от небето като звезда.
Понякога се чувствам сякаш съм замръзнал в небето...

И видях собственото си лице в мрак и самота.
И видях лицето си като искра, замръзнала в небето.

Мрачни тела блуждаещи в мрака…

Мрачни тела блуждаещи в мрака…

4. Прототип (Archetype)

Никога не трябва да забравяш
същността на твоята искра.
Всичко, което те определя,
е същината на твоята кръв.

Заразата е премахната,
душата на тази машина е усъвършенствана.

Погледни в очите ми
и кажи какво виждаш.
Един истински човек.
Това е истинско.
Това е, което искаш да бъдеш.

Никога не трябва да забравяш
да усъвършенстваш всяко действие.
Пагубностите на системата
ще попречат на мудността и ръждата.

Заразата е премахната,
душата на тази машина е усъвършенствана.

Погледни в очите ми
и кажи какво виждаш.
Един истински човек.
Това е истинско.
Това, което искаш да бъдеш.

Мамка му!

Можеш ли да видиш,
можеш ли да видиш?

Погледни в очите ми
и кажи какво виждаш.
Един истински човек.
Това е истинско.
Това, което искаш да бъдеш.

Отвори очите си.