Sebnem Ferah или Шебнем Ферах - турска софт-метъл изпълнителка, китарист; дисторжън + етно (напоследък определено тежки) вокали + модерен рок.
Скоро ще поместя отличните си впечатления от концерта на тази прекрасна изпълнителка, на който присъствах през 2005-та година.
Концертът на Orphaned land; за групите с ориенталско звучене
Концертът. Той се състоя в читалище “Средец”. Подгряващи групи бяха From the Waters of Lake, Vrani Volosa и гърците W.E.B. Не мога много да говоря за подгряващите групи, защото с нетърпение чаках Orphaned Land, а и доста ми се спеше. Все пак, в сесия сме всички… Но както и да е. Съдейки по това, че купихме 149 и 150-тия билет на входа, трябва да сме били не повече от 200 души. Имаше много наливна бира и това създаде някои неприятни случки, но да не говорим за това. Въпреки студа навън и чакането до към 18.30(уговореното време беше 17.30), вътре беше заформена топла и приятна обстановка. Звукът беше добър, а и не може да е лош в театрална зала, по-малка и от физкултурен салон. Общото впечатление явно беше добро. Като че ли, от подгряващите групи публиката се зарадва най-много на Vrani Volosa.

Ще говоря за съществената част. В 21 без нещо след бързо подреждане на инструментите,
завесата се вдигна и усмихнатите лица на осиротелите грейнаха пред нас. Тяхното
сценично присъствие беше топло и на ниво. Вокалът ни поздрави с “Добра вечер”
на чист перфектен български. Нямам представа дали го е научил от своите български
баби или просто по случая, но по-късно изтърси още български думи като “наздраве”,
дори “обичаме ви” и публиката остана очарована. Неговият дет-метълски вокал
още отеква в гърлото ми. Групата заби много яко. Ориенталската част не отстъпваше
на професионализма, с който изпълняваха чисто метълската част.
Китаристът, който се явяваше и вокал от време навреме, не остана по-назад и
набързо взе акъла на феновете със също толкова добър български като каза “Как
сте?”. Вместо отговор му ръкопляскахме. Той лично се държа много топло и подаваше
ръка на хората от публиката пред него. Единственото нещо, което не ми направи
впечатление, бяха клавирите. За съжаление те се губеха някъде и не се чуваха.
Имаше соло на барабаните, при което доброто настроение се повиши чувствително.
Седял в сянка, сега барабанистът имаше възможност да покаже и своята усмивка.
Концерта отвориха със заглавната песен от последния албум “Mabool”, като цигулките,
с които тя започва, се явиха нещо като интро. Имаше песни от “Sahara” и “El
Norra Alila”, на които феновете се зарадваха., дори припяваха. Като върхови
точки на купона бяха изпълненията на песните “A Neverending Way”, “Ocean Land”,
“The Kiss of Babylon”, “Norra El Norra”, и почти всички други песни, на които
се появяваше красивата певица на групата. Това не се дължеше само на присъствието
й, но и на чудния глас. Ориенталският темперамент на групата направи представлението
още по-изключително. След като вокалът предупреди, че песента, която ще изпълнят
е последната, това така и не се получи. Разбира се, имаше бис. На него бе изпълнена
акустична версия на The Storm Still Rages Inside. Но върха на биса бе изпълнението
на “Притури се планината”. И тук моето съжаление, че ние не можем да прославяме
своя фолклор както Orphaned Land го правят, стана още по-голямо, когато видях,
че дори българин не би могъл да направи такава обработка на своя народна песен.
Но добрата емоция надмогна това неприятно чувство и ние бяхме завладени от това,
което чуваме. С една дума – невероятно! Беше невероятно преживяване. Групата
се здрависа с усмихнати лица с феновете, доволна от топлото посрещане. Феновете
бяха екзалтирани не по-малко. След като напуснаха сцената за втори път, публиката
продължи да ги вика на бис. Споменаха ми, че на Изток такива хора се наричат
“horny”, но не за плът, а за музика. Веднъж почне ли концерт, те не искат той
да свършва. И така групата излезe за трети път като каза: “Hey guys, all songs
are over! What would u like to hear??” (в превод – абе хора, свършиха ни песните,
кво искате да чуете още?). И след известни пазарлъци Orphaned Land изпълниха
последната си песен и си тръгнаха, като завесата се спусна бързо, да не би да
поискаме още!!! ?
И така затоплени от горещата ориенталска атмосфера и с добри чувства към Близкия
Изток, ние се отправихме с бучащи уши към домовете си. Със сигурност имаше хора,
които не знаеха с какво ще се сблъскат на концерта и останаха приятно изненадани.
Ето и други групи, които мога да ви препоръчам ако музиката на групата ви е
харесала:

Shiva In Exile – дарк етно-ембиънт проект на членове на Darkseed и Betray My Secrets - http://www.shiva-in-exile.com/
