ушите ми шумят докато взимам два аспирина, ръцете ми треперят докато се опитвам да си налея в чашата, навеждам се и разбирам, че не е трябвало да го правя, защото не мога да се изправя. опитвам се да обясня на родителското тяло, че всичко е наред, обаче нещо гласът ми се губи. диагнозата на лекаря е - sodomized. все още съм на концерта и не мога да свикна с мисълта, че е свършил. едно е ясно - трашът е жив... и здраввввв. не знаех, че още пилят мозъка така здраво както едно време, и то на живо! с други думи - страшно!!!

продъниха ни душата, размазаха ни сърцата, стъпиха ни здраво на мозъка и ни накараха да им паднем на колене! страшни! содомизиране от първа класа. не знам как са се чувствали техните върли фенове, защото аз не съм един от тях. но ги видях, и изглеждаха щастливо съсипани. бяха снабдени с всичко необходимо - въодушевление и противогази. имаше The Saw Is The Law, имаше Masquerade In Blood, Napalm In The Morning, Eat Me(много яко парче :)) и други, много други, много!!! българските фенове си свършиха перфектно работата, като доказаха отново, че са най-яките, най-ненормалните, най-големите маниаци. и sodom го забелязаха и го знаят. и не веднъж показаха, че не само ние ги уважаваме, но и те - нас.

жицата беше опъната до ужас. барабанистът остана без китки от класическия трашърски ритъм ала народно хоро. звукът на подгряващата българска супер-група the revenge project бе доста неприятен (за разлика от музиката, която правят) в сравнение, естествено, с този на sodom. изтърпяхме един саундчек, който определено си струваше чакането, защото когато немските войници дойдоха на сцената и удариха първата песен, бяхме изключително зарадвани от чистия и як звук.

и така започна една одисея на земята в 2004. народът посрещна отново sodom след около 15 изминали години от първия им концерт тук. "зад кулисите" се кефеха уникално много членове на български банди - Fyeld, suffer h, last hope, stain и т.н. при допитване до симпатичния Бобсън, вокал и китарист на Fyeld, той ми отговори, че се готви ново албумче и вече 5-6 песни са готови. и пак, между другото, новата резачка на suffer-h вече е на пазаря.

най-готиното от цялата содомия бе фактът, че концертът се заснема не само от българска телевизия и ще бъде излъчен целият, но и от содомска страна за предстоящото им DVD. което естествено нас ни прави ама МНОГО ГОРДИ!!! по държанието на един весел и позитивен, но и зъл и енергичен Angelrippper, си личеше, че е зашеметен от публиката (защо ли това вече не ме очудва на концерти в софия). пое българското знаме, сложи го на врата си и влюбено го целуна. после обаче заби нова песен и знамето бе отместено от развяващата се коса на боеца. групата се бореше на сцената със скрития си противник около час и половина, което направо ни изстиска. бяха подарени на лудите фенове в погото картички и шапки, жест на групата.

а за музиката? любителят на траша е изгубил (по-добре да се самоубие!), ако не е дошъл, дори да не е фен на групата. непоносимо страшен и яростен траш, който ни беше поднесен от просто много яка банда, която общуваше непрекъснато с публиката и знаеше много за свиренето на живо. а траш-метълът НЕ Е най-лесният стил за свирене на живо. леко кух звук на барабаните и понякога неясното звучене на китарата на мистър Bernemann не ми развалиха впечатлението от концерта. на моменти се питах дали няма да ми паднат пломбите от зъбите. звукът беше убийствен и удряше право в... зъбите! кошмарно темпо! такъв ритъм хипнотизира и след време по усет започва тактуване с крак и клатене на глава. след отреденото ни време последваха викове "sodom, sodom" и скачане в такт, което предизвика земетресение, и бисът беше задължителен. не вярвах, че групата ще има сили за още, но тя имаше. за още, и още, и още... последва и втори бис. Angelripper вдигна високо микрофона си, наведе го към чевръстата си уста :) и аз си казах: тук ще има Ace of Spades. уникално им отиваше да свирят кавър на Motorhead. Baby i don't wanna live forever! след изтощителните бисове + концерта, аз си казах, че повече няма да понеса. усмихнах се на содомската камера, която заснемаше материала за DVD-то, и умрях.

сега реанимираме и пием аналгетици. и пак ще го направим. бруталното връщане към ежедневието е вече ежедневие, така че сме му свикнали. ще преживеем. ще чакаме, ще мечтаем за още, и още, и още. музика, стойностна, качествена, на живо. до скоро!

Nevena

home