|
ЯВЛЕНИЕ
Може би ви се е случвало да подминете хора, които си бият в главата четиризначни таблици (и формули), пропагандират пред своите приятели, че тиминовите димери на белите дробове са шибана работа или пък ти припомнят породите кокошки в хасковска област. Какви са те? Шизофреници?Лютерани? Фрийкове? Птицевъди? Не. Просто кандидат-студенти, попиляната лятна армия с отнесеното наполовина от шрапнел знаме, на което все още се четат буквите ДЕЖДА. L L Енков кандидатства, и оцеля, за да разкаже.
Явление първо | Антракт | Явление второ | Judgement day | The Wall
Тези клетници са известни с това, че са отдали цяла една безценна година от младостта си на съвременната образователна система. Те виждат, мислят и чувстват само в безкрайни цифри, лукави запетаи,злостни езикови конструкции и заплашителни косинуси. Заплахата впрочем е съвсем реална. При частичен успех кандидат-студентката рискува да попадне в крайно перспективната специалност "Предучилищна педагогика с чужд език" или да стане най-авангардната арменска филоложка в края на 90-те. При неуспех следва атака на морската ивица в търсене на русоляви спонсори за "платеното" или, в по-изолирани случаи, директно по системата "чужда фирма набира момичета за танцьорки в Италия". Мъжката част е изправена пред по-сериозни опасности. Някоя мъглива сутрин кандидат-студентът може отново да се събуди с главоболие, но вече дипломиран ядрен физик; да прекара пет незабравими години в клещите на специалността "Хидравлични системи", а после с тиха гордост да вдигне телефона и да откликне на обявата "Фирма набира вишисти за продажба на сергия". На всичкото отгоре над клетата му глава виси на продран косъм дамоклевият меч на армията - преминаване изцяло на държавна издръжка и изгубване на още една - поредна - безценна година от младия му живот.Екс-кандидат-студентът получава безплатно танк, пушка, парцал и/или количка-едноколка, с които уреди да разрушава, убива, лъска спалното и прочие високосмислени занимания - for free, ей така, щот трябва. Нека обаче забравим за момент последиците и се върнем към главната идея. Ще се опитам да представя цялата тази култова психоза на части, така както протича самият експеримент. Няма смисъл да крия, че съм доста навътре в тази област.
Явление първо
Това са веселите времена, когато човек едва е започнал последния гимназиален клас, есента се промъква навсякъде със стаената топлота на стара любов и прочие дрън-дрън. Изпитът е далеч, по щайгата в пушкома шляпат ритмично карти, по-добър от теб в математиката все още не се е родил (разбирай: физика, химия, биология, литература,история и каквато наука още ти хрумне), в училище почти никой не стъпва, клубовете зоват всяка петъчна/съботна вечер, с две думи -живот. За твое всеобщо учудване, родителите ти трескаво търсят учители, за да позапълнят шуплите в твоето образование. Разбира се (кълнеш се пред себе си ти), шуплите там са по-малко от тези в Икаруса, с който си пътуваш сутрин. В крайна сметка тръгваш на някакъв курс и оттук някъде започва пълната истерия. Откриваш как масово се говори за Изпита, за учителите, за това кой колко плаща и за всякакви подобни дивотии. Откриваш как и ти леко по леко започваш да говориш за тези дивотии, започваш да мразиш хора с очила, които знаят тригонометричните формули наизуст и изпитваш странно желание да ги хак-неш с едно паве в главата с мисълта "я глей - един конкурент по-малко." Постепенно откриваш, че Сократ е бил прав: не само знаеш, че нищо не знаеш, ами и онова, което изобщо знаеш, често се оказва примерно резултатите от английските мачове, за които те изпитват само в Еврофутбол, макар и пак срещу пари. Приятелите ти все по-рядко излизат вечер и един ден с ужас регистрираш прах върху клавиатурата.
Антракт
Освобождаването на първоначалната истерия идва с началото на друга - Балът. В ежедневните разговори на зрелостниците (удивително тъпа дума, брей) той неусетно се превръща в основна тема. Покрай "изпращанията" и смехотворните ритуали, свързани с тях, цялото това вманиачаване по Изпита някак поутихва посред баналните пожелания от типа "успешен жизнен път", "нека в живота ви съпътства само щастие" и т.н. Цялата организирана идиотщина, наречена "Бал" обаче, е тема за друг разговор. След Нощта следва ден, след боричкането с най-хубавата ти съученичка - закопчаване, след водката - изтрезняване. Така върви светът. Оттук нататък започва истинската хардкор-действителност.
Явление второ
Юни е, пейте робини. На клетника кандидат-студент му остава около един месец. В предварителните групи на Световното ние сме най-слаби. Учебници, тетрадки, хвърчащи листя са погребали под големия си куп някога сревнително подреденото ти бюро. Дневните дейности се разделят на четири основни - хранене, спане, естествени нужди и - разбира се - учене. И в напрегнатите времена на запек, и в свободното волеизявление на диарията, кандидат-студентът е длъжен да вземе със себе си в тоалетната учебните помагала. Пейо, Ицо, Ванката и Митака не са имена на футболисти, а прякори на български класици, изобретени в пристъп на висша фрустрация от литературата.Откриваш настръхнал, че Яворов, Ботев, Вазов и Димов са свръхпродуктивните лоши в някаква гротескна електронна игра, в която подозираш, че ще ти гръмнат човеченцето още на някое от първите нива. По стените на стаята се появяват различни английски думи и конструкции, за които бих спорил до смърт, че средностатистическият англичанин дори не подозира. Породите кокошки в хassковска (www.hasskovo.online/bg) област вече не са проблем, но човекопотокът през ПАВЕЦ "Чаира" пак се губи след третия знак зад десетичната запетая. Тиминовите димери са ебати тъпите копелета, а на дезоксирибонуклеиновата киселина просто жална й майка. Външният свят става все по-странен - ако се разходиш навън, откриваш нови постройки, хора, които не учат, и по правило най-хубавите момичета избират точно това време на годината, за да кръстосват града. Сънищата , в които разговаряш лоботомично с косинуси, стават обичайни и започваш да се радваш, когато намине някой друг тангенс. Компютърът е затрупан с най-различни учебни пособия, а героите от Starcraft-а те гледат тъжно от обложката на диска. Вече е късно, Изпитът идва, а там - каквото сабя покаже. И честта. Майко. Юнашка. Fuck.
Judgment day
[13.07.1998, somewhere downtown Sofia, 8.05 a.m. - based on a true story]
Последний напън вечe е настал, но в случая не четеш зачервен и с издути жили Тютюн в тоалетната, а се изсулваш от леглото. В judgment-утрото всеки кандидат-студент разбира, че въпреки частните уроци, бденията и стоте хиляди кафета, все пак не е научил нищо. Първото, което осъзнаваш, е гнусният вкус в устата от това, че шампион е Франция, и усещайки с всяка фибра покрусата на околния свят, вече летиш с такси към мястото на събитието. Навсякъде щъкат пичове с тревожни лица. Шофьорът на таксито се оказва още по-голям пич, като предлага да сгази двама. Това разведрява обстановката за малко, поне докато кандидат-студентът не види какво е положението пред съответния ВУЗ. Впечатлението е, че София, меко казано, се представя слабо. Пред ВУЗ-а (пожелал да остане анонимен) всеки втори, попитан къде е шибаната двайсвтора зала, ти отговаря с "ни знам". Помисляш си, че все пак има някакъв шанс да те приемат, след като виждаш двама души да похапват сирене с домат и хляб, докато си преписват входящия номер. Баба и дядо, дошли да изпратят кандидат-студента си, не са рядко срещано явление, но микробусът, от който след заруменелия и загащен на слънчевия сплит кандидат се изсипва цялата банда лели, лелинковци, чичовци и сваковци воглаве с фамилния сетер, риж като Мик Хъкнал, ти разбива представите за живота (ет сетера, ет сетера). Чувстваш се сам, дори леко горд, че си сам и никой не те атакува с репликата "айде, маме, дай да те цункам". Отварят вратите. Вътре обстановката е спарена и изпълнена със статично напрежение като в АЕЦ. Всички гледат на тебе все едно именно ти си си хвърлил фаса в реактора. Пичът с джапанките и коженото яке вече не може да те учуди, но все пак леко се стъписваш, когато виждаш момичето до тебе да си изважда малка икона (не мога да кажа подробности за светеца), след като тъкмо преди миг е измъкнала измежду гърдите си кръст с гимнастик, когото целува жарко, като да е взел златен медал от олимпиада. Тя иначе изглежда съвсем нормално, но когато започва да шепне нещо на равнодушния на вид светия, изрисуван с леко разкривено лице на иконката, затваряш очи. На ръба си. Квесторите са плод на триглавото куче Цербер и двуглавото куче Орфо. На всичките ти въпроси отговарят с нещо средно между рева на разгонен опосум и кратък анален звук. Съгласно правилника, от тази година се забранява влизането в изпитната зала с мобилни телефони. Едно момче си признава кротичко (без бой) и поверява джиесема си на квесторите. Вече като че ли си готов да започнеш. Съобщават темата (задачите, въпросчетата и прочие) - кой чел - чел, Яворов се падна. 2 часа по-късно, тъкмо когато си успял да събереш малко концентрация, настава звездният миг, в който цялата зала решава, че ТРЯБВА да пикае. Преживял около 14 ставания, кандидат-студентът усеща как концентрацията му отива до горния прозорец и започва да чопли семки, наслаждавайки се на външния свят. Единствено музата на онези, сверили данните с тези в тоалетната, изпада в нов прилив на плодотворност. В някакъв момент времето свършва, изненадвайки всички доста неприятно. Навън вече текат потоци от сълзи на майки, кандидат-студентки и кандидат-студенти. Judgment day умря, да живеят следващите. Сега всичко зависи от настроението на проверяващите, а то обикновено няма кой знае какви основания да бъде приповдигнато.
The Wall
(да сринем, братийя, стената, докле е мъничка змията)
Най-култовото място в София е на югоизток от Хемус, на гърба на Химическия факултет. То се казва Стената на плача, което може би ще се хареса на еврейската общност, но вместо на катарзис, то обикновено се превръща в арена на чисто човешка (пардон, кандиданстудентска) драма. Там всяка година се плаче повече от всички прожекции на Титаник, взети заедно. От всички краища на родината се събират хора да видят как се е представил кандидат-студентът им. Таблото на резултатите се превръща в tableau - жива картина от размазан грим, скрити в шепи лица, двуметрови скоци с вдигнат юмрук, крясъци, писъци, радост и тъга, като във всяка добра драма. То е мини-проекция на живота, говорящият лист хартия на бъдещето, гордостта и падението в нерушим кръговрат. Там ще намерите и унижените, и оскърбените, и политналите за миг на крилете на желанието, преди Съдбата да ги хлопне без изключение с тиган по темето и да разберат, че за едните победата е пирова (внимавай за какво мечтаеш, защото може да се сбъдне), а за другите- тези, които нам са най-симпатични в смешния си плач - може би известен късмет. Кой знае. Дайте насам тестовата система. Спрете имбецилитета, докле е мъничка змията. Моля ви се, бе. Защото открай време образованието в България не е образование, а образувание. Раково.
Р.S. Денят Х е 8 август, зад химическия факултет. Иди и виж. И носи фотоапарат.
Copyright © 1999 [Zantac]. All
rights reserved.
|
