|
Екстази
Активна съставка: 100% кетамин. Познатите странични ефекти включват параноя, депресия, неконтролируема паника и загуба на паметта. Симптомите могат да се окажат нелечими. Затова пък една таблетка ще ти помогне да се сприятелиш с абсолютно непознати.
Въпреки че е патентовано като лекарство от фармацевтичната компания Мерк още през 1912, въздействието на екстъзи върху мозъка все още не е изследвано докрай. Независимо от начина на приемане - гълтане, пушене, смъркане или инжектиране - MDMA [3,4-метилендиоксиметамфетамин] въздейства върху два от основните невротрансмитери - серотонин и допамин. Серотонинът се отделя по естествен път, предизвиквайки чувство за удоволствие и щастие (когато си влюбен например, мозъкът произвежда големи количества серотонин), а действието на допамина подтиска болката. И двете химически вещества играят основна роля в регулирането на телесната температура. Балансът й се нарушава от MDMA, което кара невротрансмитерите да пренебрегнат факта, че тялото се затопля над допустимото, тъй като блокира предаването на съобщенията за дискомфорт. Оттук идва големият брой жертви на високата телесна температура и обезводняването, свързвани с употребата на екстъзи.
Психоактивните ефекти на екстъзи са не по-малко радикални: променено усещане за време, потискане на чувството за страх и непреодолим стремеж към общуване. Последното отчасти се дължи на премахването на комплексите и страховете, които обикновено определят поведението ни. Макар и с по-голяма интензивност, тези ефекти са подобни на предизвикваните от Прозак - лекарството, предписано за пръв път през 1989 във Великобритания, което днес се приема от 19.000.000 потребители в цял свят. Прозак, също като екстъзи, променя начина, по който мозъкът употребява серотонина, но все още няма свидетелства за странични ефекти.
Екстъзи заема уникално място сред "освежителните" наркотици по ред причини - не на последно място защото предизвиква усещане за съпричастие с ближния и пълно отъждествяване с емоциите му, откъдето идва и социалното начало на "екстъзи- общуването". Въпреки това огромен брой от статиите, посветени на екстъзи - както в масмедиите, така и в медицинските списания, се концентрират върху неговата токсичност. Най-сериозните реакции включват хипертермия [треска, предизвикана от ненормално висока телесна температура], гърчове, съсирване на кръвта в сърдечно-съдовата система и сериозни дисфункции на бъбреците - повечето от които завършват със смърт. Други смъртни случаи са причинени от факта, че потребителите са изпили ненормално големи количества вода, за да се предпазят от свръхзагряване. Покачването на процента на водата в телесните течности предизвиква разширяване на мозъчните тъкани и притискане на мозъчната кора в черепа, което води до необратими увреждания в онези части на мозъка, които регулират сърдечния ритъм и дишането, а оттам - до спиране на сърцето или дейността на белите дробове.
Подобни крайни последици са сравнително редки, но за съжаление са непредвидими. Влиянието на екстъзи зависи от редица фактори - дозата MDMA [през 1988 една таблетка съдържа средно 100 мг MDMA, днес цифрата е по-скоро 70]; физиологичното състояние на потребителя; околната среда по време на въздействието на наркотика; предшестващата употреба на екстъзи. Еднственото, което ни спира да сравним екстъзи с руската рулетка е фактът, че в револвера му има не шест, а около два милиона места за патрони.
Въпреки разпространяваните слухове, че в таблетките има какво ли не - от отрова за плъхове до стрити на прах тухли, огромната част от тях съдържат смес от амфетамини, халюциногени и MDMA (или негови заместители като MDA или MDEA). Въпреки шестте регистрирани в Англия случая на бъбречна криза, защото в клуба им продали текстилна боя вместо екстъзи, смъртните случаи вследствие на токсични съставки са изненадващо редки. Много по-чести са реакциите срещу самото MDMA.
В интерес на истината, броят на смъртните случаи, директно свързани с екстъзи, е много малък на фона на огромния брой потребители. Според изследванията на медицински организации до 1996 във Великобритания са регистрирани 42 смъртни случая на приблизително 1.000.000 потребители. Оттук идва популярната ърбън-максима, че да вземаш екстъзи е по-безопасно от това да ходиш за риба или да яздиш кон. Въпреки че вероятността за сериозни реакции е статистически неизчислима, ниската смъртност определно насърчава хората, започвали да вземат екстъзи. Не по-малко сериозни са последствията от редовното приемане на екстъзи. Пристрастените към него започват да страдат от чувство на объркване, тревога, депресия, дезориентация, хронично безсъние, загуба на мисълта, пристъпи на безпричинна паника, параноя и различни психози. При някои тези симптоми остават и след отказването.
В Сборника по клинична психофармакология от 1991 са описани два типични случая. В първия след редовно приемане на екстъзи пациентката става толкова инертна, че не е в състояние да излиза от къщи. След това развива илюзия, че "някой впомпва нещо в кръвта й" и хроничното й безпокойство прераства в пристъпи на паника, по време на които тя не в състояние да стои сама и се премества да спи в едно легло с майка си. След 5 седмици симптомите намаляват, но самият спомен за въздействието на MDMA или случайното минаване край мястото, където е поет наркотикът, предизвикват нови пристъпи на паника.
Вторият случай е на мъж, който развива халюцинации - "движех се със скоростта на светлината" - и краткосрочната или дългосрочна загуба на паметта. Преди да се подложи на психиатрично лечение, той забравя името на майка си и страда от параноичната идея, че някакъв непознат на улицата му е брат.
Такива симптоми - подобни на леките форми на депресия, които "съботно-неделните потребители" усещат към средата на седмицата - се причиняват от острата липса на серотонин. При нормални условия серотонинът се възстановява от мозъчните клетки. Но тъй като естественият процес на стареене ги уврежда, бидейки единствените клетки в тялото, които губят способността си да се възпроизвеждат, с намаляването им намалява и производството на серотонин. Експериментите с маймуни показват, че увреждане на мозъка може да се получи както при една силна доза [20 мг] MDMA, така и след няколко по-слаби, сравними с концентрацията на уличните таблетки екстъзи [4-5 мг]. Логичното заключение е, че и при хората необратимо мозъчно увреждане може да настъпи още след четвъртата таблетка.
"Ако като млад избиваш мозъчни клетки, по-късно вероятността да имаш проблеми с общуването, емоционалното равновесие и паметта е много голяма", казва доктор Адам Уинсток от Националния Център за Борба с Пристрастяванията в Лондон. "Но да питаш колко екстъзи трябва да съм взел, за да попадна в тази категория, е все едно да питаш още колко вода мога да сипя във ваната, без да прелее. Зависи докъде ти е водата в момента и дали си слаб или дебел. Не знам. Човек не знае колко може да носи. И за съжаление това става ясно много по-късно. Важното е, че в клиниката ми идват все повече хора с психиатрични отклонения, свързани с употребата на екстъзи."
Засега няма конкретни доказателства, че постоянните потребители на екстъзи получават мозъчни увреждания, но изследванията върху животни не са особено оптимистични. Изследвайки влиянието на никотина върху животни например, учените доказаха връзката му с рака десетилетия преди тази връзка да е установена и у хората.
"Това е само една от гледните точки", признава директорът на Националния център по наркомания в Лондон, "но ако приемем, че развитието на психиатрични заболявания е резултат от промяна на дейността на мозъка поради умирането на клетки с възрастта, то логично е, че ако ги повреждаме насила, ще се сблъскаме с психиатричен проблем много по-рано."
В момента, когато четете това, тече най-големият експеримент за изследване влиянието на екстъзи. Той се провежда от милиони хора, които не спират да изпробват наркотика върху себе си.
Copyright © 1999 [Zantac]. All
rights reserved.
|
