|
Канабис
Активна съставка: 100% канабиноиди. Пушенето на канабис те прави или апатичен и разсеян, или твърде весел и активен.Някои страстни привърженици изпадат в кома. Добрата новина е, че можеш с часове да се концентрираш върху регето като такова. Въпреки митологията, произтичаща от Боб Марли и реге-културата,която обгражда като ореол вездесъщото седемвърхо листо на марихуаната, малко от потребителите й могат да обяснят навика си.Макар че вече е навсякъде, канабисът си остава наркотик, чийто произход и въздействие са по-неясни от тези на всяка друга забранена субстанция. Основният интоксикант в канабиса е THC (делта-9-тетрахидроканабинол), който в различна концентрация се съдържа във всички разновидности на тревата и хашиша. Доскоро THC беше едно от най-неизяснените химични вещества в модерната фармакология. Повечето наркотици действат директно на части от мозъка, за да ги накарат да произвеждат допамин. Историята познаваслучаи с лабораторни плъхове, готови да минат през електрошок и други ужаси, за да си доставят влияещи върху допамина наркотици като кокаин и амфетамини. Когато става въпрос за THC обаче, те трябва да бъдат специално убеждавани, за да се върнат за още.Американско изследване заключава, че "канабиноидите не свалят прага, необходим да се накара едно животно само да стимулира мозъка си, както правят останалите наркотици." Следователно употребата на канабис не би трябвало да предизвиква пристрастяване. За обичайния джойнт-потребител ефектите от една доза - за пръв път описани клинично през 1939 като "кратка тревога, последвана от еуфория и наплив от възприятия, създаващи усещане за светкавична мисъл и остра наблюдателност" - са напълно контролируеми. След изпушването на наркотика тези ефекти се забелязват за период до 4 часа; дъвченето му усилва преживяването и увеличава продължителността до 12 часа. Дори при дъвчене потребителите рядко изпитват халюцинации или драматични странични ефекти [въпреки че при много високи дози са регистрирани случаи на ускорен сърдечен ритъм и тремори]. Хората пушат и дъвчат канабис от хиляди години, но първото обяснение за действието му се появи едва през 1988 след откриването на рецептори за THC в човешкия организъм. "Тези рецептори трябва да имат някаква функция", твърди д-р Пъртуи от Университета в Абърдийн, който вече 30 години изследва канабиса. "Не можем да приемем, че са се появили, за да могат хората да се напушват с канабис." После той пояснява, че продължителната употреба може да намали броя на съществуващите вече рецептори и да увеличи поносимостта към ефекта от наркотика. Най-щателното проучване на влиянието на канабиса върху човешкия организъм е проведено през 1944. Когато медиите вдигнали тревога заради повсеместната употреба на канабис в града, кметът на Ню Йорк, Фиорело Ла Гуардия, назначил изследване върху наркотика. С помощта на 72-ма доброволци от местни затвори - 65 мъже и 7 жени - учените тествали ефектите на различни дози канабис, разтворен в алкохол. Доза от 60 мг направила пациента "дезориентиран и със забавени реакции при задаване на въпроси". При 75 мг друг демонстрирал "продължителна разговорливост и неочаквана смяна на посоката на мисълта". Една жена с доза от 120 мг на няколко пъти "получила истерични пристъпи, по време на които имала чувството, че умира, и викала доктор или свещеник." Последният експеримент бил проведен в "пушалня". На двадесетина мъже били раздадени джойнтове според желанието им, и след като се разделили на малки групи и ги изпушили, повечето от тях започнали безцелно да се мотаят из стаята. "Някои се смееха и шегуваха, други започнаха да спорят, а трети гледаха през прозореца... Постепенно безпокойството намаля, всякаква дейност замря и хората седнаха в кръг около радиото." Въпреки параноичните резултати от първите тестове - валидността на които се подкопава от факта, че много от пациентите вече имали регистрирани психически отклонения - и потискащата атмосфера на режисираното напушване, докладът в крайна сметка заключил: "Медийният шум около катастрофалните ефекти от пушенето на марихуана в Ню Йорк е необоснован." Днес се смята, че канабисът не предизвиква физическо или психологическо пристрастяване. Един доклад на Световната здравна организация от 1997 твърди, че пристрастяването към марихуана е по-трудно, отколкото към алкохол или тютюн, но публикуването му беше спряно от Националния институт по наркомания на САЩ, които се опасяваха, че това ще подкопае медийната им кампания "Просто кажи Не". Резултатите бяха публикувани едва след изтичане на информация в списание New Scientist. Тъй като THC се абсорбира от мастната тъкан в мозъка, през следващите няколко дни то продължава да се разпространява, като неутрализира абстинентните симптоми, които евентуално би причинило. Въпреки това има сведения за хора, изпитали неприятни усещания при спиране на употребата. В едно изследване от 1989 се споменава случай с 25-годишно момче, пушило средно по седем грама канабис на ден в продължение на десет години, което седмица след спиране на употребата забелязва симптоми на дезориентация, накъсване на мисълта и понижена способност за концентрация. След приемането му в болница, момчето развива анорексия и започва да получава визуални и звукови халюцинации. На четвъртия ден от престоя си в болницата прави опит за самоубийство. Все пак екстремни реакции като тази са изключително редки. Най-подробното изследване върху приписваните на канабиса психози е проведено в Мароко през 1956. Резултатите показват, че пушачите на канабис, страдащи от някакъв вид психоза, са 5 на всеки 1000 - два пъти по-малко от тези сред "нормалните" хора. Няма никакви доказателства за дълготрайни негативни ефекти от употребата на канабис. Забраната е оправдана единствено що се отнася да бременните жени и душевно болните. Редовните потребители могат да развият "синдрома на липсата на стимул", който включва трайна апатия, затруднено общуване и липса на амбиции като цяло - но в момента, в който спреш да пушиш, повечето от личните ти качества се възвръщат. Теорията, че канабисът е "преддверие" към по-твърдите наркотици, се опровергава от изследвания с близо 30-годишна история, които не успяват да установят връзка между употребата на канабис и тази на кокаин или хероин. Въпреки изолираните случаи на хора, изпаднали в кома след поглъщането на големи количества хашиш [и докладът от 1971 година за един френски войник, който опитал да се самоубие, след като изпушил десет джойнта един след друг и изпаднал в 4-дневна кома, от която се събудил сравнително свеж], почти е невъзможно човек да предозира с канабис. Смъртоносната доза при плъховете е около 4 мг; човешкият й еквивалент би бил изпушването на 600 здраво натъпкани джойнта или поглъщането на приблизително 8,5 кг хашиш на едно сядане. Американското правителство преценява, че 1 на 5 тийнейджъри са опитвали канабис в една или друг форма, въпреки зловещите предупреждения в образователните брошури, че "ако се напушиш с марихуана, вероятността да направиш грешки, които могат да те поставят в неудобна ситуация или дори да станат причина да се нараниш, е много голяма". Има мъгляви предупреждения за рак, дихателни проблеми и загуба на репродуктивните способности, които обаче са си свързани и с общите рискове от пушенето. Теорията, че марихуаната предизвиква дълготрайна загуба на паметта, произтича от факта, че - естествено - повечето редовни пушачи обикновено са прекалено напушени, за да възприемат информацията, която после би трябвало да си спомнят. Канабисът не поврежда информацията, вече регистрирана в мозъка.
Последните проучвания сочат, че тийнейджърите се чувстват зависими от канабиса, но тази зависимост постепенно намалява с възрастта. Над 90% от хората, които са пушили трева, преди да навършат 20 години, по-късно спират. Ако сега си на 20 и си сериозен джойнтър, шансът да спреш, преди да си навършил 30, е доста голям.
Copyright © 1999 [Zantac]. All
rights reserved.
|
