|
Хероин
Активни съставки: 20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин;15% папаверин; 10% носкапин. Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. "Чудесните" качества, приписвани на хероина след разработването му като болкоуспокояващо средство през 19 век, впечатлили медицит дотолкова, че името му е взето от немската дума за "героичен". Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетна киселина, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. В зависимост от начина на производство и съставките, добавени от уличните дилъри, той може да бъде мръснобял, розов, кафяв или сив. Може да се гълта [с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха], смърка, пуши или инжектира. Трите ключови компонента на дрогирането с хероин са пристъпът на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Сега със сигурност се знае, че хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система, но въздействието му остава неизяснено чак до 1975, когато изследванията установяват, че определени протеини, произвеждани от тялото като реакция срещу болката, имат сходна химическа структура със синтетичните опиати. Те действат като кратко-мандатни химически посланици до мозъка, като променят влиянието на серотонина, допамина и норадреналина - болкоуспокояващите и предизвикващи удоволствие невротрансмитери, наречени общо ендорфини. Хероинът успешно имитира действието на тези протеинови "опиати", но с по-силен ефект, като предизвиква прилив на ендорфини. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно, освен ако не колабирате в следствие от свръхдоза.
При хора, които се друсат за пръв път, често се получава замайване и повръщане, поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания. Всъщност, пълният ефект на хероина се усеща едва когато потребителят развие поносимост към ранните странични ефекти. Опиатите като цяло упражняват потискащо въздействие върху мозъка и нервната система, притъпяват усещането за болка и страх, забавят дишането и намаляват телесната температура. Целият ритъм на организма се забавя и влиза в състояние, подобно на краткотраен "зимен сън". Въпреки болкоуспокояващите си свойства, хероинът не спира напълно усещането за болка. Наркотикът по-скоро намалява тревогите, предизвиквани от болката, като предлага кратки периоди на безстрашие. Именно това психологическо състояние обяснява пристрастяването към него. Ти привикваш към хероина, защото ти харесва начинът, по който те кара да се чувстваш. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Продължителното бомбардиране на зоните с ендорфинови рецептори в мозъка увеличава броя на рецепторни краища в тях. Така дозата, необходима, за да се получи същия ефект, става все по-голяма. Идеята, че човек се "зарибява" от хероина след първата употреба, е погрешна. Но първият път може да ти се стори толкова фантастичен, че да искаш да опиташ още веднъж.
Симптомите на отказването са митологизирани в хероиновата култура като върховния ужас, който следва върховното удоволствие. Като такъв той е бариера за онези, които мислят да се потопят в тайните на хероина, и мощно оправдание за потребителите, които не намират сили да спрат. Симптомите на абстиненцията се проявяват, защото клетките в тялото стават свръхчувствителни към болкоуспокояващия ефект на наркотика и намаляват естественото производство на болкоуспокояващи субстанции. Когато потребителите спрат хероина, те вече нямат естествен съпротивителен механизъм срещу болката.
Симптомите на абстиненцията у пристрастения обикновено се проявяват 8 часа след последната доза - първите сигнали са чувството за тревога, безпокойство и силното желание за нова доза. Следва потене, обилно отделяне на секрети от очите и носа, стомашни болки, вълни на гадене, треперене, силна болка в костите, гръбначния стълб и мускулите, безпричинен ужас и бъзсъние. Кожата побледнява и става лепкава, настръхва [откъдето идва изразът cold turkey - студена пуйка], а тялото изпада в спазми, от които краката се гърчат и ритат конвулсивно. В отделни случаи пациентът не знае къде се намира, не разпознава близките си и има халюцинации. Въпреки че са крайно неприятни, тези симптоми сами по себе си не са опасни и продължават с голяма сила едва два-три дни, за да изчезнат почти напълно в рамките на две седмици. Сред експертите по пристрастяването е известно, че симптомите на отказване при хероина са по-слаби от тези на алкохола. Хората не умират от отказване на хероина. Хероинът може да се приема в големи количества. Регистриран е случай с канадец, приемал венозно хероин цели 40 години с поносимост, довела до дневни дози от 900 мг [ефективната доза за пръв опит е в областта на 5-10 мг]. В някои части на Пакистан са типични дневни дози, по-високи от 4000 мг, а се срещат и пристрастени към дози от 10 000 мг. Има документиран случай на пакистанец, който е изпушил 16 грама хероин за един ден. В такъв смисъл самият наркотик не представлява проблем. Хероинът като субстанция е по-безопасен от алкохола. Един от малкото противопоказни ефекти на пристрастяването към хероин и опиати [освен запека] е потискането на сексуалните желания и възможности. Опасностите от пристрастяването към хероина се дължат в много по-голяма степен на психологията на редовните потребители и начините, по които се приема, отколкото на самия наркотик.
Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза [тази, която предизвиква нужния силен ефект] и смъртоносната доза. Въпреки че различните хора се нуждаят от различни количества, в общия случай количеството, от което се нуждаеш, за да постигнеш какъвто и да било ефект, не е чак толков далеч от количеството, което ще те убие. При свръхдоза потребителят просто преминава от доволно състояние на сънливост към кома, при която кръвното налягане пада толкова, че жизненоважните органи получават недостиг на кислород и дишането блокира. Отпускаш се до смърт.
Венозното използване носи и риск от подлагане на смъртоносни зарази като септикемия, хепатит и HIV. В повечето клиники за наркомани процентът на болните от хепатит С е около 70%. Хепатит С води до цироза и рак на черния дроб и засега е нелечим. Освен това нивото на чистота в опиатите, продавани на улицата, остава неясно. В средата на 90-те шестима наркомани от Бристъл загинаха след употреба на хероин с 20% примеси. Обикновено чистият хероин се смесва с евтини субстанции за увеличаване на печалбата. Някои са относително безвредни - глюкоза, лактоза и обикновена захар. Други са потенциално смъртоносни - талк, прах за пране, барбитурати и дори стрихнин.
Употребата на каквито и да било опиати без развиване на пристрастеност е невъзможна. Някои потребители получават неистово желание за доза дори при вида на обикновена чаена лъжичка. Обичайната терапевтична практика включва преместване в нова среда, различна от тази, в която е придобит навикът. Бостън, например, е пълен с бивши хероинови наркомани, които са избягали от Ню Йорк, от безбройните си познати и каналите за снабдяване там. Дори при това положение немалък брой потребители никога не стават завършени наркомани. За тях се знае малко, защото нямат връзки с обичайните дилърски вериги, но проучванията показват, че голям брой хора са използвали хероин поне веднъж, без да се пристрастят.
В хероиновия фолклор остава жив митът, че убиват единствено "лошите" улични наркотици, а "добрият", фармакологично чист хероин предлага възможността за здраве и дълголетие - любимо твърдение на дългогодишния потребител Уилям Бъроуз, който дава за пример собствения си живот. По принцип поддържането на стабилен навик с постоянно ниво на дозата е възможно, но с хероина винаги е налице изкушението да я увеличиш, за да усилиш ефекта. В началото на употребата има кратък период, през който хероинът предизвиква удоволствие без странични ефекти - после просто трябва да го вземеш, "за да се оправиш" - да премахнеш отрицателните усещания от абстиненцията, треперенето, потенето и безпокойството. Периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. За да поддържаш приятното усещане, ти трябват все по-големи дози. Точно там започват истинските проблеми.
Copyright © 1999 [Zantac]. All
rights reserved.
|
