|
Кокаин
Кокаин
Активни съставки: 40% кокаинов хидрохлорид; 60% кофеин. Коката води до сърдечни проблеми, депресия и пристъпи на безпричинно безпокойство. Химикалите, добавяни от уличните дилъри, могат да причинят дори Паркинсонова болест. Но смъркането на кокаин те кара да се чувстваш бог. Понякога за цели 20 минути. За разлика от хероина, кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик. Но лабораторни маймуни и плъхове, приучени да натискат бутон, за да поемат кокаин, го правят до 300 пъти, за да получат една-единствена доза. Ако им се предостави неограничен достъп до наркотика, те продължават да се дрогират, докато умрат от изтощение или сърдечен пристъп. Това е така, защото приемането на кокаин не е придружено от странични ефекти, които да разсейват удоволствието. Потенциалът за привикване към повечето останали наркотици, използвани от хората - кофеин, алкохол, никотин или марихуана - сериозно се ограничава от неприятните странични ефекти при по-висока доза.
Ключът към импулса да посегнеш към копчето лежи в центъра на мозъка, в системата за създаване на удоволствие. При хората, както при животните, кокаинът залива този център с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да стрелят неуморно докато изразходват наличните припаси химия. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновото надрусване.
В резултат от това сетивно пренатоварване споменът за приемането на кокаин бързо се свързва с приятните усещания от употребата му. Кокаинът постепенно се превръща в химическия фаворит за стимулация на центъра на удоволствието, дори само защото дава най-много с най-малко усилия. Дори хората, които специалистите в клиниките наричат "социо-рекреативни интраназални потребители" - хората, които смъркат по една-две магистралки през уикенда - започват безпричинно да надушват кокаин и изпитват прилив на топли чувства при вида на навита банкнота. Въпреки тези привидно драматични ефекти, вероятността потребител на кока да усети истинското надрусване от чистия наркотик е минимална. Повечето улична кока е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. Като се има предвид, че производството на кокаин не е индустрия със строги правила за контрол върху качеството и безопасността, никой от тези химикали не се отстранява от белия прах, продаван като кока. Още по-зле, дилърите неизбежно го смесват с най-различни други съставки, за да увеличат обема. Уличната кока може да съдържа манганов карбонат, причиняващ Паркинсонова болест; кокаиноподобни съединения от рода на лидокаин [местна упойка] и ефедрин; декстроза, глюкоза, талк и сода каустик.
И в двата случая едва малка част от активния кокаин достига мозъка на потребителя. Когато се смърка, кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество до 20-30% от общата концентрация. Останалото остава в носа ти. Основното предимство на смъркането е в това, че надрусването идва след 5 минути - над 10 пъти по-бързо, отколкото при мазане на венците - въпреки че нивото му в кръвта се увеличава максимално едва след 20 минути и изчезва в рамките на час. Ако чист разтвор се инжектира директно в кръвоносната система, усещането е доста по-силно, но ефектът отново трае по-малко от половин час. Независимо дали се смърка, инжектира или гълта - последният метод вероятно е най-малко ефективен, защото кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб - коката бързо повишава нивата на адреналин [който пък повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм], ацетилхлорин [който причинява мускулно треперене] и серотонин [който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие]. Точно тази комбинация от балансирано задоволство и физическа възбуда води до усещането за приповдигната самоувереност, свързвано с коката.
Ако се приема заедно с алкохол, кокаинът преминава през допълнителни биохимични реакции и се свързва с него в кръвта, образувайки кокаетилен. Кокаетиленът не само има пристрастяващо свойство - което обяснява защо потребителите на кока често усещат желание за магистралка след няколко питиета - но е и много по-вреден за мозъка както от коката, така и от алкохола, взети поотделно. Очевидно, предвид тези екстремни реакции, кокаиновото надрусване може да има сериозни странични ефекти - с възможна дехидратация, психози, конвулсии и психически срив. Психозите обикновено са краткотрайни, но неприятни, и включват хиперактивност, илюзии [като прословутия сърбеж], агресивност и халюцинации, включително "снежна слепота" [визуална халюцинация, при която светлините са прекомерно ярки или пред очите плуват ярки петна].
"Сривът" е остра реакция след надрусването, която се отличава с раздразнителност, силен глад, изтощение и депресия, често придружени от мисълта за самоубийство. Американски лекари са наблюдавали сериозни сривове у хора, употребявали кока едва от седмица, но повечето експерти свързват този синдром с дългосрочни потребители, чийто мозък се е адаптирал към големи дози кокаин. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина [невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин], които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин.
Проблемът при анализирането на тези ефекти е да се определи какво точно означава "дългосрочна употреба". Някои потребители показват синдроми на дългосрочна пристрастеност едва след 6 месеца. Други не достигат същата фаза дори за 6 години. Аналогично, някои потребители могат да смъркат по 10 грама на ден, а за други тази доза би била смъртоносна. Физическите ефекти от коката се установяват по-трудно, но могат да бъдат изключително сериозни - особено при онези, които смъркат. Увреждането на кръвоносните съдове води до отваряне на дупки в тъканите на носа, каквито могат да се получат още при първа употреба. Дълготрайната пристрастеност към коката причинява и сърдечни проблеми, тъй като свойството й да свива кръвоносните съдове намалява кръвоснабдяването на сърцето, като едновременно с това увеличава нивото на адреналина и налага по-бърз сърдечен ритъм. В САЩ 40% от хоспитализираните пациенти на възраст 45-55 години, болни от ангина пекторис [болест на сърцето, характеризирана от силна болка в областта на гръдната кост] се оказват пристрастени към кокаина.
Дори при това положение смъртните случаи, директно предизвикани от употреба на кокаин, са сравнително редки. Повечето от тях са резултат на вторични ефекти от рода на сърдечни кризи или мозъчни увреждания. Свръхдозата кокаин с летален изход зависи от здравословното състояние на потребителя, ръста, теглото, възрастта, пола, съдържанието на стомаха, употребата на други наркотици или алкохол и обстановката, в която е приет наркотикът. При все това е технически възможно - макар и статистически невероятно - човек, който опитва кока за пръв път, да предозира само от една магистралка.
Най-големият проблем на случайните потребители е възможността за развиване на постоянна психоза. В повечето случаи физическото състояние, в което влиза тялото след намаляването на нивото на кокаин в кръвта, е познато като кокаинова дисфория. Всички потребители изпитват комбинация от безпокойство, тъга, апатия, анорексия, безсъние и увеличена агресивност. Всички тези симптоми характеризират и клиничната депресия. Постоянен ефект от дългосрочното стимулиране на мозъка с кокаин е загубата на допамин. Като не позволяват на мозъчните клетки да възстановяват отделените невротрансмитери, наркотиците от рода на коката, амфетамините и екстъзи приближават момента, в който мозъкът ще похарчи целия си запас от тези химикали. Това на свой ред довежда до дълготрайна депресия, резки промени в настроението и опасност от Паркинсонова болест - състояние, предизвикано от загубата на допаминови неврони. Между коката и Паркинсоновата болест все още не е установена директна връзка, но постоянните потребители могат да развият увреждания, подобни на тези на болните - лицеви тикове, крачене насам-натам и неконтролируемо поклащане на главата. Въпреки сериозността на тези трайни увреждания, най-голямата тревога за сериозно пристрастените не е Паркинсонът, постоянната психоза или острата депресия, а тази да им свърши коката. "
"Ако се озова в стая, пълна с кока", твърди един хоспитализиран наркоман, "ще я изсмъркам до последната прашинка. И ще искам още."
Copyright © 1999 [Zantac]. All
rights reserved.
|
