zantac

Интелектуална комедия

Да не се забравя-КОМЕДИЯ.За да се посмееш както трябва ще ти е необходима специална подготовка. Тук няма да ти помогне логическото старание. Към това трябва да се прибавят и три условия-премеждия. 1 Раздяла с всичко познато и любимо. 2 Забрава на всички Асоциаци, и особено на връзките, които сте свикнали да извличате от тях. 3 Отказване от съмочувствието на Истините.

Пригответе се братя по духовно освобождение от робството на интелекта! Предстоят ви велики събития, впечатляващи премеждия, застрашителни зблъсаци. На вашия ум предстои най-възвишена битка: битка с Логиката.

Тук са подложени на сеч боговете, и всред тях най-младия измежду безсмъртните - Хуманизмът , но и най-коварният, защото е най-трудолюбив.

Os03053.jpg (19412 bytes)

Нещата които ще прочетете тук са изцедени от "Memoria mundi Materius Rosencroncer confessiones" Критика на Мефистотелския разум.

С любезното съдействие на Zantac-FaseControl. Препоръчва се да прочете оригинала!

Нашето Верую

Има ли нещо по-хубаво от това: да си млад и даровит, да увеличаваш дарбата си чрез самотност, да превръща страданието в радост, да достигнеш Вярата по пътя на Отчаянието, лириката да те прави нелогичен, с музиката да затваряш световете в истини, и сам да оставаш отстрани недействителни!

Да ставаш с еуфорията на Утрото, и с мисъл в която отсъствува човечеството, Да си запътен към Непостижимото без цел, да размахваш мечти които се удрят в небето, да преследваш Видението всред Догматици. Да преследваш Химерата без очертания, Да се ожениш на дъното на океана, и да затвориш Световните загатки в пръстена на Любимата, да съставяш интеграли когато човечеството е мъртво, и да говориш на езици които си изобретил, Да откриваш крясъци в молитвените устни, и смирение в екзалтираната талпа, Да ръкопляскаш на Театралната Самота, да защитаваш математиците от Ангели, и да нападаш красавици с множители. Да си отпочиваш в будноста на Световния Интелект, и да те опиянява човешката глупост.И още много празненства да унищожиш преди да си ги сътворил, и великите Истини да намерят в твоята уста своята гибел.

Между писането и човекъкт трябва да се поставят Думите. Езикът трябва по възможност най-много да се отдалечи от Субекта. Реалност непородена от Езика - беше нашата цел, но тя стана наше минало и начало.Трябва всяка Субективност да върнем на Думите, и тогава да видим, застанали голи срещу вселената, дали бихме могли да произнесем думата "Аз"! Да проверим тогава все още способни ли сме на думичката "Възторг".Не са ли всички наши чувства откраднати чувства на предметите? Не са ли всички наши страсти заимствани енергии? Не е ли нашия Рационализъм Адвокатска реч? Адвокатска реч на интелекта пред сдията на езика ? Не е ли нашето знание Кражба?: превръщането на една несъмнена загатка в съмнителна истина? Превръщането на една ясна мистерия в тъмно правило за следване? Не налагаме ли ние върху тъмнината на понятието светлината на дедукцията? Не е ли Знанието - защита? Не е ли познанието - оправдание? Не е ли Размишлението онивиневане на злините нанесени на битието от субективноста.Невинност - за какво? - Оневиняване - от какво? Оневиняване от Грехът на битието, защото Битието преди всичко е Грях: грешката на бога в самообмислянето му и слабостта в самоопределянето му.

Коментари върху собствената мисъл.

Всеки е изследвал само тази природа която е вътре в него, и всички познания които е извлякъл са то коментара на собствените си мисли!За да се стигне до дъното на мъдроста не са нужни експерименти и титли, те са необходими за да се излезе на повърхноста на Знанието. Мъдроста не се нуждае от споделяне, а споделянето превръща мъдроста в знание.

Твърде малко съмота е опасна за споделящете знание: току виж са се превърнали в Понятия! А понятието е самотно за разлика от употребителите на понятия, които живеят в обществото. За Самотното Понятие присмиващо се на предаващите си го един на друг мислители, ви говоря аз! За самотното Понятие презиращо компанията на коментаторите, ви напомням аз!

Опасен е компютъра в ръцете на самотника. Съмотата е високомерна, а общуването - скромно.Самотата не е Категория, а задушевна среда на категоризиращите! Мнозина заблудени гении все още си въобразяват, че те командват Знанието, докато истината е че Знанието командва тях!

Мисълта става най-самотна, когато мислите общуват разпалено. Как не подозира Понятието споровете които се водят около него. Колко е изолирано то от свадата на мислещите. Мисълта става най-безобидна когато мислите са вдъхновени. Мисленето е екзалтирано когато мислите са умарлушени.Мисълта става съвършенна когато мислите стигнат глупоста. Мисълта става привлекателна, когато мислите станат неизразими. Много неосмяни надежди и илюзии има още във вас, интелектуални човечета, но най-голямата неосмяна илюзия във вас е да считате Познанието своя собственост, а знанието свое произведение! Пазете се от интелектуалците!Точно те са днес новите тирани. Имаше векове когато Сатаната бе избрал за свой дом капиталът, днес той се е съсредоточил в ителекта и неговите игрички.

Против традициите

Ние не можем да стигнем до безусловното по пътя на традициите, защото Традициите са Условности.

Всеки от вас е длъжен да има собствена мисъл, собствен морал, собствена философия, собствена религия, собствена Сериознозт! Не четете Библията, а я пишете! Не изповядвайте Религията, а я създавайте. Не размишлявайте за живота, а измислете нов живот.

Тъй като и аз съм безспорен участник в сътворяването казвам:Аз съм СВОБОДАТА и докато не пожелая, в този свят няма да има нищо! - Кой ви създаде такова съмочувствие, съотечественико! - подхвърли закачливо и заядливо току що влезлият Сатана, изтощен от поредното размишление и състезание с неразмишляващия Автоматичен Бог - Пак загуби, нали? Казах: не вкарвай в едно състезание Необходимостта със Случайността! Грешката ти е че ползваш Съждението, там кадето от теб се иска Случайност. Грешиш защото съществуваш! Вземи пример от Бога: той не съществува - и затова не греши!

Епохата пристига за да бъде оплюта.Вечноста не идва за да бъде възхвалявана. Времето носи гордо своето унищожение. Вечноста избира отсъствието за своя действителност. Времето е унищожено, Вечноста е унищожителя. Едва унищожена веща става вечна. Едва унищожена Вечноста се припокрива със себе си. Презирай високомерно своето време: защото нашето време иска само едно: да бъде опозорено! Всяко време иска да бъде опозорено. Затова обиждай, ако искаш да си справедлив! Затова скандализирай, ако искаш да бъдеш нравствен. Затова измъчвай, ако искаш добродетели. Жестокоста е лицето на Добродетелта, закривено от маските на лицемерно съчувствие. Които иска да израства - търси своите хулители. Затова индивидите които ценим са нашите отрицатели.

Познанието като атеизъм

Не да разсъждаваме, а да се караме, Не да убеждаваме, а да обвиняваме пристигаме днес, ние, пътуващите от Великата Самота към мизерното Общуване! От Безкрайната Несподеленост към Крайната Интимност! От страдащата вечност към доволното хихикане на времето.

Човекък беше Езиково свойство - вие обърнахте Езика в Човешко свойство. Мисълта беше характеристика на Логиката, вие обърнахте Логиката в мисловна характеристика.Езикът произведе Мисълта - но вие го забравихте - и мисълта нали си е нагла се разбунтува срещу своя Баща, и назова безсрамно Езика свое творение!

Забравихте красотата на езика и потърсихте езика на красотата!Отвърнахте се от истината на езика и потърсихте езика на истината[ като не можеш ти да казваш истината, все някой трябва да я каже]

С много гняв и малко скръб, пристигаме да разобличим престъплението и възтановим Действителноста! [ако все още някои се сеща каква е] Но възможна ли е изобщо Действителноста, след като веднъж вече се е появило Познанието? Възможно ли е изобщо Божествената Действителност след като вече тук е Атеистичното Познание. Въпросът е необходима ли е тази Действителност, и ако ДА на кого.Познанието - дефиниция - може да бъде единсвено А-теистично, защото А-теизмът е формата и механизма на In-versia'та.

Какво е сътворено?

Дяволът винаги е твърдял, че за да сътвори света на бог са му били достатъчни Симетрия (Пропорция) и Удоволствие.

Уви, човек е пародия на Тъгата! Уви, Умът е карикатура на Страданието! Напразно Умът протяга ръце към Страданието! То ще остане за него недостъпно.Защото самия Ум не е нищо повече от Удоволствие и Изчисление.А нима Страданието съществува ? Не е ли това видениие на болен мозък, халюцинация на трескав интелект, прокълнат да затъва в тресавището на самоумилението? Защо на Умът му се явява Химерата на Трагичноста, след като той е призван да познава само Комедията. Как да прибави Умът към Наслаждението и Количеството Страдание, така че да се построи една вселена не само от вар, но и от дух, след като Страданието не е заложено в първоначалния материал на вселената.След всичко това как да не треперим от страх когато стигаме до това че може би - какво казвам! - бог изобщо не се е нуждаел от Сериозност за създаване на Вселената?

Това озарение - че за да се построи вселената не са нужни Добротата и Истината, че са ненужни Благочестие и Строгост, че глупаво излишни Милосърдие и Възвишеност, че е смешна Благодарноста в логиката, че е хумористично Великолепието в Съждението, защото Истината е презрителна към Добротата, и Разумът е Високомерен към Благовещението. За да се построи вселената са необходими сомо Красота и Смях - това е най-безутешното откритие на Ума останал без Дух, и на Знанието заточено в интереса! Красотата е математическо основание на съществуване - Да съществуваш означава да си преобразование на Симетрия.

Рацио и Бъдеще

Рационализъм - Идеалистическо направление в теорията на Познанието (на Декарт) и метафизическо-материалистическо (на Спиноза) , според които разумът е источник и критерий за достоверност на познанието.

Рационализма не познава Бъдещето. Рационализма е ориентиран към миналото.От всички битиета рационализма познава само едино: това което може да се запомни. А може да се запомни само това от което вече е изчезнала случайността. От всички присъствия рационализмът търси само едно: това което вече е свършило. От всички принцеси рационализмът обича само една: препарираната. Видението което преследва Рациото е мъртвата форма на причинноста от която е избягала свободата.

Рационализмът е най-точният израз на времето. Там където временното се промъкне в душата - възникват руините на модерните градове.

Всеки който прикрива Безсмислието на живота с някакъв Смисъл - лъже. Наука или Мироглед които маскират Ненужноста на съществуването с някаква Нужност - заблуждават.Теория която поставя на мястото на Случайността на битието някаква Необходимост - фалшифицира и Теорията и Вселената. Ум който вменява на Разума някаква Необходимост различна от неговата собствена Случайност, е интелектуален престъпник.

Танцът на хората

Знаете ли какво е живота - Линия. А знаете ли какво е линията. Това е множество от точки. А знаетели кокво е точката. Това е мястото кадето Идеите тъпчат на едно място. Знаетели какво става когато до една линия сложим още една. Палучава се равнина. Познаи какво става когато завъртим тази равнина в противната на нея посока - получава се Обема.

А в Обема вече е вътре Светът! И Пространството! Съберат ли се те веднага превръщат Обема в Дансинг.А започне ли танца тогава Пространството става несериозно и започва да се кълчи и криви.Точно това кълчене и кривене хората наричат "пулсация" на материята но това нещо има друго име - време

Тъй като трябва да се почива от време на време почивката се превръща в Памет. Искате да разберете какво е паметта - Точно тя ви затваря кръга точно тя създава двете гърбици които всеки носи - Миналото и Бъдещето.Когато двете се доближат се получава нещо много интересно - именно тогава се образува това двулико изродче Съзнанието.

И какво излиза накрая ---линията на бъдещето се варти около линията на миналото и че бъдещето се определя от миналото.Съэнанието е объркано - в минолото много неща от бъдещето не се наместват - от каде да гледа?

- От ъгъла на линията -това не го казвам аз.Стравта за насилие поражда общуването.Тя го каза. Не му мислете много колкото повече мислите толкова повече тъпчите на едно място.

СС

Сцена Трета

На дървото на живота освен клона на който седнал роботаът растат и други клони. Но за да ги забележиш - трябва да застанеш под дънера.

- А подканяш ни да разрушим цивилизацеията!

- Не, не е нужно чак такова престараване - достатъчно е да я считаме за страница на която въображението е отгърноло случайно и да прелистим по-нататък.

- Това е забавно - кой може да предположи че бог когато е съчинявал битието е писал на литературен език - аз си мислех че той се изразява по лаконично - с числа.

- Езикът на Вселената е шифар само за който обича криминалните интриги. За истинския човек тя не крие тайни:Тя е прозрачна. В нея всичко е написано така както е написано, и така е написано че да не предизвиква любопитство, и с такъв вкус - че да пресече всякакъв понататъчен интерес.

-Така е! Признай! Не се преструвай че не ги виждаш! Ето тази Дама там е Истината! А този мъж дето те гледа настоичиво е Интелектът!

О не вземай много на сериозно неговото фиксиране - той така си гледа! Но затова пък Симетрията е просто блестяща в своя натурален тоалет, нали? Разбирам те ,малко си потиснат от нейния блясък но какво да се прави - тя е Великата Преластителка. А ето и Детерминизма! Малко порочно лице нали?

Неможем да го видим защото той не ни вижда когато ни гледа!

Монолог

Няма какво да се обиждаш! - Вие всички имате двойници! Наистина вас ви раждат различни, но когато влезете в университета започвате да си преличате, а диплом дават само на този за когото са сигурни професорите че е заменим! Благоденствието на едно общество се измерва по количеството взаимно заменяеми индивиди, а Културата счита че е изпълнила своето призвание като е в състояние да постави въэхищението от изгрева на мястото на възхищението от доменната пещ.

Душевните болести от далече заобикалят интелигентните Те нападат само тези които нямят достатъчно знания и природата няма как другояче да им предаде любовта към истината освен като ги накара да заболеят и след това да се замислят Дяволът не подбира много-много как да се появи в човешкото сърце - на него му е все едно дали за входен билет ще използва Интелектът или Лудоста