Сега, когато в бяла власеница духът ми се уема към Светлината, една молитва излъчва цялото ми същество:
     Господи, упокой душите на мъчениците! Благослови костите на ония, които погинаха за род и вяра под ятагана на зверовете! Които вървяха и вярваха докрай след кръста! Жертвата им не е описана, освен с кръвта им на небесата!
     Вечна им памят!
     Хич не си е малко наше село - сигурно има сто къшли и две махали. Некогиш потоп ли е имало или...

    Тази нощ Тя отново дойде - като зов, стон от древните пясъци. Той я чу в съня си и я пусна необятна, гласът й носеше тъгата на дълбоко погребана вода:
    - Афузел… - викаше го Пустинята и нейните нощни ветрове танцуваха между шатрите, надничаха в тях и разискряха запалените огнища
    - … Афузел, помогни ми! Потърси ме… Самотна съм без теб. Векове те чаках, а сърцето ми изстиваше. Променях се, а теб те нямаше...

   Добро утро, Джийвс – казах аз.
   - Добро утро, сър – отговори Джийвс.
   Неизменната чаша с чай бе поставена внимателно на масата до леглото ми и аз отпих една освежителна глътка. Истински чай, както винаги – нито прекалено горещ, нито много сладък, нито слаб, нито пък силен, хем не е с много мляко, хем не е и с малко, и без да е разлята нито капка по чинийката!
   Удивителен човек е тоя Джийвс...

   Тъмно червени стени, червени крушки, картини в червено-кафявата гама. Маси от тъмна дървесина. В дъното – меко канапе с възглавници, до него лавица с пожълтели книжки, предимно родна поезия отпреди 20 години и никога непрочетени томчета на руски език. На по-долния рафт нахвърляни небрежно стари, запрашени списания за мода и красота, също непривлекли ничие внимание. Ненатрапчив джаз от 30-те допълва съвсем уместно...

    От обраслата с гъста трева долина изскочиха двама конници и се заизкачваха нагоре по планината. Пръв бе лесничеят на пъстросив жребец, а зад него Доналд Бегли на червеникава кобила. По каменливата пътека кобилата се спъна и падна на колене. Както се бе замислил, Бегли едва не се изтърси, защото английското му седло за надбягвания се бе свлякло на врата на коня.
    Лесничеят го изчака да се качи.
    - Не и давайте да си навежда...

    Спирачките на колата яростно завиха и задницата се изви под ъгъл. Закова току пред жената. Отвътре изхвръкна русокоса дама с къса черна пола и се развика, опитвайки се да запази що-годе възпитан изказ на гнева си. Бабата се спря и се изви цялата сякаш със скърцане, промърмори нещо и заопипва отново с бастунчето си гърба на изтърканата зебра.
    Жената спусна театрално ръце край стойното си тяло. Прибра се обратно, оправи гънките на полата си и запали мотора...

   Събудих се във ведрата Върмънтска утрин. Колата, с която карах гостите си у дома тихо се плъзгаше сред потъналите в мъгла кленове. Само по тези места човек може да се любува на такива багри. Електроавтомобилите са невероятно безшумни - ясно се чуваха капещите от листата капки. Когато Къщата ни забеляза, моето мило "шекерче на клечка" се обля в светлини от горе до долу и ни посрещна с потоп от "Втората Бранденбургска" ...

   С мъчително куцукане те слязоха на брега и първият от двамата мъже залитна всред безредно пръснатите камъни. Бяха уморени и нямаха сили, а напрегнатите им лица носеха отпе-чатък на търпение, какъвто, оставят само дълго понасяни лишения.                Двамата бяха тежко натоварени с вързопи, загънати в одеяла и присте-гнати на гърба им с ремъци. Други ре-мъци, които минаваха през челото, им помагаха да удържат товара. И двамата носеха пушки...