Обекти достъпни за фотографиране;
Параметри на оптиката: фокусно разстояние, апертура, светлосила, относителен отвор, разделителна способност на обектив и фотографски носител.;
Небесни координати, определяне на местно звездно време, типове монтировки и гидиране.




Публикувана на 14.07.2000 г.
Тази част от статията е публикувана с продължения във в. Телескоп, в броеве 9, 10, 11, 12 и 13 от февруари-март 2006 г.

      Астрофотографията е област с особено голямо значение в астрономията. С нейна помощ са направени изключително много и важни открития относно природата на небесните светила и строежът на Вселената. Понякога огромни телескопи, тежащи стотици тонове, се взират в продължение на няколко нощи в обекти, отдалечени от нас на огромни разстояния. Светлината излъчена от тях е пътувала милиарди години до нас – време, съизмеримо с възрастта на Вселената! Получаването на изображенията и спектрите на тези обекти разкриват тайни както за самите тях, така и за процесите, развили се мигове след сътворението.
      Разбира се, такива задачи не са по силите на един любител, но с помощта на по-специални фотографски методи, могат да се получат много ефектни фотографии на различни обекти или явления върху нощното небе. Нека опишем възможните случаи, когато всеки, който пожелае, може да постигне някакви резултати:

      Като че ли най-достъпните за фотографиране небесни явления са слънчевите изгреви и залези, които могат да се заснемат с обикновен фотоапарат, без да се използват допълнителни специални средства. Тази тема дава широко поле за изява на творческите ви способности. Фотографии с подобно съдържание могат да имат висока художествена стойност.

      Луната е обект, който рано или късно хвърля предизвикателство към всеки любител на астрофотографията. Тя предлага много възможности за постигане на интересни резултати. Получаването на детайлни фотографии на лунната повърхност обаче изисква използване на по-специална техника - телеобективи или телескопи с големи фокусни разстояния и статив с екваториална монтировка, снабден с устройство за следене на движението на небесните обекти (тъй нареченото водене).

      Планетите - може би следващите обекти, към които ще насочите обективите си, предлагат също много и разнообразни възможности за експериментиране. Сближаванията (съединенията) на две или повече ярки планети или на дадена планета с Луната представляват атрактивни явления, които могат да се фотографират много сполучливо дори с нормални и широкоъгълни обективи, при това с експозиции траещи до няколко десетки секунди, неизискващи водене и други специални методи при работа. Тези явления могат да се включат много ефектно като част от нощни панорамни изгледи - заедно с градски светлини, силуети на планински върхове и др. Ако обаче желаете да постигнете детайлни планетни фотографии с голямо увеличение, ще ви бъде необходима мощна и висококачествена техника, както и немалко знания, умения и най-вече търпение, докато постигнете първите си успешни резултати.

      Звездите - най-вероятно именно те са причината, поради която сте решили да упражнявате това хоби! Те са достъпни за всеки фотоапарат с по-светлосилен обектив, стига той да е монтиран на екваториална установка с водене. Ако не разполагате с такава, можете да получите ефектни фотографии на траектории на звезди (звездни трекове) с вашият неподвижно закрепен фотоапарат. Дъговидните траектории описани от звездите в близост до Полярната звезда при околополюсното им движение е интересна тема за всеки любител на астрофотографията. Този красив ефект също може да бъде включен в сюжета на нощен пейзаж, ако ползвате широкоъгълен обектив с обхват поне 80°.

      Метеорите - падащите светлинки, придаващи живот на спокойната величествена картина на звездното небе, също са достъпни за фотоапарати със светлосилни обективи. Тук обаче успехът ви зависи до голяма степен от късметa, който може да бъде значително по-голям ако ползвате няколко фотоапарата, насочени към различни части от небето. Вероятността за успех нараства многократно ако работите по време на максимума на някой от метеорните потоци, прекосявани от Земята през определени моменти от годината. Тогава можете да насочите няколко фотоапарата със широкоъгълни обективи в посоки от 40 до 130° спрямо радианта на потока. Трябва да знаете обаче, че ще се фотографират успешно само тези от тях, достигнали яркост съизмерима с тази на ярките планети! Затова използването на възможно по-светлочувствителни филми е желателно.
      Изключително ефектни метеорни фотографии могат да се направят със свръхширокоъгълни фотообективи тип "рибешко око", имащи ъглов обхват 180°. С такъв обектив може да се фотографира наведнъж целия небосвод, което значи, че всички появили се метеори ще бъдат в обхват! Поради много късите фокусни разстояния на тези обективи - около и под 16 mm, дори и без водене, фотографиите ще бъдат впечатляващи. Ефектът би бил още по-силен ако в съдържанието се включат и детайли от хоризонта - планински силуети, дървета, далечни градски светлини и др.
      Вие можете да заснемете фотографии на метеори със сериозна научна стойност, ако работите съвместно с други фотографи, отдалечени от вас в различни посоки на разстояния от 30 до 80 км. Ако се изследват разликите в траекториите на едни и същи метеори, регистрирани в снимките на отделните фотографи, на фона на звездите, може да се съди за реалната височина и посока на полета им. Ако пред единия от фотоапаратите се постави обтуратор (равномерно въртяща се перка) закриващ обектива през равни интервали време, то по характера на накъсването на заснетите траектории може да се съди и за реалната скорост на даден метеор. Всичко това обаче изисква сериозна подготовка и добра организация между отделните участници, както и използване на по-сложна техника.

      Звездни купове, дифузни мъглявини и галактики - обектите, които ви карат да затаявате дъх зад окуляра, са достъпни за фотографиране с по-светлосилни обективи, монтирани на екваториална глава с водене. Красиви фотографии на по-ярки области от Млечния път, както и на най-ярките мъглявини и звездни купове можете да получите дори с нормален обектив с голяма светлосила, при достатъчно дълготрайна експозиция (15 мин - 1 час) върху възможно по-светлочувствителен филм.
      Със широкоъгълен или свръхширокоъгълен светлосилен обектив можете да получите интересни панорами на Млечния път, като работите в много ясна и безлунна лятна или есенна нощ, ползвайки екваториална монтировка с водене.
      Една често срещана грешка сред начинаещите в това хоби е мисълта, че с по-дългофокусни обективи или телескопи могат да се получат по-детайлни и качествени фотографии на мъглявини, звездни купове или галактики. Това не е точно така! По-дългофокусният телескоп обикновено е с по-малка светлосила, освен ако не е голям професионален инструмент! При фотографиране с него е необходимо много прецизно водене, което най-често е извън възможностите на любителската техника. За да се получи добра фотография с такъв телескоп или с голям телеобектив, ще е необходима дълготрайна експозиция, по време на която могат да бъдат допуснати немалко грешки - в точността на воденето, вибрации, неволно разлюляване на установката и пр. Ето защо често е по-разумно да предпочетете по-краткотрайни експозиции с по-късофокусни, но светлосилни обективи, с които ще получите висококачествени фотографии на интересуващия ви обект и на околното пространство, вероятно осеяно с красиви звездни струпвания.

      Кометите - тяхното фотографиране е аналогично с по-горе описаната методика. По-дълготрайните експозиции с по-светлосилни обективи ще ви покажат по-големи подробности от структурата на опашката, но избягвайте големите увеличения, които ще покажат само част от обекта, най-вероятно лишена от подробности и с недобро качество. Ако е възможно, включете кометното изображение в красив вечерен или утринен пейзаж. Вероятно сте разглеждали красиви фотографии на Халеевата комета над пурпурните сияния на зората или на кометата Хейл-Боп във вечерните отблясъци след залеза, заснети с нормални и широкоъгълни обективи.

      Слънцето предоставя също интересни възможности за астрофотографите - слънчевите петна или протуберансите и слънчевата корона, видими по време на максималната фаза на пълните слънчеви затъмнения, са винаги интересна тема. Трябва обаче да бъдете особено внимателни и да пазите зрението и техниката си, като ползвате подходящи слънчеви филтри! В суетата по време на работа, за начинаещият е доста изкушаващо да погледне за кратко през търсача на телескопа, оставен незащитен или закрит с неподходящ филтър, за да провери насочването! Такъв момент на непредпазливост може да има трайни и особено пагубни последствия за зрението ви - ретината на окото изгаря неусетно, без усещане за болка! Най-добре, ако още нямате опит и изградени навици в боравенето с астрофотографска техника, оставете слънчевата фотография за по-късно!
      Получаването на фотографии с висока разделителна способност на слънчевите петна и повърхност изисква по-специална техника - добър телескоп, пригоден за слънчева фотография и желателно - филтър Ha.

      Описвайки параметрите на фотооптиката, ние използваме понятия като действащ отвор на обектива, фокусно разстояние, относителен отвор, светлосила и др. В астрофотографията доброто познаване на тези и на още някои понятия е задължително условие. Пресмятането на параметрите на една оптична система преди самото фотографиране или по-късно - при анализа на постигнатите резултати е обичайна практика! По-долу ще опишем някои най-често използвани в астрофотографията термини и понятия, без познаването на които, вашият успех може да бъде само плод на случайността.

      Това е разстоянието от задната главна равнина на обектива до точката, в която се събира фокусираната (пречупена или отразена) светлина.
      В астрофотографията често се използват няколко оптични системи, влкючени в една, с общо (резултантно или еквивалентно) фокусно разстояние - f_рез. Резултантното фокусно разстояние е в зависимост от собствената пречупваща сила на всяка една от участващите системи и от начина, по който те са разположени една спрямо друга. Такива похвати се използват за постигане на големи фокусни разстояния, необходими например в лунната и планетна фотография. За първа оптична система служи главният обектив на телескопа, а като втора може да се използва качествен окуляр (ортоскопичен, Пльозл или др.) или обратно обърнат по-качествен фотообектив, с които при неколкократно увеличение се препроектира образа от фокуса на обектива на телескопа (прекия фокус) във втора фокална равнина. Друг метод за постигане на голям резултантен фокус е използването на двуелементна ахроматна разсейваща леща (леща на Барлоу), която поставена малко преди главният фокус на обектива, води до изместване на задната главна равнина на системата далеч напред, т.е. постига се по-дълъг резултантен фокус.

      Повече информация за тези два метода можете да намерите тук, където са описани начините за пресмятане на получените резултантни фокусни разстояния според параметрите на елементите, участващи в системата.

      Това е действащият отвор на обектива, като се подразбира неговия диаметър D - например този на главното огледало на телескопа. Диаметърът на обектива се упоменава в милиметри, в инчове или в метри за големите инструменти. Той е един от най-важните параметри, описващи обективите в астрономическата оптика, заедно с фокусното разстояние f и относителния отвор. От диаметъра D зависи сечението на светлинния сноп, идващ от обекта, който обектива "хваща" и фокусира в дадена точка от фокалната си равнина. В астрофотографията често се използва означението f/N, където N =f/D. Това е един от начините за означаване на апертурата на обектива, подсказващ светлосилата му.
      Стремежът в съвременното телескопостроене е изработването на обективи с възможно по-големи диаметри, които биха позволили фотографирането на по-слабо светещи обекти и на техните спектри.

      Както и във фотографията, под светлосила се разбира способността на един обектив да възпроизведе във фокалната си равнина изображение с определена осветеност. Теоретично тя се изразява като число S, право пропорционалнo на квадрата на диаметъра на действащия отвор на обектива D и обратно пропорционалнo на квадрата на фокусното му растояние f:

      Полученият чрез тази формула резултат трябва да се умножи по коефициент t, характеризиращ пропускливостта (прозрачността) на обектива. Стойността на този коефициент е под или съвсем близък до единица, особено за огледалните обективи, при които светлината се отразява еднократно или няколкократно от висококачествени огледални повърхности, без да преминава през частично поглъщащи я стъклени детайли. Изчислената по този начи светлосила можем да наречем действителна или ефективна.
      Често за светлосилата се съди по реципрочната стойност на относителния отвор f/D (вижте по-долу).

      Това е отношението между диаметъра на действащия отвор на обектива и неговото фокусно разстояние. Изразява се като правилна дроб с числител единица и знаменател отношението f/D:

      Във фотографията максималният относителен отвор или стойностите на диафрагмата се отбелязват като отношения 1:N, където N =f/D. Ето един пример:
      Имаме телескоп с фокусно разстояние f=2000 mm и диаметър D=200 mm. Относителният отвор на неговия обектив ще бъде 1/(2000/200) =1/10 и в документацията на инструмента можете да видите означението f/10.
      Често пъти, както и във фотографията, понятията светлосила, апертура и относителен отвор се смесват.

      Предлагам ви тук да разгледате два примера, илюстриращи зависимостта между осветеността на получените изображения от два обектива и техните относителни отвори, респ. светлосилата им.

      При ползване на увеличителни системи (при окулярни увеличения или с леща на Барлоу) е необходимо да се предвиди как ще се измени съотношението между диаметъра на обектива на телескопа и резултантното фокусно разстояние f_рез., давано от увеличителната система. За целта трябва точно да се знае последното и по начина, показан по-горе, може да се пресметне новополученият резултантен относителен отвор. Така получената стойност трябва да се има предвид при преценката на експозиционните времена. Ето следния пример:
      Работим с телескоп с диаметър на обектива D=200 mm и фокусно разстояние f=1000 mm, т.е. с f/5. С леща на Барлоу или с окулярна проекция постигаме резултантно фокусно разстояние f_рез.=3000 mm, като сме сигурни, че диаметърът на лещата или на проектиращия окуляр е достатъчен, за да пропусне целия светлинен поток, идващ от обектива. Търсим резултантния относителен отвор при така променената оптична схема на телескопа:

      За да пресметнем с колко пъти е намаляла геометричната светлосила на инструмента, разглеждаме отношението между квадратите на знаменателите от дробите, изразяващи получения резултантен относителен отвор - 1:15 и реалния относителен отвор на обектива - 1:5:

т.е. сега светлосилата е 9 пъти по-малка. Тази светлосила, получена след монтирането на увеличителната система, можем да наричем резултантна - S_рез. Нейното отношение спрямо реалната светлосила S на обектива можем да получим и като пресметнем теоретичните S_{гл. обект.} и S_рез., чрез фокусните разстояния f_об. и f_рез., и диаметъра на обектива D:

след това пресмятаме отношението:

Резултатът е същия като в горния пример.

      Сега остана да определим експозиционното време, като вземем под внимание деветократно по-малката разултантна светлосила. Ако например за получаването на фотография с оптимална плътност на даден обект при работа в прекия фокус е била необходима експозиция от 2 s, то след трикратното увеличение на фокусното разстояние, необходимото експозиционно време за същия обект ще бъде вече 9*2=18 s. Тук не вземаме под внимание грешката на реципрочността, проявяваща се при дълги експозиции с филми! Забележете, че резултата 9 в този пример всъщност е квадрата от увеличението на фокусното разстояние (3 пъти, т.е. 3²) - най-лесният начин да прецените нужната корекция на експозиционното време!

      Tова е способността на обектива да предаде като разделени две близки точки във фокалната си равнина, последвана от способността на фоточувствителната емулсия (или матрицата) да ги регистрира също като разделени.
      На практика разделителната способност зависи от много фактри. Ето някои от тях:
      Фронтовете на плоските светлинни вълни, идващи от далечните звезди, достигат различните области от изкривената повърхност на главното огледало по различно време. Освен това част от светлината дифрактира покрай краищата на обектива, покрай централното препядствие (вторичното огледало) и покрай носачите му. Поради това звездното изображение във фокуса на телескопа не е точково, а във вид на малък диск, обикновено ограден с няколко светли пръстена, с диаметър няколко микрона (тази картина се вижда при разглеждане на образа на звезда в прекия фокус на телескопа, под много голямо увеличение). Този диск се нарича дифракционно петно или диск на Ейри.
      Има много начини за оценка на разделителната способност, например според размерите на дифракционното петно или според други условия, като увеличението на инструмента спрямо разделителната способност на невъоръженото око и пр:

      Ето формула, отчитаща линейният диаметър r на дифракционното петно (в микрони) според f/D на обектива:

където l е дължината на вълната, за която пресмятаме диаметъра на петното. Средната дължина на вълната за видимия спектър е 0.56 микрона (560 нанометра) и затова формулата придобива вида:

Например обектив с f/D=8 ще има диаметър на петното на дифракция r =1.22*0.56*8 =5.46 или около 5.5 микрона.

      Друга формула, отчитаща разделителната способност според ъгловия диаметър на дифракционното петно q (в ъглови секунди) според диаметъра на обектива, е следната:

където D е диаметъра на обектива в mm. Например обектив с диаметър 200 mm ще има ъглов диаметър на диф. петно q =140/200 =0.7".
      Ако ъгловия диаметър q се отчита в радиани, може да се използва следната формула:

като l и D се задават в еднакви единици (милиметри или др.).

      Ето още един метод, в който ъгловата разделителна способност a на телескоп с окуляр се оценява според разделителната способност на невъоръженото око и според увеличението V на инструмента (в пъти):

където 3' е ъгловата разделителна способност на невъоръженото око.
      Например в телескоп, увеличаващ 80 пъти, ще различаваме 2 точки като отделни ако те отстоят поне на 2.25" една от друга, защото a =3'/80 =180"/80 =2.25".

      Трябва да се отбележи, че различните методи дават твърде различни оценки за разделителната способност на даден инструмент! В действителност разделителната способност може да се окаже повлияна и от други странични условия, като турбуленция в атмосферата, различни дефекти на оптиката и пр.

      Разделителната способност на фотографските емулсии е в зависимост от тяхната зърнестост (респ. светлочувствителност). Тя може да бъде от 40 линии/mm за по-светлочувствителните едрозърнести филми до около 500 линии/mm за нискочувствителните дребнозърнести, което е съответно от 25 до 2 микрона разстояние между изображенията на две точки. Затова използването на емулсии с по-голяма разделителна способност означава по-дълготрайна експозиция - въпрос на компромис между желаното качество и прецизността на воденето. При матриците (CCD или CMOS) е аналогично - разделителната способност е пропорционална на броят пиксели на единица площ от повърхността им, което на свой ред зависи от размерите на самите пиксели. От друга страна, матриците с по-едри пиксели са с по-висока светлочувствителност.
      При извършване на детайлни слънчеви или лунни фотографии, където се работи с кратки експозиции, използването на по-нискочувствителен контрастен филм е едно добро решение.

      Още информация за разделителната способност и за нейната зависимост от диаметъра на обектива ще намерите в темата Числена и ъглова апертура.

Вижте също и темата Проникваща способност на телескоп (гранична видима звездна величина).

      Упражнявайки това хоби, рано или късно ще достигнете до извода, че ви е необходим статив с екваториална монтировка (екваториална глава, наричана още паралактична), снабдена с устройство за водене. Екваториалната глава има две взаимно перпендикулярни оси, от които едната се насочва към световния полюс (вижте фигурите по-долу) и се нарича часова. Другата ос се нарича деклинационна. Устройството за водене задвижва часовата ос и трябва да осигурява равномерното й въртене с ъглова скорост 15° за час или 360° за 24 часа (по-точно 360° за едно звездно денонощие, което е с около 3 min и 56 s по-кратко от слънчевото). Задвижването на часовата ос може да става с управляван от електроника стъпков или синхронен електродвигател с редуктор, монтиран към екваториалната глава, но при по-малки самоделни установки то може да се извършва и от часовников механизъм с достатъчно голям въртящ момент или ръчно. Ръчното водене обаче изисква задължително гидиране - следене на обекта през отделна зрителна тръба с голямо увеличение и окуляр с кръст, наричана гид, гид-далекоглед или гидескоп. Това следене е с цел предотвратяване на отклонения в насочването към фотографиращият се обект, поради неточности във воденето, каквито често възникват. Разбира се гидиране е необходимо и при автоматизираното водене, но при ръчното се извършва почти непрекъснат контрол през гидескопа, което води до умора на зрението и до изпитание на търпението на фотографа. Изискванията към прецизността на воденето са още по-големи при работа с дългофокусни обективи, които обикновено са и по-тежки.

      Кръстът, разположен в предния фокус на окуляра на гидескопа може да бъде фосфоресциращ или странично осветен от светодиод, съставен от тънки нишки или изработен от непрозрачни ивици с известна ширина - 0.3 до 0.5 mm, за да се открояват добре на фона на нощното небе, след адаптирането на зрението към мрака. Бих препоръчал окулярът на гида да бъде с по-голямо очно разстояние, за да се избегнат случайните докосвания до него. По-дългофокусните окуляри обикновено са с по-големи очни разстояния, което ги прави удобни при работа. Това обаче означава, че за да се постигне нужното за гидиране увеличение, обективът на гидескопа трябва да е по-дългофокусен или да се използва окулярна проекция. Колкото по-голямо е увеличението на гида, толкова по-добре и по-отрано ще забелязвате евентуалните отклонения при воденето. Обичайна практика е паралелното прикачване на фотоапарат с телеобектив към по-голям телескоп, като гидирането се извършва през самия телескоп, при възможно по-голямо увеличение.

      Често любителят решава сам да си конструира екваториална монтировка с водене. Уверявам ви, че това никак не е лесно, тъй като установката трябва да отговаря на много и трудно постижими изисквания:

- устройството трябва да гарантира равномерно задвижване с възможност за коригиране на насочването и скоростта по време на самото водене (последното е наистина трудно осъществимо!).

- ако задвижването ще бъде с електродвигател и редуктор, те не трябва да бъдат източници на вибрации. Електродвигателят трябва да бъде захранван със стабилизирано напрежение (ако същият е за постоянно напрежение), с постоянна честота или равномерно следващи импулси (респ. ако е синхронен или стъпков).

- колелото на часовата ос трябва да бъде с възможно по-голям диаметър, с възможно по-ситно и равномерно зъбонарязване, за да се избегне неравномерност във въртенето при контактуването между зъбите на последната предавка.
      Заместването на цилиндричните зъбни колела с червячна предавка е класическо решение - червячната предавка за тази цел най-често е с голямо предавателно отношение - 1:100, 1:200 или повече.
      Голямото по диаметър колело на часовата ос обаче може да попречи при насочването на телескопа към околополярната област, затова последното може да се замени със сектор, който да може да се ориентира и фиксира спрямо часовата ос. Ширината на сектора трябва да позволява водене за достатъчно дълъг период време, например 2 - 3 часа.

      Екваториалните маси са друг вид приспособления за водене, които могат да бъдат конструирани от всеки любител с подръчни материали. Най-често те представляват две плоскости на шарнирно окачване, от които едната е стабилно закрепена към тринога или фундамент в земята, а другата е подвижна и приспособена за монтаж на фотографска техника. Оста на шарнира се ориентира към небесния полюс. Воденето се извършва чрез винт с фина резба (с малка стъпка), задвижван ръчно или с ел. мотор-редуктор - според решението на конструктора. Тези устройства гарантират добра стабилност и дават възможност за работа с два или повече прибора едновременно, единият от които служи за гидескоп.

      И още едно изискване към монтировката: не бива да се допускат никакви луфтове в лагеруването на часовата ос, които могат да доведат до непредвидими отклонения по време на воденето. Проектирайте конструкцията си така, че часовата ос да се носи от два лагера, отдалечени един от друг на разстояние поне 30 см и положени в стабилно лагерно тяло. Много изкушаващо е с цел икономия на средства и време, да се конструира въртяща се платформа носена само от един по-масивен лагер, набит на неподвижна часова ос, като се разчита, че евентуалните луфтове ще бъдат обрани от тежестта на монтираната върху платформата техника. Наистина, тя заедно с гида може да надхвърля 10-тина килограма! Почти сигурно е обаче, че една такава конструкция ще ви разочарова, особено ако работите с по-дългофокусни обективи.

      Тук ще опиша някои собственоръчно конструирани приспособления, чрез които значително облекчих гидирането.
      Обикновено в суетата покрай снимачната техника - фотоапарата, обективите, филтрите и др., за гидиращия инструмент се отделя по-малко внимание. Често се счита, че един окуляр с кръст, сложен на телескопа, е напълно достатъчен за удобно гидиране. Лошата подготовка на гидиращия инструмент обаче може да стане причина за неудобно гидиране и съответно - за размазани снимки! Окулярът на гидескопа трябва да се избере или конструира особено внимателно. Ако гидескопа е светлосилен телескоп, то кръста ще се откроява на фона на нощното небе без да бъде осветяван, но ако гидът е дългофокусна тръба с малък по диаметър обектив, осветяването на кръста е задължително!

      Окуляри за гидиране, закрепващи се с резба М42х1. До нужда от такива се достига ако вместо телескоп, ползвате фотографски телеобективи със споменатата резба. Така всеки телеобектив може да се превърне в светлосилна качествена зрителна тръба, използвана като търсач, малък гидескоп или за визуални наблюдения. При това ще имате един лукс – диафрагмата, с която ще можете да регулирате осветеността и остротата на образа при наземни наблюдения! Ако разполагате с по-дългофокусен катадиоптричен телеобектив, като Рубинар 1000, МТО 1000 или подобни, с такъв окуляр на практика ще можете да го използвате като телескоп или като доста добър гид.

      1 – окуляр Келнер с фокусно разстояние 25 mm, с електрическо странично осветяване на кръста от светодиод. Вижда се извода за включване към захранващото напрежение. Осветеността на кръста се регулира чрез потенциометър, намиращ се на пулта за управление на воденето, който държа в ръка.
      Окулярът нарочно не е снабден с очна мида и е с голямо очно разстояние, за да се избегнат сътресения на установката при случайни докосвания до него.

      2 – окуляр Ерфле с f=14 mm, без осветление на кръста. Подходящ е за гидиране с по-светлосилна тръба или телескоп, когато нишките на кръста се открояват достатъчно ясно на фона на небето, след адаптация на зрението към полумрака.

      И при двата окуляра са използвани стандартни угължителни гривни за макроснимки, с резба М42х1 mm.

      Самоделно конструиран малък гидескоп, които използвах при астроснимки с нормални или широкоъгълни фотообективи. Съставен е от елементи на зрителна тръба Турист-3, 20х50.
      Последната секция на тръбата е заменена с удължителната гривна за макроснимки 3, с резба М42х1, на която се завинтва окулярният възел 2, със зенитно огледало под 45° в него. На последния, също чрез резба М42х1 се закрепва окурярът 1 с нишков кръст, система Ерфле, с фокусно разстояние 14 mm и собствен ъглов обхват 64°. Oбектива 6 на тръбата е дублет-ахромат с фокусно разстояние 330 mm и диаметър 50 mm, f/6.6. Увеличението на прибора е 23.5х, което е напълно достатъчно за гидиране при снимки с фотообективи с фокусни разстояния до 135 mm. Чистото зрително поле на гидескопа е 2.7°, което го прави удобен за използване в някои случаи и като тръба-търсач, прикрепена паралелно към по-дългофокусен телескоп или телеобектив.
      В пример b е показан вариант със свалено зенитно огледало и окуляр монтиран за право гледане. На втората секция на тръбата е монтиран ограничителят 4, фиксиран към нея така, че при свиване до упор с първата секция 5, фокусът на обектива се оказва точно в равнината на кръста на окуляра, при обект в безкрайност. Самият окуляр има собствен винт за фокусиране, чрез въртене на който се приближава или отдалечава спрямо равнината на кръста. Така се гарантира едновременно добра фокусировка както на кръста, така и на обекта, по който се гидира. Въпреки това има възможност и за гидиране по разфокусирания образ на ярка звезда, на фона на който се наблюдава центърът на добре фокусирания кръст. Светлосилата на прибора е достатъчна, за да може нишковият кръст да се наблюдава на фона на нощното небе, т.е. без нужда от осветяване.
      Гидескопа се закрепва към монтировката чрез стандартния болт 7, с резба 1/4”. Стопорният болт 8 служи за фиксиране положението на втората секция на тръбата, така че зенитното огледало да е обърнато в желаната посока – например нагоре.

      Въпреки тези реконструкции, не препоръчвам безцелното разглобяване на фабрична оптична техника! Правете това само ако имате конкретна ясна цел и ако знаете точно как да я постигнете!

      При експозиции до около 1.5 min, ефекта от т.нар. "въртене на полето" не проличава. За да може обаче да се експонира и по-дълго, устройството може да се монтира екваториално. За бързото ориентиране на часовата ос към Полярната е предвидена специална оптика. Ако часовата ос не бъде точно насочена към полюса, по време на експозицията винаги може да се коригира по делта.

      1 – винт за корекция по азимут (или за движение по часовата ос – при екват. монтиране); 2 – винт за корекция по височина (или по делта – при екват. монт.); 3 – плот за хоризонтално монтиране на фотоапарата; 4 - плот за вертикално монтиране (както в случая); 5 – горен носещ лагер; 6 – фотоапарат; 7 – гореописаният гидескоп;

      Вижте също и темата Кръст и мерителна мрежа на окуляр от речника на оптичните термини.