Първият обектив-ахромат построява образа на звездата във фокалната си равнина, където се намира процепа на спектрографа. Уреда се насочва така, че звездното изображение да попадне в процепа, който в този случай може да бъде по-широко отворен, тъй като образът на звездата е с размери близки до точкови. Насочването се контролира през огледално-рефлексния визьор съставен от подвижното плоско огледало и матираната плоско-изпъкнала леща. Образът построен върху последната /където е фокуса F '/ се наблюдава с увеличение през очната леща. След насочване, огледалото се вдига.
      Разходящия светлинен сноп след фокуса F (т.е. след процепа) попада в колиматора, привежда се в успореден сноп и се пречупва през призмата. Дисперсираните разноцветни светлинни снопове попадат в обектива на камерата и спектралното изображение се построява във фокалната й равнина. Обектива на камерата е фокусиран на безкрайност. Фокусировката на системата се извършва чрез придвижване на колиматора и на първия обектив спрямо равнината, в която лежи процепа.
      Ако наблюдавания обект е с видими ъглови размери, чрез свития процеп може да бъде избрана определена част от изображението му и да се наблюдава спектър само от нея.

      Установка за лунна и планетна фотография: обектив МТО1000А с увеличителна проекционна система и фотоапарат Зенит 11, с прикачена към тях тръба-търсач 12x50.

      Опростена екваториална монтировка за фотоапарат. Воденето се извършва от часовник със синхронен електродвигател 220V~, 50Hz. Това устройство се оказа удачно само при водене на леки фотоапарати, за време не-повече от 20 мин!

      Влизащата светлина първо се разсейва през ахроматната двойка менискови лещи 1 и 2, след което се фокусира от главното сферично огледало 3. Вторичното разсейващо огледало 4 всъщност е метализираната вътрешна централна част на първия отрицателен мениск 1. Втория положителен мениск 2 е с централен отвор, с диаметър равен на този на вторичното огледало. Излизайки през вътрешния тубус Т3, светлината се пречупва през втора двуелементна разсейваща леща 5, която леко удължава фокусното разстояние като леща на Барлоу и коригира някои от аберациите за цялата система. Фокусно разстояние 1100mm. Относителен отвор 1:10,5.

      Приспособлението позволява водене на фотоапарат с нормален или широкоъгълен обектив, при фотографиране на ярки комети, видими ниско над хоризонта. Воденето се извършва едновременно по две оси - по азимут и височина и се контролира с гид-далекоглед 15х50, с окуляр с кръст. Това увеличение на гида е напълно достатъчно за целта.
      При такива снимки кометата може да бъде включена в обща нощна панорама, заедно с други обекти - далечни градски светлини, планински силуети, дървета и пр. Главното предимство на тази азимутална монтировка е, че фотоапарата остава хоризонтален, т.е. правилно ориентиран спрямо хоризонта. Приспособлението може да се пренесе до удобно за наблюдение място и да се сглоби за няколко минути.

      Повечето от тях са от бинокли и съм ги монтирал в удължителни пръстени за макроснимки, което ми позволява да ги завинтвам на фотографски телеобективи и да ползвам последните като малки, но светлосилни телескопи.