20 юли

Свети Илия разпрегна гръмовната си колесница, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя.

Случайни изстрели нарушиха тук-там зловещото затишие, което заедно с юлските марани трептеше пред нажежените поля през тоя необичайно дълъг и душен ден. Посветените в страшната тайна чакаха светата нощ да обгърне с покровителствената си мантия родните им балкани. И дойде, най-после, тая много жадувана нощ - с царствената си тишина и с кроткото си сияние на своята бледна царица..

Но задържа се пълната луна, по-любопитно от друг път. Тя не откъсваше поглед от дивния лабиринт на върхове, равнини и езера и като че ли не мислеше да отмине.. А тъкмо това чакаха сега посветените, за да пристъпят към изпълнение на току-що положената клетва пред извадените червени знамена. И бяха така нетърпеливи, че не навсякъде дочакаха залеза й..

Село Смилево - родното място на Даме Груев, в което на 17 април 1903 г. започва Окръжният битолски конгрес. Докато трае конгресът, стават потресаващи събития. В навечерието му на 16 април е разрушен солунският клон на Отомонската банка. На 20 април пада убит Гоце Делчев.

Един изстрел, неизвестно отгде и от кого даден, смути мълчанието на нощта. Един огромен пламък се издигна недалеко от Битоля и осветли косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени едновременно от някаква хилядоръка хала, обагриха небето. Трясъкът на един динамитен взрив откъм Екши-су разтърси простора. И ето, в нечувания дотогава ектеж на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на зазвънилите камбани от крушовските църкви и викът ура, изтръгнат от много хиляди гърла.

Какво значеха тия зарева над обширната Пелагония и по полите на Нидже, на Вич, на Петрино, на Илийна, на Галичица? Защо звъняха като на Великден камбаните на Крушово и на стотици селски църквици? Каква бе тая хилядозвучна музика от трясъци, пукот, камбанен звън и ура?

Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие. Безумно дързък боен зов към империята на султаните.

Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите.

Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят.

- То зае площ от 10 000 кв. км с 300 000 души християнско население
- Станаха 240 сражения
- Въстаници 26 408 души
- Турски аскер и башибозук 350 931 души
- Убити и ранени 994 въстаници
- Невинно изклани 4694 жертви
- Изнасилени 3122 жени и моми
- Заграбени 72 моми
- Опожарени 12 440 сгради
- Останали без покрив 70 835 души

в. "Детройт Фри Прес":
От Адрианопол са получени новини за турско поражение и разрастване на революционния пожар, а от Монастир (Битола - б.р.) - за турски победи, придружени с варварски ексцесии... В една сграда били намерени обезобразени трупове на деветнадесет жени и деца, а части от телата били изхвърлени на улицата. Петнадесет крупни търговци били убити, а техните главим набодени на шишове, били изложени в града... Кланета има из целия виалет Монастир.

24.VIII.1903 г.

в. "Ню Йорк Таймс":
Няма никакво съмнение, че районът на Охрид е подложен на изтребване от страна на турците. Кланетата итпреди сто години не могат да се сравняват с тези, които ежедневно стават във вилаета Монастир. Има значителни доказателства за това, че турските низами (редовната турска войска) в повечето случаи извършват нечувани зверства, които не са само дело на башибозуците, както се опитват да доказват властите. Участта на живите е ужасяваща.

25.VIII.1903 г.

в. "Индипендънт":
Всички сведения от Монастир са единни при окачествяването на положението като бедствено. Допуска се, че между 40 000 и 50 000 български граждани са изклани от турците и че въ ввилаета няма село, което да не е разрушено. Хиляди негълци умират от глад в планините и горите.

12.XI.1903 г.

в. "Ди Аутлук":
Седмицата донесе нови доказателства за завистта на гърците към българското надмощие... И все пак България има по-голям етнически интерес в Македония, отколкото Гърция. От цялото население на Македония, гърците съставляват около 1/10, турците - 1/3, а българите - 1/2, останалата назначителна част са албанци и сърби. Гърците са ненужно завистливи.

10.X.1903 г.

в. "Детройт Нюз":
Българите в Чикаго организират изпращането на финансова помощ и доброволци за родината си. Много българите заминаха за Филаделфия, където се сформира батальон.

7.IX.1903 г.

Най-героичната и най-трагичната епопея в българската история

Владимир ЙОНЧЕВ

Освен помпозните тържества и нищо незначещите речи за подвиг и героизъм Илинден остава в сърцата една голяма мъка. Историята е винаги зловеща - покрай думите за героизъм винаги стоят сухи статистики - хиляди убити, хиляди изтезавани, хиляди обезчестени.

Тъжна е съдбата на Македония. Въстанието е обречено. Знаят го и тези, които го обявяват.

Между Окръжното за обявяването на въстанието и Изложението до българското правителство е заключено най-кървавото лято в българската история.

Априлското въстание, което илинденци винаги имат за пример, е с несравнимо по-малки размери.

95 години по-късно Илинден още плаши. Не само социалистите в Скопие, които на този ден предпочитат да честеат друго, несъизмеримо с подвига на народа, събитие. Илинден плаши и в опитомените помпозни тържества. В него има нещо неразбираемо и жестоко, както във всички дела на ВМРО. Трудно е да се разбере силата, която тласка народът сам да прави историята си. Тази неразбираема сила роди ВМРО. Не я разбраха тогавашните управници на България.

За 105 години ВМРО е донесла само мъки на Македония - вече често чуваме от либерали-европеиди, ампутирани от чувство за история. Те никога няма да разберат Илинден. Няма да разберат, че ВМРО създаде историята, в която и те живеят.

105 години по-късно положението малко се е променило. И днес България има своя политика към откъснатите си части - понякога добра, понякога лоша. Има своите верни служители, почти винаги почтени патриоти, които изпълняват заръките на властниците. И пак, както преди се страхува от ВМРО. Защото освен историята на политическите боричкания, с която се мъчат да ни заразят в училище, съществува и една друга свещена история, която се пише с кръвта на народа. А в последните 100 години ВМРО пише тази история. В нея раздраният от граници български народ живее един живот.

Българското възраждане още не е завършило. И двете български държави не са модерни страни. В отношенията между тях тежи мъката на историята и неосъщественото национално обединение. Заради това в Македония на този ден вместо Илинден властта почита решението на АСНОМ, затова в България Илинден е театрално помпозен. От него отпадат и мъката, и нелицеприятните сцени на грозното поражение, и грохналата надежда. Този ден се препраща в митологията, където всичко е хубаво и героично. За да не си помисли някой, че лично е отговорен за свещената иетория, която ВМРО пише тук и сега.

[Back]

This page hosted by Get your own Free Home Page