Сметачобългарски ЕЗИКОТВОРЕЦ, версия 1.011

Кой какво "налага"? С какво го "налага"? Аз кой съм - "Ленин, Сталин [или]
Димитров"? Колко души наброява моята "наложителна войска"?

Това е "моето" мнение, а до колко е вярно можеш да прецени всеки,
като помисли върху обслова около него.

Знам, че сте философи и двамата, личи си от съобщенията, особено от твоите - очевидни доводи се отхвърлят. Имам опит с
такива разговори: http://eim.hit.bg/eim18/predopredelenost2.htm/, това е друга тема, но, предполагам, сте наясно как идеалистите защитават позицията
си срещу детерминистите ("доказателствата нищо не доказват").
За "омразата и хулите" правилно отбелязвате обаче, защото естественото поведение на човека е стремежът към по-малкото неудоволствие, то не само е
"естествено", а единственото.(доказателства има в цялото ни битие, някои от тях са посочени в свитъка по-горе). Когато за
теб "естествено" означава, че "не зависи от теб", а ти си убеден, че си "свободен", "имаш мнение" и говориш "така, както си искаш", дори доводите относно правотата ти да са толкова смешни, че и хлапе да ги обори, изпитваш
НЕУДОВОЛСТВИЕ, и е естествено да ОТБЛЪСНЕШ причинителя му, за да се
освободиш от неприятното чувство. Или, ще се повторя:

"Не ми пука, че си прав според логиката, аз си имам мнение, а щом е мое
мнение, дори да не мога да го защитя, то е вярно."

Такива хора трудно можеш да убедиш в нещо по-различно от нелогичното, но
тяхно мнение.
Както писах в предишното писмо, ако се създаде обстановка,
в която да е естествено да използваш езика на който проговаряш в сметачен и всякакъв обслов (както сега е "естествено" сметачите да "говоят" на английски), ще го правиш, без да питаш защо, без да чувстваш, че
някой ти налага нещо, че отнема от свободата ти и пр.

Човекът е възможно най-изкуственото нещо на този свят. И ако тръгнете да му налагате или да го убеждавате в онова, което за него е "естествено", нищо няма да постигнете... Може би само омраза и хули, които ще са до голяма степен заслужени.

>направи го с по-малко думи
Вярно, виждам, че всичките обяснения, които стоварвам, сякаш "изтичат през пръстите". Май е малко безполезно, защото се получава следното: доводите са изложени, но са "прекалено многословни", затова почти никой
не си прави труда да ги прочете.

>Иначе създаваме впечатление у незапознатите с дискусията за разводненост и
>неубеденост, прикрита с много думи.
Или пък на многостранна насоченост и убеденост, подкрепена с куп
доказателства.

>- не съм против българските думи, точно напротив;
Чудесно.

>- идеята ми беше, че езикът се твори "в движение", а не по заръки - тук и
>ти явно се съгласяваш, с примера за тези, които "водят стадото"..
И "най-плавното" движение може да се насече на отделни стъпки, защото
се състои от прости резки движения = "заръки". Нужно е
нещо да управлява, да предлага думи, писания и глаголища, използващи наречието. Ако никой не предложи, никой няма да приеме. Така става и с
чуждиците. Тези, които издават вестници и списания, въвеждат нови чуждици. Преводачите на умознатни книги също. Щях да "повърна" като зърнах "превода"
на "linker" - "линкер"... ДЗБЕ предлага "съединител". Силните (и може би с "голяма" разумсила) чуждицолюбци дават "заръки" като показват езиковото си
"умение" в издания с голяма значимост и налагат по този начин чуждите думи,
те стават "термини, приети в литературата", които "не бива да се заменят"...

>(...)"Лого"
МДР (между другото, но може би по-добро съкращение е "МЖД"), имаше и българско "Лого", и български "Пролог".

>Хората използват въпросните чуждици, защото са принудени от обстоятелствата
>- информционните технологии (виж, пак чуждици, ама какво да правя, нали
>трябва да се разбираме, а и да ни разбират другите тук;)
Затова ДЗБЕ работи за да създаде други обстоятелства, при които човеците да са "принудени" = непринудени при използването на
сметачобългарския като имат на разположение достатъчно количество обслов
(=контекст) в писания, които да са поне малко значими, за да има интерес към тях, както и в мекици със сметачобългарски облик.

>Затова с две думи - дай по-кротко, по-систематично
Уредбата е на мрежомястото на ДЗБЕ и "Свещения сметач".

>преди се казваше "изчислителен", вместо твоете предложение за "сметачен";)
Още се казва така, двете думи са равнозначни и взаимозаменяеми. "Сметач" е по-кратка ("функционалност") и я посочвам за пример като морфемен
"близнак" на "computer".
В тази връзка, ето какво пише в свръхсловесния речник на ДЗБЕ (необновяван от 3.8., има някои технически неточности на словото и излишни запетаи):

"Въпрос: Да не си мислиш, че ще наричам компютъра "изчислител", да не говорим за "сметач"!

Отговор: Думата "compute" означава пресмятам, изчислявам. Окончанието "-er" е знак за вършител на действие в английския, т.е. "computer" означава, който изчислява. "Изчислител" е този, който изчислява, а "сметач" - който смята.
Впрочем, преди няколко десетилетия, широко е използвано словосъчетанието "сметачна машина". В последствие обаче, то беше изместено от "изчислителна машина", съответно "електонноизчислителна машина" - ЕИМ. През 60-те до към 80-те съществуват голям брой определения за "computer". Най-широко разпространен е "коренът" ЕИМ, но се използват още:
ЦЕИМ - Цифрова ЕИМ
ЕЦМ - Електронна цифрова машина
ЕСМ - Електронна сметачна машина
ЦЕСМ - Цифрова електронно-сметачна машина,
кибернетична машина и други подобни.
Според моите скромни "изследвания", думата "компютър" започва силно да навлиза в езика в края на 70-те години, като първоначално се свързва изключително с "микрокомпютър", "мини-компютър", "персонален компютър". През 80-те години, компютър започва все по-мощно да "нахлува" в езика, заедно с навлизането на личните ЕИМ. Според различни източници, първото български личен сметач, съвместим с Apple][ "ИМКО" (Индивидуален Микро КОмпютър), е създаден през 1979 г. или 1980 г. В Англия, през 1981 г., е международната изява на ИМКО, където той е използван за управление на робот. Той е първото сметаче, използвано за тази цел. Дотогава, японците и сащанците натоварвали само малки сметачи с воденето на роботовите движения [1]. След като ИМКО-2 (1981) бива пуснат в широко производство през 1983 г. под името "Правец-82", на кутията му пише "Персонален компютър" (ПК). Така, чуждицата "компютър" и словосъчетанието "персонален компютър" зае положението, което има днес - "пълновластен господар" в езика.
ДЗБЕ обаче, препоръчва "ЛИЧЕН ИЗЧИСЛИТЕЛ", "ЛИЧЕН СМЕТАЧ" и "ЛИЧЕН ЕИМ".

В: ЕИМ означава електронноизчислителна машина, защо се отнасяш с нея като от мъжки род, нали машина е от женски?
О:Правилно, "електронноизчислителна машина" е от ж.р. Но думата "ЕИМ", разгледана като обикновена дума [същ.име], а не съкращение, има окончание за мъжки род (съгласната "м")."

>Но не и ако целта е бързината и се пренебрегва качеството.

Чуждишка простотия (юни 2002)
(...)
Как да променя това обмислям дълго време.
Но човекът е от пусто племе.
Лесно му е да приеме,
чуждото да вземе,
собственото - що му дреме,
по-добре е да отнеме той таз тежест
от себе си и да задреме...

Да задреме и туй пусто време
бавно личността му да поеме
и погълне го. Да го приеме
света!? Какво ми дреме
тоз пусти свят! Време
нужно е, да, време,
за да спрем ний
с таз чуждишка простотия,
дето ни поглъща, дето тия
учените и ония,
дето слушат и ги следват... Пия
пак за таз чуждишка простотия!
Да погълне ги, ония, глупците
дето водят таз, глупешката езикова оргия!

>Въпросът е не дали нещо е "на родния език", а дали е използваемо и доколко.
>Въпросът е във функционалността.
Така е, какво ли исках да кажа с онзи "тест" в предходното съобщение?
"Родният език" не е "обичан" от мен защото съм "голям родолюбец", както
и в САЩ не говорят техния език, защото "обичат родината".
Той е най-функционален, защото е най-добре "впит" в съзнанието на човека.

Струва ми се по-удобно
да говоря за сметача и вършача,
без мисълта ми да прескача
към английския.
Тача
българский език, щото по-удобен е и многолик,
по-лесно ми е с него да се изразявам,
на някои се струва че малко прекалявам,
но "сметаче" по е лесно май да кажеш,
отколкото с "микрокомпютъра" да се изкажеш.

"Вършаче" с "микропроцесор" ти сравни, кое е по-красиво?
Прецени сега пък по-приятно ли "мигач" звучи от
монитора премигващ, в който взира се човек с очи
морни от нискочестотните мигачови лъчи?

Тош, (надявам се, нямаш против да ползвам псевдонима ти, че тръгна да става много "официално"; моят е Турин) загуби май основната ми идея на коментара, който предизвика отговарянето ти.
Всъщност започнахме да се повтаряме, затова да уточна:
- не съм против българските думи, точно напротив;
- идеята ми беше, че езикът се твоори "в движение", а не по заръки - тук и ти явно се съгласяваш, с примера за тези, които "водят стадото"..
Хората не използват английски заемки, защото английският е "светая светих", остави тая тема, няма смисъл - ако някой се вживява прекалено в английския, негов си проблем ;)
Хората използват въпросните чуждици, защото са принудени от обстоятелствата - информционните технологии (виж, пак чуждици, ама какво да правя, нали трябва да се разбираме, а и да ни разбират другите тук;) се развиват "по подразбиране" най-бързо, силно и отначало в Щатите. Интернет започва там. Много от големите открития, изследователски центрове и т.н. Навремето имаше език за програмиране "Лого".. Къде изчезна..? Въпросът е не дали нещо е "на родния език", а дали е използваемо и доколко. Въпросът е във функционалността.
Така че, ДА, съгласен съм, нека не вземаме чуждеце безогледно. Обаче НЕ трябва да натрапваме български думи, които не значат нищо за специалистите (и не само на тях..) и в определен момент пречат на разбирането.
Така че важното е промените да стават постепенно, безболезнено и да са в тотално, пълно съгласие с полезността, използваемостта и разбирането. Пак ти казвам, езикът има едно единствено важно качество и то е да предава смисъл. А когато една дума като "сметач" (удачна, между впрочем, а пък преди се казваше "изчислителен", вместо твоете предложение за "сметачен";) може да внесе неразбиране.
Затова с две думи - дай по-кротко, по-систематично и напълно следвайки *смисъла* - той не трябва да се изпуска за миг - иначе цялата работа отива "залудо" ;))
В този случай съм с теб, дори съм готов да помагам. Но не и ако целта е бързината и се пренебрегва качеството. Имаме много да наваксваме откъм замяна на чуждиците, страшно много, а пък и имаме много за осмисляне на нуждата от това наваксване.
П.П.: Моля, не пиши много дълги реплики, трудно се проследяват. Имаш какво да кажеш, направи го с по-малко думи;) Иначе създаваме впечатление у незапознатите с дискусията за разводненост и неубеденост, прикрита с много думи.
Това е. Ще се радвам на отговор.

Благодаря Ви за "взетите назад думи"!

>Все пак, остава един наистина съществен проблем. Може би се повтарям, но е
>нужно предимно осмисляне на българското и на българския език. Защото ако
>сте само _против_ чуждото, ако държите само на този а приори негативен
>принцип, оставате при онова субстанциално, за което ставаше дума.

За разнообразие малко въпросчета с отговорчета:

1.Защо в САЩ говорят на английски?
а) са родолюбци
б) мразят всичко чуждо
най-естествено и лесно е използването на първия научен от човека език

2.Защо "езикът на информационните технологии" е английски?
а) английският е език, чиио изразни възможности са много по-богати от тази на другите езици
езикът на "информационните технологии" е НАЧИНА, ПО КОЙТО В САЩ ГОВОРЯТ ЗА ТЯХ. Тъй като в САЩ говорят на английски, "международният език на информационните технологии" (на въобразното умознание) е английски.
в) компютрите говорят на английски
г) английският е свещен език, а нарушаването на Неговите заповеди е грях

3. Защо в България навлизат чуждици и словни постройки от английски?
а) между българския народ и народа на САЩ съществува братска дружба
б) езикът на Великата щатска страна е най-красивият на света
английският е чуждият език, който се "чува" от най-много места

4. Защо българите "намразиха" всички чужди езици, освен английския, и вмъкват чуждици само от него през последните години?
а) останалите езици са вражески
б) английският е "език свещен на нашите деди", които са се изселили в САЩ
в) братската дружба между двата велики народа
заради империализма на САЩ
/* "Земите", които официалният език в САЩ владее по целия свят в страните, в които този език не е официален, са завладени, следователно английският език има "империя". */

      Най-естественото поведение на човека е да говори на този език, който е научил първи, да се изразява с неговите езикови възможности. Гражданите на най-силната и влиятелна страна от общността на световните държави, са най -улеснени да следват естественото поведение - не защото "обичат родината", не защото "езикът им е звънлив като арфа", а защото е най-лесно да направиш надстройка като се опираш на основата, като използваш най- простите морфеми (смислоноски), чиито смисли съзнаваш съвършено, а не да учиш нови, взети от чужди езици.
      Не знам много езици, но, от това което знам, мога да преценя, че българският е очевидно по-мощен от английския, който е прекалено опростен, което в някои случаи ми изглежда изключително досадно - като непрестанната нужда да поясняваш с лично местоимение вършителя, тъй като формата на глагола не винаги показва лицето (особено набиващо се на очи при писане на писма, в които деецът сте Вие и все пишете "I, I, I...."). Някои считат простотата като "полза". Според мен то е прахосническо отношение спрямо възможностите на мозъка. Мога да говоря за "техническото несъвършенство" на английския.
      "Computer science" - какво означава? Ако "computer" е определение (прилагателно), то на сметачобългарски словосъчетанието е равносилно на "сметачознание" (наука, която обхващаща и мекичарството, и железарството). Словоформата "computer" обаче е една и съща и когато изразява смисъл на прилагателно, и когато е съществително, т.е. "Computer science" = "Сметач наука", а "сметач наука" би трябвало да означава "сметачознание". Според мен това е примитивна особеност на английския, но такива постройки, в които не е ясно от пръв поглед дали има подчинителната връзка между съществителните, все повече се използват и в България и тя дори беше приета официално в последен правописен речник на БАН в някои случаи (казват: "когато подчинената дума се използва и самостоятелно")...
      На български "computer", в зависимост от случая, се превежда или като "сметач" (компютър), или като "сметачен" (компютърен), но на английски не се променя - все си е "computer". Колкото по-голяма двусмисленост (многосмисленост), толкова по-силна обвързаност с обслова (контекста), следователно по-бавно осмисляне, защото за да построиш в ума си представата, записана в словото, се нуждаеш от много страничен въобраз (информация).
      Казват, че съвременният български език е аналитичен, използва се съюзът "на", вместо падежи, както е в останалите славянски езици: (сещам се за "Многая лета" и чуващото се в нея: "...православному болгарскому народу" (или подобно), както и "Слава Богу", словосъчетание от старобългарски, което още се използва в този вид, вместо "Слава на Бога", както е на "аналитичен български". Под влияние на английския изразяването с предлози се "забравя", говорещите пилеят изразните средства на родния си език, забравят, че имената в българския имат и родове, и тежките словоформи, които получават при неизползването на предлози, се изтъкват от някои като доказателство, че "трябва да се използват чуждици".
      Например, какво ми каза един играч на 23.03.2002: "Но в случая ние говорим за геймърско списание - и казва геймърско, а не играческо(...)Кажи ми - ако докторът ти каже не "acvitalis cercentium modna", а възпаление силен жлеза(...)" Наистина не се казва "играческо списание", а "СПИСАНИЕ НА ИГРАЧИТЕ". Както и не "възпаление силен жлеза", а (може би, не знам латински) "СИЛНО (остро?) ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ЖЛЕЗА".
      За мен е отстъпление, че вече се счита за правилно (според речника на БАН) изписването на словосъчетания като "офис техника", "бизнес администрация", "видео касетофон", при които ПО НИКАКЪВ НАЧИН не се указва връзката между двете буквосъчетания, нито дори с тире, както и не е ясно дали първите думи са прилагателни или съществителни. В чуждия език, от който са взети, те имат двойнствено значение. Единствено обслова може да подскаже дали първата е определение на втората или двете са самостоятелни съществителни.

На първо място, взимам си думите назад - от този разговор може и да излезе нещо. Четейки предишното си съобщение, виждам, че то наистина звучи излишно агресивно. Но всъщност "излишно"-то идва от Вас, от последния Ви постиниг (не се дразнете, просто разнообразявам изказа). В момента, в който допускате присъствието на чуждиците под някаква форма, Вие правите възможно осмислянето на тяхната наистина често срещана излишност. Преди това всичко звучеше пределно фундаментално (признавам, може би защото не съм чел текстовете, които сте сътворил по въпроса и сте публикувал в мрежата - не поради липса на желание, а на време). Сега, когато намесвате например конкретни социални процеси, навлизате в действителни отношения, които позволяват същинско целеполагане.

Все пак, остава един наистина съществен проблем. Може би се повтарям, но е нужно предимно осмисляне на българското и на българския език. Защото ако сте само _против_ чуждото, ако държите само на този а приори негативен принцип, оставате при онова субстанциално, за което ставаше дума.

В изграждането на това позитивно дори бих участвал, в него виждам смисъл. Отрицанието в случая е само едно, при това съвсем абстрактно. Положителното може да донесе конкретност и резултати.

>Подражавайки на начина, по който правите референции към Вашите текстове, ще
>си позволя да ви препратя към Аристотел, който обяснява какво е това
>"причина" (например във Физика, ІІ,3).

"Референция", от лат.: препратка, справка, указание. "...по който препращате към...". За жалост нямам под ръка писанията на Аристотел, за разлика от Вас, имащ "под мишка" всичките мои писания, които споменавам, колкото и противни да Ви се струват.

>Моля по-скоро да коментирате например това, че аз използвам термина
>"субстнация".

Вижте какви са някои от целите на ДЗБЕ при създаването му.

• се противопоставя на ненужната употреба на чуждици, неграмотността, невежеството(змейщината) на лица, имащи голямо езиково влияние (редактори, водещи и пр.).
• припомня българските термини в областта на изчислителната техника, електрониката и всички останали науки.
• въвежда нови думи, построени от домашни словообразователни частици или на нови значения на стари думи (неологизми).

Не могат да се "премахнат" всички чуждици, но много от тях могат да намерят, най-малко, РАВНОСИЛНИ словоформи, изградени от домашни морфеми, които да ОБОГАТЯТ езика и ЗАЕДНО с чуждицата да съществуват в него.

Признавам, че чуждите думи създават разнообразие понякога, защото имат по-различен строеж от основните (домашни) думи в езика.

Ще коментирам: използвате философски термин, който никой (по не не ми е известно) не се е "осмелил" да преведе. От лат. "вещество", "същност". Няма приета словоформа на български, а термините звучат научно. Думите като "пърформънс" и "хепънинг" са "съвременни" (казват: "модерни") и "младежки", това е една "не глупава" причина за използването им. Също като "френдове", не случайно използвана в рекламата на GloBul (виж "Споко" по "BTV", там също я използват). Младежите порастват, езиковите участници забравят че тези думи са "младежки", те губят изразителността си ("експресивността") и стават "най-обикновени домашни думи", т.е. "най-обикновени чуждици"...

>Или това, че Вие самият не загряхте уловката в сравнението между "коч" и
>"овен" ("коч" е чуждица, колкото и да Ви звучи близко до Вашата нагласа).
>Могат да се дадат още много примери в тази посока.

Брей, че голям глупак съм бил! Тръгнал "езика да обръща", да обяснява за морфеми и езици, а не знае, че "коч" е от турски език (не бе, то е "чуждица", май че е от "чуждишки език"). Нали съм "коч" - глупаво животно, хванах се в клопката. Нагласа, подкрепена с логика, която "противно нагласените" трудно оборват, се нарича "нагласа".

>И най-важното, смятате ли, че с това, което правите, ще промените нещо?

"Всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно". Хераклит май го е казал: "Panta rhei, panta kineitai kai ouden menei".

>Затова Вие отдавате на "чуждото" само негативни характеристики: простотия,
>невежество, срам, глупост, ограниченост, заблуда и подчинение.

Моля, четете по-внимателно (или "по-грубо" казано: не карайте по инерция). "...ще си позволя да залепя тук изводи относно някои (не всички, разбира се)..."

>С това Вие предварително сте затворили ситуацията - не можете да отидете
>при някое геймърче и да го попитате защо аджеба използва еди-какви-си думи,
>а не някакви други. Просто опредметявате езика и личността.

Ето Ви разговор с "геймърчета", онези изводи направих докато обсъждах с ТЯХ и се възхитих на логиката им (едва ли може да се сравняват с Аристотел):

"ДЗБЕ срещу чуждицолюбството - разисквания из съдилището на сп. "PC-CLUB" от март 2002 г."http://eim.hit.bg/eim15/eim15.htm

Често ми се случва да си говоря с тези "геймърчета" (на 18 съм, между другото) и по съдилища и в говорилните (откъси от разговори има в броевете на "ЕИМ СВЯТ" от 2001-ва година), иначе нямаше да знам какъв им е езика...

Списанията за играчи, които широко се разпространиха преди 4 години: "PC Mania", "Gamers' Workshop", "Master Games" ("Игромания" в най-малка степен...), изиграха огромна роля в изграждането на "геймърския език". После създателите на "PC Mania" направиха "PC CLUB" преди година, доколкото ми е известно "Master Games" вече не съществува. Издателство "Компютри" се опита да заеме пазара с "Game Zone" преди време, но само един брой бе издаден, защото 32 стр. за 4 лв не можаха да издържат на конкуренцията (фр. concurence - състезание). Рубриката "Top Games" в "Computer", макар и най-стара, както и статийките из другите сметачни списания, имаха тогава, както и сега, твърде слабо влияние, защото не са в чисто игрови списания (да отбележим само, че в "Top Games" са започвали някои от списателите на гореизброените списания, напр. Никола Икономов от "PC Mania", сега в "PC Club").

Списателите на изданията за играчи и сметачи са езикотворци за читателите си, дават пример, на който се подражава (досега не съм чел някой да е обяснил защо трябва да се казва "линк", а не връзка, нито пък да е съставил "речник на "геймърския език"").

Бих Ви насочил към безпристрастните статиите на езиковедката Людмила Кирова върху езика на потребителите на Мрежата и играчите, и компютърния жаргон, публикувани в Литернет: http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/index.html и по-специално върху изследването върху двуезичието и двуазбучното писане на играчите: "Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри"

Благодаря на всеки, който се включва в обсъждането. Във връзка със съобщението на Росен, може би малко крайно стихче от стихоплетската сбирка "Сметачна бивалица" http://eim.hit.bg/eim16/eim16.htm във връзка и с чудесните казборедци (програмисти: които редят казби (инструкции, команди) = глаголари, които пишат глаголи (оператори,) = предписатели - пряк превод на "programmist" от гръцки = мекичари, защото на сметачобългарски "мекица" означава програма, "software"), които обаче се гаврят с езика.

Ода за "патча" ("пач" е правилната транслитерация на "patch")

Като толкоз е голяма нашта простотия,
плюл съм на уменията на ония
дето тез прекрасни думи ползват -
на езика костите си глозгат!

Как не ги е срам се питам,
де умът им е заврял се?
Как искам да ги сритам,
че по тоз начин приказват.

О, велики патче, който идваш от небето,
о, велика простотия, ширища се...
За доброто на страната,
да живее Патча, долу българщината...

Да живее патча, той свещен е,
с делът прави си задруга.
Отстрани ъпгрейда гледа сайта,
който му намига...

Докъде ще стигне питам
таз процесия безкрайна?
Докога ще траем ние простотията омайна?

По е лесно да крадеш от другите езици,
вместо да помислиш и да разбереш,
че по-добри са нашите думици!

Че езикът ни способен, да изкаже всичко може,
предразсъдък е, че уж не може
за сметачи мисли да изложи!

Но той, патча, знаете - свещен е,
а след него делът тича,
и ъпдейта се показа... А пък времето изтича...

Не бавете се - на мене шепне ми езика.
Времето ни също тича -
ще избяга!
И тогава ще ви питат чужденците -
де отиде ви езика?
Уж свещен бил той на вашите деди?
А вий продадохте го - без пари!

Забравяме езика си, приятели, уви,
не е на хубаво това...
Изобщо, никак! Разбери ме и помни,
езикът си пази! Той прави те различен,
да не си безличен...

Уви, стената ме не слуша.
Вратата сладко спи.
Сметачът взира се във тъмнината,
не можещ още думи да мълви.
Уви...
			

		

>"Между другото, какъв Ви е проблема, че разни "геймърчета" (или както искате ги наречете), говорят по описания от Вас начин? "

Ще си позволя да опитам да дам свой отговор на този въпрос. Преди време бях запитан от водещ разработчик във фирмата в която работя: "Правиш ли разлика между интерфейс и имплементация на интерфейс?". Останах с впечатление, че се опитва да провери дали знам значнието на глагола "to implement". Отговорих му само, че за мен "интерфейс" и "протокол" са синоними. Той остана доволен от отговора ми. Обаче аз имах "проблем" - този човек не се изрази изобщо на български; вместо това състави изречението си в стила на жаргона, който използва при разговор с програмисти.

В последствие ми се насъбраха наблюдения. Въпросния разработчик, както и мнозина от останалите ми колеги, постоянно говореха (и продължават да говорят) така. Говореха почти на английски, като тук-там свързваха английските думи с български. Те не умеят да говорят на български. От друга страна, техните познания по английски език съвсем не са блестящи - те умеят да прочетат и разберат някое сложно техническо писание, но се представят много зле от граматична гледна точка при опита си да съставят подобен документ, независимо дали на английски или на български език.

Това ми е "проблем" - не мога да го отрека. Така наречените "геймърчета" черпят речниковия си запас именно от такива специалисти. Хората които са по ръководни постове и обикновено не разбират техническата страна на нещата също черпят речниковия си запас от тези специалисти. Това е чудесно - насочили са се към хората които знаят за какво става въпрос. Неприятното е само, че хората които знаят за какво става въпрос не умеят нито да пишат, нито да разговарят нито на български, нито на английски. Не умеят да се изразяват.

п.п. колегите ми чудесно разбират и вършат работата си, за мен е удоволствие да работя с тях, и да им помагам (когато и доколкото мога) да се изразяват правилно; горенаписаното представлява изцяло лично мнение

Подражавайки на начина, по който правите референции към Вашите текстове, ще си позволя да ви препратя към Аристотел, който обяснява какво е това "причина" (например във Физика, ІІ,3).

Във всеки случай, освен заяждане, целта на това преращане е следната:

Вие държите единствено на едно твърде специфично Ваше разбиране за българсктото. Това Ви кара с лека ръка да сте твърде невниметелен по отношение на цялостната аргументация на концепцията Ви.

Между другото, какъв Ви е проблема, че разни "геймърчета" (или както искате ги наречете), говорят по описания от Вас начин? А всъщност сигурен ли сте, че така си говорят? Моля по-скоро да коментирате например това, че аз използвам термина "субстнация". Или това, че Вие самият не загряхте уловката в сравнението между "коч" и "овен" ("коч" е чуждица, колкото и да Ви звучи близко до Вашата нагласа). Могат да се дадат още много примери в тази посока.

За мен остава тайна целта на всичко това. Разбирам да имате претенции спрямо хората, които говорейки си с Вас използват чуждици. Но геймърчетата си говорят почежду си, не с Вас. Не сте ли малко груб, когато се намесвате в това. И най-важното, смятате ли, че с това, което правите, ще промените нещо?


За съжаление ми се струва, че от този разговор нищо няма да излезе. Бях изключително прав за субстанциалността на Вашето мислене. Нека обясня: субстанциалното може да влиза само в отрицателни отношения (понеже е самодостатъчно и не допуска нищо позитивно извън себе си). Затова Вие отдавате на "чуждото" само негативни характеристики: простотия, невежество, срам, глупост, ограниченост, заблуда и подчинение. С това Вие предварително сте затворили ситуацията - не можете да отидете при някое геймърче и да го попитате защо аджеба използва еди-какви-си думи, а не някакви други. Просто опредметявате езика и личността.

Та... мога да Ви пожелая само успех. Но за да го постигнете, дори и в най-малка степен, ще Ви трябва консултант по успяването, защото ми се струва, че нямате добра представа за успешни езикови и социални стратегии.

>Например: Кое от кого не се разбира?
>Защо си струва да държим именно на българското?
>А всъщност държим или не на него? Кое е българско?

В списание "Свещения сметач" се публикуват статии по въпроса
от средата на 2001-ва. Препоръчвам Ви последните сатири:
"Защо съм толкова интелегентен? - разговор на незнайни "даунлоадаро-геймари"", и "Чуждицолюбска забава" от бр.17 (4/2002)

Ето откъсче от разговора на "даунлоадаро-геймарите", относно "разбираемостта":
(...)
- Туй, дет' шъ го ъплоудна, ъпдейттна, после дигитализирам, а накрая шъ дисплейна :-Р
- И аз си ъпдейтнах сайта. Вече имма три пикчърси, и пише кога съм раждан.
- Аз още не съм.
- BMW, колко мегахерца ти е компюттъра?
- Ама като си дигитализирам пикчъррсите, шъ ги ъплоудна.
- Колко мегахерза ти е КОМПУТЪРА?<
- Зависи дали съм го оверклокнъл - Ей, овърклокер, а?
- Много ясно ве!
- И колко го клокваш?
- Ако е на 600 по 500 го пържа на 120, но обикновено го пускам на
85 на 1000 хикс 700 пиксела.
- Ей... Ти много ъпгрейтнат компюттар имаш? Моя на повече от 100 не мога да го пусна.

Сравни с:

- Туй, дет' шъ го кача, обновя, поосле сметачоосъществя, а накрая шъ покажа.
- И аз си обнових страницата. Вечее има три картинки и пише кога съм роден.
- Аз още не съм я обновил.
- МДР, колко мегахерца ти е сметачча?
- Ама като си сметачоосъществя карртинките, шъ ги кача.
- Колко мегахерца ти е СМЕТАЧА? - Зависи дали съм го изпържил.
- Ей, надувач, а?
- Много ясно ве!
- И на колко го пускаш?
- Ако е на 600 по 500 го пържа на 120, но обикновено го пускам на
85 при 1000 по 700 точки.
- Ей... Ти много разширен сметач иимаш? Моя на повече от 100 не мога да го пусна.
---

или:

- О, време ти е за ъпгрейт!
- А бе аз си го ъпгрейтнах скоро. Плъгинвах малко РАМ, аднах няк'ви апликейшънси,
малко геймс и мноо се кефя!
- Как така бе, какъв ти беше акселлератора?
- Ами... К'ъв беше... Жифорс 4. - Цъкаш на Кънтър страйк, нали? - О, геймя. И на Кънтристрайк, и нна Варкрафт... Голям геймар сам! Как ги килвах босовете на телевизионната гейма
някога...
- Коя ти е фейвъртитната гейма? - Зюдън Стрийк. А на теб?
- На мен Куаке, Унреал, СтарКрав ии др.
- И аз имам любима игра, но в момеента не мога да се сетя за името й.
- Оки.
- А уе знаете ли, че миналия уикеннд за малко да си брейкна кейборда.
- Що бе?
- Щот съ гетнах ангри.
---

Сравни:

- О, време ти е за надстройка!
- Абе аз си го надсторих скоро. Пъъхнах малко памет, добавих няк'ви приложения, малко игри и мноо се кефя!
- Как така бе, какъв ти беше ускоррителя?
- Ами... К'ъв беше... GeForce 4. - Цъкаш на Counter Strike, нали? - О, играя. И на Counter Strice, ии на WarCraft... Голям играч съм! Как ги трепех царете на телевизионната игра някога...
- Коя ти е любимата игра?
- Sudden Strike. А на теб?
- На мен Quake, Unreal, Star Craftt и др.
- И аз имам любима игра, но в момеента не мога да се сетя за името й.
- Добре.
- Ауе знаете ли, че миналата съботта (неделя) за малко да си счупя ключището.
- Що бе?
- Щот съ ядосах.

-----------------
Езикът на "даунлоадаро..." е наистина преувеличено англизиран, но той е пример за "разбиране".
Ако се интересувате, можете да прочетете сам статиите, но ще си позволя да залепя тук изводи относно някои (не всички, разбира се) причини за използването
на чуждици, до които стигнах преди половин година. Малко груби изглеждат, но преценете дали няма истина в тях...:

- ПРОСТОТИЯ (този, който ги използзва не знае какъв е точния смисъл на думите, които използва поради което предпочита "оригинала")
- НЕВЕЖЕСТВО(виж горното, и прибавви - толкова е умен, че си мисли, че "За компютри трябва да се говори на английски"
- "РОДОЛЮБИЕ" (СРАМ от ссобствения му език)
- ГЛУПОСТ ("Я гледай, такива учени "компютърджии",редактори, телевизионни и радио-водещи използват тези "красиви" думички. Значи и аз трябва да ги използвам!")
- ОГРАНИЧЕНОСТ (единственото мястоо, от което получава информация е Internet, и то "английския,щото е по-богат на съдържание". Затова НЕ ЗНАЕ добре български... Разбира се, и английски не знае много добре, затова кара "по средата, всичко по средата е полезно"...
- ЗАБЛУДА (мисли си, че като говорри с "международни термини" е "част от света", а в противен случай не е...; мисли си, че на САЩанците или които и да било им дреме, че тук се използват "техните термини". Дреме им дотолкова, доколкото "колонизират" тези страни...)
- ПОДЧИНИТЕЛНОСТ(съзнава, че чуждииците са признак за простотия, но всички ги използват... Страхува се, че ако бъде "черната овца", ще бъде изхвърлен от останалите. Впрочем, тази подчинителност е причина много хора да пишат на латиница в чатовете

>Според Вашият начин на изразяване - държите са като "коч", а не като "овен".
>Това ще рече, че се поставяте в изначално отстранена позиция
"Кочът" и "Овенът" представят някой, който е следван от "овцете" (двете словоформи
са изполвани за разнообразие и по-цветущ стил, а не за изразяване на различно отношение), а
не който е "инат" и се противи. Стадото винаги си има овни (НЕ ЕДИН, а МНОГО), винаги някой може да
се превърне от овца в овен и обратно - ВСЕКИ участва в изграждането на езика на общността и колкото по-силно влияние има сред другите (англоезичните
информационни посредници са "нещо", което указва такова влияние), толкова
по-голяма е възможността неговите езикови "открития" и "подобрения"
да бъдат приети от цялата общност, въпреки че някой друг има по-добри
предложения за общността, които, обаче, тя не може да чуе, за да оцени.
Тези, които имат най-силно езиково влияние сред другите (общността),
водачите (лидери), те най-силно определят тяхната свобода (я ограничават),
те са в най-голяма степен "овни". (Но, както по-горе бе споменато, всеки е в
душата си едновременно и "овен" и "овца") Водачите, получили доверието от
общността обаче се съобразяват с предходните "овни", които са наложили
определени стереотипи сред общността, защото новите се страхуват, че ако се
опитат да ги променят, е много вероятно да бъдат превърнати отново в овце от
стадото, да бъдат "разжалвани" като овни. Затова овенът (или "черната
овца"), който е открил, че в стереотипа има място за подобрение често бива
отритван
от стадото, защото то не желае да го изслуша, нито пък да се замисли, тъй като стадото обича своите предразсъдъци, своите навици, защото са негови.
"Черната овца" може да вика, но овните, подкрепяни от овцете от стадото, викат по-силно и по-голямата част от стадото не чува "черната овца". Някои от тези, които я чуват, също като нея "почерняват", други не почерняват и
продължават да "блеят" в съзвучие с първите "овни".

>и не искате да я напускате.
Множко аргументи и доказателства в полза на ДЗБЕ са изложени в списанието. Обичам логиката и не бих тръгнал да защитавам някаква позиция
ако нямах "достатъчно укрепени крепостни стени". Досега никой "чуждицолюбец"
не е успял да ги "срути" (вж. напр. бр.15), защото повечето чуждицолюбци
НЯМАТ ПРЕДСТАВА защо използват чуждици, а когато започнеш "тухла по
тухла" да буташ крехката им увереност, че "ПРОСТО ТРЯБВА" да се използват
международни термини", тяхната "защита" стига горе-долу дотам:

"Не ми пука, че си прав според логиката, аз си имам мнение, а щом е мое
мнение, дори да не мога да го защитя, то е вярно."

>Да се държи на разбирането озвачава не да правите нещо и да очаквате
>да ви подражават, а да участвате в онова, което искате да промените
>и промяната да стане отвътре, с убеденост. Мен не ме убеждавате.
Говорите за "разбиране"... ДЗБЕ участва в "това", т.е. в езика,
официално е основано преди около 7 месеца, но "ЕИМ СВЯТ" правеше опити
за противодействие с някои езикови заблуди и по-рано.
Изложени са много АРГУМЕНТИ в полза на по-пълното използване на
изразителните възможности на езика в списание "Свещения сметач", в мои
писма, съобщения в съдилища из Мрежата, в "Българските сметачи".

ДЗБЕ не е някаква "надувка", създадена за "изтъкване на родолюбци", а
по-скоро "борец" срещу предразсъдъци. Бори се за РАЗБИРАНЕ на
удобството да използваш езикови средства, които са достъпни и РАЗБИРАЕМИ без да учиш друг език освен родния, лесно РАЗБИРАЕМИ и за тези, които не знаят
английски.
Според мен е полезно в езика да съществуват и български термини.
Международните термини (английски), са нужни за разбиране на
чуждестранно слово, но само с термини можеш да прочетеш колко е бърз някой
вършач и колко памет има сметач, но за да четеш пълноценно, трябва да знаеш
целия език...
Например, знаете ли как се нарича сметача в някои романски езици:

френски: ordinateur
испански: ordenador
португалски: computador
италиански: computer

В Италия "чуждицолюбците" са "победили", но в другите езици не...
В Македония, например, успоредно с "компjутер" се използва и "сметач", това
е най-точното значение на "computer" = compute + er = смятам + ач = сметач...

В българския, например, деятелните наставки (-ач, -ец, -ник, -тел, -ар... сравни с англ. : -er, -or (от лат.)) сякаш са "заспали", а с тяхна
помощ е изключително просто да се съставят думи, за чието разбиране не е нужен никакъв речник, смисълът им е достатъчно ясен от морфемите, които ги
съставят, докато ако не знаеш езика на чуждиците, не мислиш за морфемите от
думата, защото не ги познаваш, запомняш нова "морфема". Какво ли се разбира,
да речем, под "итерация", този красив предписателски термин? То би трябвало несъмнено да е "нещо, свързано с компютрите", но е просто латинската дума за
"повторение".
Или пък невероятно добре разбираният и "непреведим термин": "ъпгрейдвам" (или "ъпгрейТвам", кой знае...). Брей, май може да се преведе "надстроявам", "разширявам", "подобрявам", но не, не може! Щом е за компютЪри, то ТРЯБВА да е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на английски .
Това е "разбирането", което, според мен, има много страни, в които "яко куца".

>Проблемът е, че изглежда нямате такова намерение.
Вж. напр. сп. "ЕИМ СВЯТ - СВЕЩЕНИЯ СМЕТАЧ"

>Имате ли разбиране защо всъщност в езика навлизат чуждици?
>Разбиране, а не обяснение...
И аз обичам игрите на думи, не знам дали Ви разбирам правилно. Вж. по-горе.

>3. За общността.
>Вие осмисляте общността като нещо субстанциално. Това, разбира се,
>е допустимо и възможно, но също толкова и опасно, понеже не й признава
>никаква свобода. Вие имате право на това. Но и тя има право да е свободна
>и поради това едва ли ще са заинтересува от Вашето дело.

Общността е съставена от личности, а "несвободата" й се
дължи на прекалено властни личности, с които общността се съобразява. Едни
личности и делата им се харесват от други личности.
Тези личности, които се харесват взаимно въпреки че други личности от
общността не ги харесват, образуват нова, по-малка общност. А за да има
интерес към нещо, е необходимо то да бъде видяно от нея.
Благодаря на Огнян за положителния отзив, значи има части от тази
общност, която се интересува от "Делото".

>4. За свободата.
>Става въпрос предимно за Вашата свобода. Що се отнася до тази Ви конкретна...
>нека я наречем позиция, тя (свободата Ви) липсва.

Впрочем, истинска свобода не съществува, понеже ние, следователно и нашите действия са следствия, а не първопричини (вж. "Схващане за всеобщата предопределеност"), в този смисъл сте прав, никаква свобода не съществува...

>Ако правите пърформънс

Хе-хе, ако Ви се гледа представление (не мислите ли, че "пърформънс" не е "разбиране" на "понятието performance", а транслитерация?), отворете връзките по-горе, ще има да се надсмивате над цирка на ДЗБЕ, само да Ви стигне търпението да дърпате плъзгача на отворените прозорци... както Ви е
стигнало сега.

1. Има ли проблем?

Много вероятно е да има. Но някак не става ясно. Например: Кое от кого не се разбира? Защо си струва да държим именно на българското? А всъщност държим или не на него? Кое е българско?

2. За аргументацията и диалога.

Иде реч за вашия отговор, явно предимно насочен към г-н Праматаров. Смятам, че в него давате аргументи, но не влизате в същински диалог. Според Вашият начин на изразяване - държите са като "коч", а не като "овен". Това ще рече, че се поставяте в изначално отстранена позиция и не искате да я напускате. Да се държи на разбирането озвачава не да правите нещо и да очаквате да ви подражават, а да участвате в онова, което искате да промените и промяната да стане отвътре, с убеденост. Мен не ме убеждавате. Проблемът е, че изглежда нямате такова намерение. Имате ли разбиране защо всъщност в езика навлизат чуждици? Разбиране, а не обяснение...

3. За общността.

Вие осмисляте общността като нещо субстанциално. Това, разбира се, е допустимо и възможно, но също толкова и опасно, понеже не й признава никаква свобода. Вие имате право на това. Но и тя има право да е свободна и поради това едва ли ще са заинтересува от Вашето дело. Може да Ви се стори, че това не Ви касае. Ако това е така... свиркайте си. Всичко е наред.

4. За свободата.

Става въпрос предимно за Вашата свобода. Що се отнася до тази Ви конкретна... нека я наречем позиция, тя (свободата Ви) липсва. Предполагам, че мога да Ви обясня разбираемо защо смятам така. Все още, обаче, не съм убеден, че бих искал да се ангажирам с това.

5. При какво условие гореизложеното не важи?

Ако правите пърформънс и ако сте наясно защо, кога и по какъв начин това се прави и каква е същността му. (Държа да подчертая - по-скоро би трябвало да сте.)

>само да не се вземахте толкова насериозно.
"Ние" сме само аз (нека да го изтъкна, много съм "насериозен"! :-)). "Сериозността" е необходима, ако искаш да постигнеш напредък
в "борбата" срещу чуждиците. То е направено за "лично удоволствие" (за моето
"едночленно общество", което обаче отворено за нови членове).
Ако се съобразяваше с "обществото" изобщо нямаше да го има. "Обществото" мери кой се "взема насериозно" (всъщност отделни личности мерят, както ти сега).
Ако този, когото мерят, се страхува да не го "измерят" зле, се съобразява с
"неписаните прави-ла", които макар и да са глупави, трябва да се следват, иначе "ще те измерят зле", както ти мериш мен, но ако се съобразява със
своята собствена и неделима общност - себе си, не се съобразява с предразсъдъците на "обществото".

>В езика важното е да бъде разбираем. Важното е да използваме
>понятия, думите ни да се отнасят към всеобщото разбиране на общността.
Ами използвайте ги като е важно. Знаете ли как навлизат чуждиците?
Често защото този, който я въвежда я "разбира".
Сметачобългарският е "неразбираем"? Вие отворихте ли поне една от
връзките, че да видите колко е неразбираем?
"Общността" винаги има "коч", който дърпа стадото на някъде, невинаги в "добра" посока. Имало е "кочове", които са въвеждали "стадото" (а, вие го наричахте "обществото") в "полето на чуждиците" и са вкарали глупаво (според мен) "разбиране" на някои
понятия. И сега има още, които продължават да го влачат натам
(повръща ми се от "линкери", "автентификации", "референции", "имплементации",
"референции", "девайси" и т.н. - "да живеят термините").
Мисля, че е нужен друг "овен", дори цяло "стадо овни", за да го изтеглят и да се противопоставят на "старите кочове", да се опитат да научат, по-скоро да
припомнят на "общността" някои забравени истини. Ако първият "коч" е
по-силен, или стадото не може да разбере блеенето на втория и на присъединилите се към него нови "кочове-чуждицомразци", то той ще си върви сам - "сериозен" или "несериозен". Но, кой знае, част от "стадото" на общността може да го последва, стига да види, че в полето, към което го
повеждат, има по-вкусна тревица от тази, която са му предложили
чуждицолюбците.

>Когато се изсилвате така, всъщност работите против единственото ценно нещо в >езика.
Изсилваме се? Речник(!), статии, стихове, че дори и философска
теория: "Схващане за всеобщата предопределеност" на сметачобългарски (в скоро време и още "юнашки разкази" със сметачобългарски думи, които понякога се изковават именно в тях, докато ги пиша). В кой речник, обяснете ми, пише какво означава, например, "имплементация" написана така, с кирилица? Повечето
от чуждиците, които "разбиращите от компютри" използват са прякопреведими и
са посочени в английско-българските речници...

>И аз съм опитвал да изчиствам преводи на ИТ литература и документация, но не >смея да си позволя да го правя за сметка на разбирането.
Става въпрос за нещо повече от "превод". Виж списание "ЕИМ СВЯТ - Свещения сметач": http://eim.hit.bg

>Няма нищо лошо в преводите
Сметачобългарското наречие не е просто превод на думи. Думите, които са пряко преведени (езиковедите ги наричат "калки"), не би трябвало да създават затруднения в разбирането за този, който познава смисъла на понятието. Сравни: "вършач" с "processor" (от лат. "processus" - напредване), показвач с "monitor" (monitor - лат. наблюдател, надзорник).
В сметачобългарския има и нови понятия, които нямат чуждици-равнозначни.

>езикът не се развива според "заръките" на някого, а следва цялостните нужди >на общността, която го използва.
Сигурен ли сте? Кой въвежда чуждиците (прави някои понятия да "съществуват" с определен звуков образ, с неясен смисъл на морфемите, изграждащи думата) - "общността" или някои определени членове на общността? Кой се олицетворява с "нея"?
Впрочем, вашето съобщение ми прилича на възхвала на "общността" (на френски казват: "Vive la Commune!"), в която личността се претопява от "стремежите" и нуждите на "цялото" и който се "взема насериозно", и се опълчва срещу изкривените насоки на развитие на "обществото", "трябва" да бъде "потопен в казана", за да има "равенство". Но, "другарю", дори и в комунистическото
общество НЯКОЙ или НЯКОИ "държат кормилото" и направляват хода на "народа". "Обществото" следва "цялостните нужди" на определени хора, наречени "комунисти".
В днешно време "обществото" следва езиковите "стремежи" на тези,
чийто "глас" се чува от другите, които "викат" най-силно. Ако някой непохватен "преводач", който пише вестник или пък се мъчи да преведе кинга, не си е научил урока по английски, в който е обяснено, например, що е то "device" и го мързи да си мръдне пръста и види в речник, той счита
думата за нов термин. Другите, пропуснали още повече уроци, прочитат новото
"понятие", започват да му вярват и го възприемат като "обществена цел".
Нали онзи пише вестник или още по-зле - така пише в книгата! Той не може да не знае, не може да греши! А "народните маси" са много
повече като количество от тези, които могат с безброй доводи да обяснят
нелепостта, например, в използването на много от чуждиците, и да докажат
глупостта на тези, които са ги въвели. Но, множество следва само
"вождовете" си, тези, които "крещят" от възможно най-високи трибуни пред
"народа", т.е. по подразбирне "общността" не може без някой, който да го води, следователно "нуждите на общността" се налагат от водача, следователно
езикът не се развива според "нуждите на общността", а на личности от
общността, имащи влияние над останалите. Всеки, чийто глас се чува от
другите участва в изграждането на езика.
Особено в днешното "демократично общество", в което
съсредоточеното допреди време в няколко "вършача" управление, е разтлано в накъсана "слабо свързана система с разпределено управление", в която отделните общностти ("вършачни буквачета" = процесорни елемента) могат да изпълняват цели, противни на тази, решена от "главния вършач" ("общата общност").
Тогава Партията водеше народа, сега "професионалистите", които държат на своето наречие (професионализмите си), може би най-вече защото е тяхно, не защото обичат чуждиците, както и тези, на които "им се чува гласът сред народа", защото те са свикнали с чуждиците, а "народът", който не е "професионалист", говори така, както говорят тези, които "не може да не знаят как "трябва" да се говори".

>Щом съществуват понятията, работата срещу тях, само заради едната
>"думичка" е недопустима.
ДЗБЕ (аз съм олицетворението му) и "Свещеният сметач" (пак аз) не налага нищо на никого, както "недопустимостта" е само "ваше мнение", което,
според мен, "виси във въздуха", поне докато не го "изправите" срещу писанията
от "Свещения сметач".

Стига, че, струва ми се, съвсем "насериозно" започнах да се вземам...

Продължавайте с добрата работа! Понякога ми се иска чист български превод на чужди думи и вашият речник доказва, че това е възможно.

Момчета, прекалявате! Всичко това е ок, ама само да не се вземахте толкова насериозно. В езика важното е да бъде разбираем. Важното е да използваме понятия, думите ни да се отнасят към всеобщото разбиране на общността. Когато се изсилвате така, всъщност работите против единственото ценно нещо в езика.
Няма нищо лошо в преводите, но забравяте, че езикът не се развива според "заръките" на някого, а следва цялостните нужди на общността, която го използва.
Не се засягайте много ;) ама наистина прекалявате. И аз съм опитвал да изчиствам преводи на ИТ литература и документация, но не смея да си позволя да го правя за сметка на разбирането. Дори когато то се крепи на доста чуждици. Щом съществуват понятията, работата срещу тях, само заради едната "думичка" е недопустима.
Дано ме разберете правилно ;)

име: "Опитче"
#включи "низове"

#определи ТПС "Търкалям се по пода смеейки се"
#определи ROTFL "Rolling On The Floor Laughing"

нищо глава()
{
изведи(сравниниз(ROTFL, ТПС), "по-кратък\р");
изведи(проверислово("смехоподотъркаляне", "умелост"));
}

----
]Изпълни
(...)
Разписан, по-кратък с един знак (3.33%) е низът в ROTFL, но съкратен ТПС е
по-кратък от ROTFL с два знака (40%).
"Смехоподотъркаляне" е неумело съставена словоформа, подобна на
"Rollingonthefloorlaughing". За предпочитане е да се
използва изречение с глаголи - "Търкалям се по пода смеейки се" или да се приеме съкращение, например ТПС.

ROTFL = смехоподотъркаляне