· Свещеният сметач ·

БРОЙ 27 (октомври-ноември 2003)

Брой 27  "Свещеният сметач"   Дружество за защита на българския език   Речникът "Езикотворец"

Тодор Арнаудов

Упадъкът на езика на българското общество

  • За Юнашкото наречие
  • За ДЗБЕ, 20 месеца след обявяването му
  • Обществени езикови въпроси
  • Езиковите извращения в българското общество
  • Разнищване на прояви на неграмотност, невежество и глупост сред имащи голяма езикова власт: редактори, автори на реклами, журналисти, политици
  • Народни приказки за съвестната работа на ИБЕ на БАН
  • Грешки и поправки

     

    Въведение


    Въпрос: Какво е Юнашкото наречие?

    Отговор: ЮН е надстройка на българския език.

    Новите езикови средства в него са основно речникови: думи, съкращения, словосъчетания. Някои юнашки думи нямат равнозначни нито сред "чистите" домашни български, нито сред чуждите думи в българския, или напр. в английския.

    В ЮН се използват, основно, българските похвати за словообразуване, но има и надстройки и изключения в словообразуването и в писането, спрямо Книжовния български език, установен от БАН. Вероятно ще се появяват още нововъведения, защото ЮН се развива.

    Например, в писмена форма, в ЮН се използва и съкратен запис на няколко мисловни потока (виж и по-долу). Например:

    Из "Докторатът": "Как да о+творим и-с най-скритите врати на "Врати""

    Означава и двете:

    1. Как да отворим и най-скритите врати на "Врати".
    2. Как да творим с най-скритите врати на "Врати".

    Из "Змееядецът":

    ...както се изразяват на нов "най-учен език" разни си у(+жу)чени хора...

    Умалителната форма пък се използва за означаване на нещо "по-малко от малко". Същата идея в "международната лексика" се изразява с "микро".

    Например:

    вършач - вършаче == процесор - микропроцесор
    сметач - сметаче == компютър - микрокомпютър

    В: Чувал съм, че Юнашкото наречие е "драсни-пални-клечковци"?

    О: Слуховете не само са погрешни, чак са смешни. Ще ти покажа какво пише на входната страница на ДЗБЕ в настоящето:

    ДЗБЕ се стреми да обогати и разшири изразните възможности на българския език, да подобри поетичността му, да се противопоставя на чуждицолюбството и невежеството.

    ДЗБЕ използва по-пълно пилените с лека ръка словообразователни възможности на българския език.

    Целта му е по-красив език, в който чуждиците се използват за разнообразие на изказа, а не като показатели за "научност", "висок стил", "умност", "разбиране", "международна съпричастност" и пр.

    В съобщението относно основаването на ДЗБЕ, от март 2002 г., целите на ДЗБЕ бяха определени като:

    Дружество за защита на българския език е приятелска организация, която има за цел да:

    • се противопоставя на ненужната употреба на чуждици, неграмотността, невежеството(змейщината) на лица, имащи голямо езиково влияние (редактори, водещи и пр.).
    • припомня българските термини в областта на изчислителната техника, електрониката и всички останали науки
    • въвежда нови думи, построени от домашни словообразователни частици или на нови значения на стари думи (неологизми).
    • съобщава на електронни и книжни вестници и списания, радио- и телевизионни предавания за наличие на правописни и езикови грешки, допускани в съответното издание/предаване, или за използване на твърде много чужди думи и чуждоезични термини

    В: Чувал съм, че ДЗБЕ е шовинистка организация?

    О: И аз съм чувал, но и това не е вярно. Несъгласието да се използват излишни чуждици не е шовинизъм. По-скоро можеш да го наречеш "интелектуализъм", защото идеите за език с по-добре сработени части (изчистен от неподходящи "части" от други "машини") имат разумна подкрепа.

    Чуждиците нарушават еднородността на звученето на езика, заплитат го със звукосъчетания, които се срещат само в няколко чужди думи; чуждиците започват живота си от устата на невежи, които не могат да предадат идеята на нова, за тях, дума; честото използване на думи и на български, и на английски в едно изречение - т.нар. двуезичие или "двойно безезичие" - забавя четенето, усложнява разбирането на смисъла от читателя, защото се смесват две езикови устройства и отношенията между части от тях не са строго определени и т.н. (виж по-долу)

    Обичам добрия език - този, с който мога най-добре да се изразявам, най-добре разбирам, най-добре словозаврънкулковствам с него, най-свободно мога да съставям думи. За мен този език е с основа български, а не с основа нескопосана и стихийно кърпена "бърканица" от английски, български и какви ли не парчета невежество.

    ДЗБЕ защитава добрия език, който, за приятелите от дружеството, е българският.


    В юнашкото наречие се включват и чуждите думи, но не и чуждицолюбските примитивизми, които днес се използват от невежи писачи.

    ДЗБЕ не се противопоставя на използването на стари чужди думи с мярка, по необходимост и за разнообразие, защото българският, какъвто е установен от БАН, е подмножество на ЮН. Юнашкото наречие съдържа освен думите, описани в речника си, и досегашния български език.

    ДЗБЕ обаче се опълчва срещу чуждицолюбството и прекаляването с чужди думи, когато то е следствие на невежество - незнание на домашната дума; неспособност да се преведе чуждата дума поради недостатъчна сила на разума; стремеж за "научно" или "компютърно" звучене и пр.

    ДЗБЕ насърчава редуването на чужди думи с домашните им равнозначни думи или словосъчетания, когато имат такива.

    ДЗБЕ е по-благосклонно към чужди думи, чието звучене е близко до звученето на домашни думи, но не е омофон/омоним на българска дума.

    ДЗБЕ се противопоставя на чуждици като "софту(ъ)ер", "хардуеър", "браузър" и др.под., които освен че са папагалски препис на звученето им, а не превод на идеята, имат и нетипични за българския език звукосъчетания.

    ДЗБЕ е по-благосклонно към кратки чужди думи - които все още нямат равнозначни - за съществителни имена, които са съставени от една или две морфеми и нямат деятелна наставка в оригинала си.

    Например "клуб", "схема", "диод", "кабел", "болт", "кран", "идея" (напомня на домашната дума "иден") са приемливи.

    ДЗБЕ предлага използването на думи от тези, които съставя, ЗАЕДНО с досега употребяваните, защото внезапен преход не може да бъде извършен дори при наличие на такова настроение; не може да се отрече и, че чуждите думи могат да разнообразят речта на този, който в повечето време използва единна езикова система от домашни думи; домашно звучащите думи пък могат да разнообразят речта на друг, който обикновено използва много чужди думи.

    Наистина чуждите думи, използващи различни от словообразователни похвати от основния речников състав на езика, внасят пъстрота в звученето.

    Единният език обаче също има много предимства при писане. Цел, при създаването на ЮН, беше да осигури по-добри средства за създаване на поезия и проза на български, когато често се споменават изчислителни машини; в този случай чуждиците и думите със строеж, който се среща само в няколко словоформи, разбъркват звученето.

    Като малко показно на възможностите на ЮН, през май т.г. беше създадена стихосбирката "Играчът".

    "Сметачна бивалица"

    От българин сметачът беше сътворен
    през трийсетте във свят отдалечен.
    Великан отне му славата за време -
    ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе.

    ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи,
    отваряха врати към нашто ново време.
    В Съюза МЕСМ пълзеше бавно,
    скоро ЮНИВАК изпъкна славно.

    Широко умните машини се разпространиха,
    за тях езици сложни се родиха.

    ФОРТРАН наречен беше първият от тях -
    отдавна е потънал в прах.
    В сметачища той още само се използва,
    в сметачета май вече никой го не ползва.

    ...
    Сметачът се роди в България през шейсетте
    и знанието му започна бързо да расте.
    В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати,
    и в няколко сметалки духът му се всели.

    Елка стана гордост наша след това.
    ЗИТ започна свойта работа.
    ИЗОТ - сдружение велико се роди.
    Към Единната система България се присъедини.

    Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим,
    със тях ний умознанието си далече да прославим.

    Във областта на ЗУ държавата ни се стесни
    и почна много ЗУПИ-та тя да строи.
    Плочници ний също правихме привличащи
    и памети работни и вършачи
    за всякакви по вид сметачи.

    (...)


    "Стар играч-юнак"

    (...)

    Удариха на цената балтия, използвайки
    стара 8-битова стъклария.
    Същата обаче бе предопределила
    Мацето, родено кат полу-осмак,
    да бъде бледа сянка на Мак.
    (...)

    "Мацета"

    Обичам мацета мили да мяукат.
    Обичам мацета мили да мъркат.
    Обичам мацета красиви да говорят.
    Обичам в маце плочници да джъркат.

    Мацета има с мустаци.
    Мацета има с гърди.
    Мацета имат юнаци. С
    мацета се играе на игри.

    Пухкави мацета обичам да галя.
    Обичам да галя мацеви гърди.
    Капака на мацето с удоволствие свалям.
    С удоволствие смъквам на мацета поли.
    (...)

    "Мъртвото вършаче"

    (...)

    Жребци с колелета по писти препускат.
    Човеци във транс клавиатури не пускат.
    Натискат клавиши и блъскат сметачи,
    проклинат Вселена; пищят показвачи.

    Ядосани люде поклащат глава - пак загуба клета
    и нова закана - победата бяга, а е тъй желана.

    ...
    Сметаче утихва. Светличе угасва.
    След удар жесток вършаче проплаква.
    Разцепено скоро умира, горкото,

    на дъното сметачно се разпръсва стъклото,
    в което вградени са схемите умни,
    разбити - о, мъка - от ръце безумни.

    Играчът в изблик на гняв необуздан,
    разби си машината без капчица свян...

    Из стихосбирката "Играчът"

    Като разширение на т.нар. книжовен български език, ЮН предоставя по-богати възможности за изразяване на мисли.

    Виж "Докторатът", "Анализ на почти празен цикъл", "Истината".


    Осъзнаване

      Мислех си, че всички програмисти създават не само такива текстове:

    if (((tmp_d = tr[tl].d0) > 0) && (tr[tmp_d].u0 == tu)) tr[tmp_d].u0 = tl; if (((tmp_d = tr[tl].d0) > 0) && (tr[tmp_d].u1 == tu)) tr[tmp_d].u1 = tl; if (((tmp_d = tr[tl].d1) > 0) && (tr[tmp_d].u0 == tu)) tr[tmp_d].u0 = tl; if (((tmp_d = tr[tl].d1) > 0) && (tr[tmp_d].u1 == tu)) tr[tmp_d].u1 = tl;
    Но обичат да пишат и такива:

    Обичам всякакви мацета: мяукащи и мъркащи, със светещи очи, умилкващи се, рижави, ангорски, късокосмести и дългокосмести, русокоси, кестеняви, чернокоси, "с две хубави очи и душата на дете", дребни и високи, със светли или тъмни очи, с напращяли 20-килограмови мигачи или с нежни плоски показвачи, с бързи или бавни вършачи - какво пък, все са си сметачи...

    {Тодор Арнаудов, "Анализ на почти празен цикъл")

    Или такива:

    Когато се качи ТЯ! Нейно величество Маврудия! Момичето, което не е достойно за един-единствен човек и смята, че може просто така да си стои пред Гъдьо и да го такова в очите, ъъъ... гледа, искам да кажа. И на всичкото отгоре смее да отмести НЕГОВИЯ сак,да седне до НЕГО и да обвини НЕГО с ангелския глас на дяволчето Фют:
    - Къде се загуби вчера? Побъркахмее се да те търсим със Кондьо…
    Е, това вече е прекалено. Програмистката чест не може и няма да бъде накърнена по такъв начин.

    {Петър Събев, "Love Carrier")


    Със съжаление осъзнах, че повечето софтУЙърни специалисти пишат ето така:

    Тази програма се разпространява безплатно. Този софтуер се предоставя "as is", без никаква гаранция за неговата функционалност и стабилност при определено ползване.

    Вместо, например:

    Програмата се разпространява безплатно; отговорността за последиците от използването й е само Ваша.
    В учебниците по т.нар. "информационни технологии" за ученици, се откриват премъдрости:
    Към личната информация влизат всички онези сведения, които персонализират човека.

    Безжичен протокол WAP (Wireless Application Protocol) - комплект от спецификации, дефиниращи протокол за комуникация с използване на специфични функции на мобилното устройство. [Това е по-скоро на латински, отколкото на български, а за съжаление латински не се преподава поне в 99% от средните училища - б. на Юнака]

    Двукратно щракване (double click) - действие с мишката, при което се извършва щракване с бутон два пъти едно след друго бързо.

    Езици от "високо ниво"- езици за програмиране, чиито команди са интуитивни.

    Затваряне (close) - действие, в графичния потребителски интерфейс, при което прозорецът се затваря.

    Команден ред - ред в текстовия екран, в който става въвеждането на команди.

    Презентации - продуктите, които се създават с помощта на презентационни програми.

    CD ROM устройство (Compact Disk - Read Only Memory) - устройство, което позволява съхраняването на голям обем дигитална информация и музикален звук." [но ако е записан "немузикален звук" - шум, липса на звук и пр., плочата се самоунищожава - бел. на Юнака]

    В ЛЕКЦИИ(!) за студенти, изучаващи Микропроцесори, се срещат пасажи като тези:

    Първата част е копа на операцията, а втората-операнд.Копа оказва на процесора,какво да направи ( +,-,*,/ ),а операнда показва с кого да го направи, информацията, която се намира в самия процесор.
    "Коп" идва не от "коп-ам", а от КОП - Код на ОПерацията.

    ROM-постоянно запомнящо устройство, което се записват програми,които трябва да се помнят постоянно

    Появява се първият REAL МП (?!...).Представител на тази група е МП “INTEL8088”,на базата на който е създаден първия(!) персонален компютър (ПК).За този МП е създадена и първата DOS(!), която и днес все още се използва.

    Все неверни (и простодушни) факти, ако ги сравним с всички останали източници от света...

    Записването на информация в тези памети става чрез специална представка,която се свързва с персонален компютър." [Например "над", "из", "въз", които се свързват с "персонален компютър" и се получава "надперсонален компютър", "изперсонален компютър" и пр... - б. на Юнака]

    Програмата, която трябва да бъде записана в паметта, предварително се зарежда персонален компютър, тества се и когато разберем,че тази програма е готова за записване в паметта се прехвърля в персоналния компютър в паметта,която е записва.(!!!)

    "Двуезичието" е често срещано сред "ИТ-computer-ните specialist-и".
    "Днес мрежата се upgrade-ва от 2.5 gigabits per second на зашеметяващата скорост от 10 gigabits per second, като локалните мрежи доставят скорост от 100 Mbps до крайните Desktop системи." {Из електронно списание}

    ДЗБЕ нарича това "двуезичие" незнание нито на единия, нито на другия език. (Виж "многоезичното" произведение "Змееядецът": Do vous sprechen sie Бугар-ian-ски?).

    Как бих написал горния цитат на чист български, без дори да използвам ЮН: (Чудя се, кой от двата варианта се чете и звучи по-добре?)

    Днес мрежата се разширява от 2.5 Гбита/с на зашеметяващите 10 Гб/с, като местните мрежи доставят 100 Мб/с до крайните настолни системи.


    Институтът по български език на БАН си върши много съвестно работата

    Следва редактирано съобщение на Моя Безмилост от април 2003, по повод на почина на ИБЕ на БАН за установяване на паралелен на кирилицата стандарт за писане на латиница, който срещна повече подигравки и отрицание от сметачолюбците на http://bgit.net, отколкото подкрепа, поради осъзнатата опасност много (без извинение) "овце" да се оправдават, че пишат на латиница, защото "учените" от ИБЕ на БАН са одобрили постъпката им. Колко са учени тези академици се разбира в края на "народната приказка" по-долу.

     

    - Стандарта: sh, zh, ch, sht не гоо ли пише в правописните речници?
    - Може и да го пише; все в г., налли някаква дейност трябва да се върши и в ИБЕ. И ИБЕ са хора, и те трябва да го правят нещо. Пък и виж каква история, в тяхна връзка, ми разказа едно пиленце.

    Райна, "методицата", простаците и Бу(Н<->А)ците

    - Кажи ми, Райно, кой стъкми "ей-бби-си-то" на славянските народи?

    Смутените оченца на момиченцето диреха отговор в погледа на притеснената преподавателка. Уви, там не пишеше нищо.

    Нетърпеливата Байна вдигна ръчица и изпревари колебливата:

    - Глаголицата я съставиха светите братя Кирил и Методий!
    - Браво моето момиче. А знаеш ли ккой написа кирилицата? - продължи ученичкоизпитателят.
    - Кирилицата я измисли св. Климентт Охридски!
    - Добре е преподавано, но като че ли някои не са внимавали в час...

    Райна бе готова да заплаче. Добре че учителката знаеше какво да я попита, че да я освободи от напрегнатите взори на обществеността.

    - Райно, я кажи кой съчини Методиццата!?
    - Методицата я съчиниха бърборковцците, дето не могат да си пуснат кирилица на вседържителите, а името й го тури Вени Марковски! - изпя, грейнала от щастие, Райна.
    - Не ме прекъсвайте! - кресна Латиинков - Аз задавам въпросите! - но все пак беше доволен, че момичето знае. - Кой наложи "стандарта" за писане на латиница в бърборилните?

    Райновата силна страна - настоящето.

    - Бърборковците - вече го казахме... А, да, още чуждопоклонниците, чуждицопоклонниците, почитателите на свещената латиница, неграмотните, неспособните да си сложат кирилица...
    - Браво, Райно, достатъчно. - Латиинков промени строгото си изражение и момиченцето се усмихна още по-широко.
    Байна, недоволна, че не е център на вниманието, пак си взе думата.
    - И аз искам да кажа! Просташкия "стандарт" за писане на латиница го въведоха... простаците, а държавния ще го въведат... бу... БАН-аците!

    ...

    В Института по български език си вършат много съвестно работата
    (българска народна приказка)

    Имало едно време един юнак, който се казвал Дилян Палаузов. Той написал призив срещу чуждиците на мястото в мрежата, наречено "linux.bg" през лятото на лето 2002-ро. Писал той през същото лято, месец юлий 2002-ри, до Института болгорского яз-ы(ък)-ку, с предложение да се създаде място в Мрежата за "обсъждане на нови думи, намеса на БАН и Института за български език в развитието на сметачната терминология, обнародване на "Речник на Българския Език [в Мрежата]"" - все въпроси, свързани с работата на Института, с прочутия "Голям многотомен речник на българския език", който излиза от 80-те години, а има още половин азбука за издаване.

    Смелият юнак Дилян искал и БАН да подкрепи с авторитета си начинание за изковаване на повече български термини и да се противопостави на безразборното навлизане на чуждици.

    Не щеш ли, месеците минавали неусетно. Лятото отлетяло. Есента съблякла листената премяна на дърветата и студената зима сковала с мразовития си дъх земята. Един ден, през февруарий 2003-то лето, нашият герой получил великолепен отговор, присъщ само и единствено на високите академични среди - кратък, но много съдържателен:


    Sazaliavam mnogo, no Vaszeto saobstenie ne moze da se proczete. Verojatho e napisano na kirilica
    © ИБЕ на БАН (!!!)


    Мили деца, чудите се каква е поуката?
    - Не се чудим бе - да не би стандарта да го правят за нуждите на Института?
    - Шест плюс! - рекъл разказвачът ии млъкнал.


    ИБЕ на БАН върви по свирката на езикови шльоковци и папагали (виж по-долу за Болестта на папагала).

    Пример: под влияние на заливащия ни отвсякъде английски и високите умения на неизброимите днешни преводачи, твърде широко се разпространи т.нар. атрибутивна употреба на съществителни имена, която доскоро беше слабо застъпена в съвременния български, и е присъща на по-примитивни и неясни езици, какъвто е напр. английският.

    "Народът" го прие И нА - и учИните, И БАН го приеха, и БАН го подкрепи, по примера на "btv новините" и "Дарик радиото"; посредниците го наложиха (виж по-долу), а БАН последва "повика на дивото" - на "естественото" развитие и "усъвършенстването" към все по-примитивни езикови постройки и азбуки, в които много звукове се пишат с две, три, четири букви...

    Най-големите вестници, които в името си включват думи, свързани с изчислителни машини - например лигуландския вестник "Чуждица за сметач в множествено число" (приликите с имена от България може да са случайни, а може и да не са случайни) - представляват, в голяма част от обема си:

    Ниско и среднокачествени преводи на конкретни статии на английски от Мрежата: кеф ти intel.com, amd.com, nVidia, tomshardware и пр.

    В голяма друга част обикновено са: да се опишат с думи цифровите резултати, които извежда еди-коя си програма за изпитване на бързината на процесора или на запълващата способност и възможностите на най-новата изобразителна платка.

    В трета: да се изпробва някое приложение (игра) и да се опише какво става като избереш (вестникарите обичат да "селектират") еди-кой си избирач или натиснеш еди-кое си копче.

    В четвърта: интервюта с фирмаджии.

    В пета: да се отвори някоя страница от Мрежата, и да се преразкаже съдържанието й с няколко изречения.

    В шеста: да се дадат съвети за закупуване на изчислителна машина, които се заключават в: "ако имате повече пари, купете си по-скъпи части; ако имате по-малко, ви препоръчваме по-евтини части..."

    Останалото са обяви.

    Наблягам на качеството на преводите и на това колко способен трябва да си, за да списваш подобен вестник или списание.

    Общо взето, за да издаваш в днешно време "парцал за компютри", който да размножаваш в хиляди бройки всяка седмица или всеки месец, трябва да имаш:

    1. Пари
    2. "Екип от експерти", които "разбират от компютри" и имат "сносен английски", така че да могат да "творят" в горепосочените високоинтелектуални области.

    Горното да се чете: учили са "Компютри", т.е. могат да "работят с компютър" и са "компютърджии", т.е. използват "нови високи технологии", т.е. оправят се с ВИСО: операционни системи с изчертани средства за общуване (т.нар. GUI).

    "Сносен английски" пък означава, че знаят "английската" азбука и могат приблизително да транскрибират звуците от "английската" азбука на "български" ("на български" да се чете "на кирилица", тъй като да се прави разлика между азбука и език е твърде високо изискване).

    От такива редактори на новинарски вестници: хем "преводачи", хем "компютърджии" (виж по-горе и по-долу за Болестта на папагала) се родиха, размножени в хиляди бройки, думи като "девайс", "автентифицирам", "оторизирам", "плеър"; "овърклокинг", "оувърклокинг", "оверклокер", "браузер", "конвертор", "паТЧ" и т.н. и т.н. и т.н.

    ...

    В посредниците (медиите) съществува нагласа изданията, статиите, рубриките относно изчислителна техника, да бъдат "за народа", под което като че ли се подразбира: най-невежите и най-простите, като не разбират, поне да останат с впечатление, че разбират за какво става дума.

    Колкото повече хора говорят за изчислителни машини (уж разбират от такива), толкова повече се опошлява езикът, защото толкова повече хора показват, че не разбират за какво говорят, а повтарят думи: например повтарят надписите от менютата, като им прибавят едно "-вам или "-ване" накрая - един от признаците на болестта, бич за българското общество, за която ще стане дума по-долу.

    Статиите/предаванията в най-масовите посредници се правят по начина, по който биха могли да ги направят всички читатели/слушатели. Например уж се говори с английски термини, а се използва "народен" (разбирай не народен, а ПРОСТАШКИ) изговор, като напр. "Адобе" (Adobe - Адоуб - "Кирпич"), "коре" (core - кор - ядро).

    ДЗБЕ е на становището: ако ще се използват английски термини, да се използват английски термини, а не просташки "българо-англицизми".

    В посредниците обаче се използва нескопосан "българо-английски", който не е нито български, нито английски, а грозен бъркоч и от двата, излагащ на показ пропуски във владението и на единия, и на другия език.

    Да вземем лигуландския вестник "Синонимът на работа": просташки статии за компютри, на които "разбирачите" се надсмиват, и от които неразбиращите не могат да научат нищо и да разберат, защото авторите на статиите, изглежда, също не разбират за какво пишат.

    Често се случва издатели и водещи да слизат до нивото на най-ограничените си читатели/зрители/слушатели и да използват най-примитивни и просташки начини за изразяване, за да накарат най-голяма маса от възприематели - читатели, слушатели, зрители - да се чувства съпричастна и да обича предаването, статиите, водещите, редакторите.

    Вместо водещите обществото да се стремят да повишат нивото на своите водени - читатели, слушатели, зрители - те понижават своето, от страх да не загубят някоя бройка.

    Напомнят ми на родители с погрешен подход към детето си, които целенасочено го насърчават да казва "бу-бу", "на-на", "мяу-мяу" и пр., вместо да му говорят с думи от езика на възрастните, тъй като си мислят, че бебето няма да схване, или защото бебешкият език (съответно езикът "Вамване-на-развален-българо-англий-ski") ги очарова; или защото се страхуват да не нанесат "психическа травма" на детето, ако му говорят нормално от най-ранна възраст; че то трябва още да расте. Или, в най-непоправимия случай, защото родителите не са по-умни от своето бебе.

    Последиците от закъснялото вразумление на родителите са лоши за детето: то по-бавно ще се научи да говори нормално, отколкото ако винаги му се говореше на нормален език.

    Може да се стигне и до катастрофален случай: неправилното начално програмиране на невронните мрежи на бебето да "заключи" мозъка му и то да не може по никакъв начин да се научи да говори като другите човешки същества.

    Бебетата са по-схватливи, отколкото някои родители си мислят. Само родители, които не мислят, не го разбират.

    Неправилното възпитание в най-ранна възраст забавя развитието на детето, защото за да расте умствено, то трябва да бъде захранвано с информация, имаща достатъчно висока сложност.

    Слабите родители вграждат ГРЕШНА ОСНОВА и пречат на детето си да расте умствено.

    Позор за самоунизилите се лъжепопуляризатори и лоши "родители", които пречат на развитието на "децата" си.
    ...



    Който може и, най-вече, който не може, прави "висококачествени" преводи на приложения, на които се слага знак "Преведени на български" (разбирай: частично преведени, частично преписани на кирилица). След това тези приложения се използват от много потребители.

    "Жертвите" - потребителите - които "по-напредналите компютърджии" наричат презрително "юзЕри", сиреч баш потребители, но издумано по ингилийски - с охота се съгласяват, че щом нещо е написано на толкова сериозно място, като прозорците на еди-коя си "зашеметяваща" програма, която уж била със средства за общуване на български, значи използваните в нейните средства за общуване термини са - класическото глупаво клише - "приети в литературата".

    Или пък невярното: "стандартни";

    Или "безлично-социоложкото", което винаги започва с всеприложимото уточнение "просто": "ПРОСТО тези термини трябва да се използват в определени ситуации на лингвистична интеракция".

    Впрочем, средства за общуване е съвсем близък до ума превод на едно от значенията на "непреведимия" международен термин "interface", който от "векове" мъчи българските преводачи... Друг превод е просто общуване.

    Още десетки, че и СТОТИЦИ термини могат да се открият в речника на Юнашкото наречие "Езикотворец": http://oocities.com/eimworld/ezik и в статиите на списание "Свещеният сметач": http://oocities.com/eimworld.


    Пример за "отличен" [с награда за слабост] превод на средствата за общуване:

     



    Как аз бих надписал същия прозорец:


    ...и какъв извод си правя от горното:

    Чуждицолюбството е следствие или страничен ефект на невежество и недостатъчна сила на разума. Невежият преписва и "преговаря" всичко дума по дума, ако може буква по буква (звук по звук), защото не разбира ясно какво превежда и словото не поражда връзки в съзнанието му.

    Проблясъците в съзнанието на този вид преводачи стигат само до частичен синтактичен анализ, разпознаване на някои езикови връзки между ОТДЕЛНИ думи от двата езика, на БУКВИ и на ЗВУЦИ (В Машинния превод този вид способности - т.нар. речникова замяна - бяха достигнати преди 50 години в първите програми за превод...).

    Неумелият преводач не може да преобразува качествено входния текст в нов, който да носи приблизително същия смисъл, но с езиковите средства на друг език, затова превежда==прекодира само думи и звуци/букви, А НЕ СМИСЪЛ == ИДЕИ == ПОНЯТИЯ.

    Добрите преводачи превеждат ИДЕИ, а слабите, каквито са безчет високопоставени "Интернет-преводачи" и преводачи на книги, които мърсят езика: БУКВИ.

    Естествено, че това нещо е "деинсталираща програма", защото за да изскочи на платното, потребителят трябва да я задейства, а за да го направи, трябва да посочи надпис, който обикновено изглежда като "Uninstall..." или "Add/Remove programs". Всъщност заглавието "Отстранител" също може да се отстрани, защото до превключвателите е казано: Премахни.

    (Впрочем, не съм ползвал лично преведения Windows-XP, но "Start", преведен като "Старт", показва "любов към точния превод на буквите".).

    Ако потребителят не схваща какво е "uninstall", едва ли ще разбере смисъла на "деинстал".

    Написаното до избирачите (и в заглавието) представлява "разтеглена гума" с изключително излишество на информация и повторения, което обижда разума на потребителя.

    Какво ли би говорило "Ghost Installer режим на работа" на предполагаемия потребител, толкова начинаещ (според написаното на прозореца), че изпитва нужда да му се каже, че "Премахване на Elecard MPEG2 Player" ще "Премахне приложението Elecard MPEG2 Player", и че не знае че като му се появят кръгчета с точки в средата трябва да избира от тях?

    Komputar-джия: Абе един възможен отговор е, че т'ва е някакъв специален Гост-инсталер, дето е инсталнат на гости, за да хелпва инсталването...

    Българското пространство на мислещи и полумислещи същества, които създават произведения, свързани с езика, страда от

    Болестта на папагала [Моя Безмилост, 2003]


    Болестта се изразява по различни начини. Понякога е налице оглупяване: най-често младежко слабоумие и слабоумие на средната възраст.

    В други е изявено използването на примитивизми.

    Вероятно сте чели вестници от рода на "Синонимът на работа", издаван в Средец, или "Най-пълноводната река" - в Пълдин. Вестниците за изчислителна техника също са богати на примитивизми - използване на "народни (просташки) чуждици", защото е модерно, и на статии с толкова завидни художествени качества, че всеки читател може да ги напише.
    Широко разпространени са ограниченост на знанията, понижен коефициент на интелигентност, амнезия.

    Днешните преводачи например пишат така, сякаш не помнят нищо от написаното до началото на 90-те години.

    От къде са се учили и от къде правят справки, докато превеждат?

    Не знаят ли, че повечето сегашни преводни книги по изчислителна техника - пълни с излишни лични местоимения, объркан словоред, преписване на звуци - сравнени с преводите отпреди дессетина-двайсет-трийсет-четиридесет години, са много слаби?

    От сегашното "Интернет-положение", в което "всеки владее английски" и "всички са преводачи", се раждат безброй чуждици, защото повечето "преводачи" - и най-важното, "преводачите", които работят в най-мощните разпространители на информация - са "отсъствали от часовете" когато са се преподавали важни думи от английския, коренни граматически и словообразователни различия между английския и българския, и как да си служат с речници.

    Незнанието на преводач (и мързелът да отвори речник), който превежда книга или статии от Мрежата, които после се размножават в хиляди бройки, води до навлизане на чуждици чрез "литературата". Всъщност не чрез "литературата", а чрез "нет-литературата"; поради НЕ-ГРАМОТНОСТТА и невежеството (змейщината) на хора, за които това е недопустимо, тъй като невежеството и неграмотността им се размножава в хиляди бройки и влияе на хиляди души.

    Два термина от "най-новите високи технологии", като "криптография" и "дескриптивен език" (например HTML), през 80-те години(!) се превеждаха отлично в книгите със, съответно: тайнопис и описателен език, или език от четвърто поколение. И това го знам аз - роден през 84-та, но не и много по-възрастни и уж квалифицирани хора, които наричат себе си преводачи, информатици, "хардуеристи", "компютърджии", "девелопери", журналисти и не знам си какви, все засегнати от Болестта на папагала.

    Симптомите, трябва да се признае, често са замаскирани и понякога е трудно да бъдат открити дори от опитен специалист.

    Болестта поразява и специалистите, като ги прави слепи за нейните симптоми.

    Главният признак обаче може да се разпознае и от студент по медицина, който тепърва се запознава с бъдещата си професия.

    Папагалщина

    т.е. "творческо" творчество, в което същността не се разбира и вместо да се подражава на ниво действия, се имитират (копират) пряко данни, като дори на това равнище се допускат смехотворни грешки. [Моя Безмилост 2003, Творчеството е подражание на ниво алгоритми]

    Беда в България е, че малко хора творят, а твърде много повтарят като папагали или само преразказват какво други са направили.

    За да се изковават термини, и те да навлизат в речта, са необходими места като "Свещеният сметач" (и те да не живеят "под земята", където продължава да се намира "Свещеният сметач"), където да се изявяват творци, които "омесват науките" и имат наклонности едновременно и към математиката, и към словесното творчество и изкуството, защото тогава езикотворчеството се появява като естествена необходимост и дава най-добре узрели и сочни словесни плодове.

    Творците пишат за неща, които са измислили, затова разбират отлично. Творецът не може да направи грешен превод и няма нужда да папагалства звучене от друг език, защото не превежда текстове, а създава идеи. Ако мислиш на английски, идеите ти излизат на английски. Ако мислиш на български, идеите се раждат на български.

    Творците говорят за творбите си от гледна точка на СЪЗДАТЕЛИ, а НЕ на ПОЛЗВАТЕЛИ или, още по-лошо, ПАПАГАЛИ, затворени в клетката на "буквено-звуковия-превод", примери за който ще разгледаме и в следващите редове.

     

    сбирка с папагалско-простовати създания
    На всички машини на които проверих се оказа че там където липсва Вина С: устройство е шернато във вида: C$ при фулл достъп (...) - там липсва самата инсталация на Вина (разбирай нещо като формат ц:)... На машините където са премахнати игрите С: ИЗОБЩО НЕ Е ШЕРНАТО, но Д: е в горния вид шернато! Та стигнах до заключението че това е ГРОЗНА работа на (...) провейдъра! Където има шернато устройство е трито (...) и то напоразия, а кадето не е шервано всичко си е наред! Както разбрах, шернатите у-ва за найстина нужни и трябва да се шерват ! ОС-а е Вин98СЕ
    Съжелявам за въпроса, ама каде се намират логовете който прави Вин98СЕ

    Търся програма за сървър - сървър трансфер на файлове

    Интересува не мак се казва програмата с която сп. Softuer Използваха {Software}

    Мисля че AutoPlay e идялен.

    напиши как става - не искам да уча Delfi {Delphi}

    как се става уеб девелопър

    Файл манипулатор

    какво те дразни ВарКрафт?! {Warcraft - [Уоркрафт]}

    То връщането хубаво, но може и да ти го ре-върнат същия. Нов в гаранция и да ти дава бед сектори - мисля че няма значение с какво си го форматнал. Дали не си ползвал нещо което да маркира секторите като бад? [Нескопосано словотворчество и "двуезичие"; по-скоро "глупостотворчество" - б. на Юнака]

    абе песачката е като нова , странното е че я пробвах на друго пс и всичко си е точно. дори и на мойта машина си записва нормално но по някой път си забива и до там а пък няма никакви проблеми с buffer-a .... забива си от веднъж?!?! дали проблема може да е software-en или пък някои ИДЕ кабел да ми прави проблем???

    направо целия уиндоус треа да преинстална май

    Признавам че Р4 са доста по-добри за клокване. Това е неоспоримо. Така например си взимаш един Р4 на 1600. Оувурклокваш го до към 2000

    Откриването на новия магазин на "БИЛЛА" в Пловдив

    Доколкото знам, нито българският, нито немският са италиански; "Billa" би трябвало да се пренесе с едно "л": БИЛА

    Да настръхне човек, като си направи сметка, че за фирма с големината на "БиЛЛа" работят толкова способни хора, че им липсва най-простото езиково чувство.

    "btv Новините", "btv Репортерите"

    Новините на еди-кого си, Репортерите на еди-кого си.

    Кой даде студентските книжки на "btv Репортерите"? Нима вече не се изисква да знаеш български, за да бъдеш журналист?

    "Дарик радио", "Новините на националното Дарик радио"

    Радио "Дарик". Новините на националното радио "Дарик". - кой даде книжките и на тези?

    "Пивоварна традиция от 1881" {Пивоварна с традиция от 1881}

    "B-connect разговори" {Разговори С b-connect}

    "Сушард вкус" {Вкус НА Сушард}

    "Хау Фа уил ю гоу?" - казва български четец с "хуморогенно" английско произношение (виж Моя Безмилост, "Защо съм толкова интелEгентен 3")

    Чудя се колко ли умен трябва да е "МаркЕтинговия менАЖЕР", че да реши да използва в реклама
    Игра на думи на език, който повечето от зрителите, към които е насочена рекламата, не говорят, и за която имат нужда от преводен надпис?

    "Нокиа - кънектинг пийпъл" - казва пак български четец, с малко по-добро произношение от "Хау Фа"-тьото, а понякога и оригинален ингилизин; пак обаче използва послание, което не е на езика на купувачите.

    Изкъпахте ли се с новия "ЕКСФОЛИРАЩ" сапун, който нежно "ЕКСФОЛИРА" и обновява кожата ви?


    Авторите на реклами в България не знаят в коя държава се намират и на какъв език говорят купувачите, към които се стремят

    На афиша за представлението "Това е България", в долния ъгъл:

    - Oтнася сe за продуцента на т'ва тъй родолюбиво дело, дет го я напраил за консументите.

    Това е България от
    Бългериън пръдакшънс

    С юнашки езикотворни похвати би могло да се каже и така:
    Това е Папалгария от
    Бългериън п[ъ]р(-+ъ)дакшънс
    Хвала на великите патридиоти!


    БГ оглупък
    "Беге радио", "Великата илюзия беге", "Успели точка беге" или

    БГ радио, Великата илюзия BG, Успели. BG, Оглупели. BG

    Типична проява на Болестта на папагала.

    Нещо модерно, - адресите в Интернет - за което си говори "младото поколение", бе подложено на папагалско-творческа "тран-скрибуция" от хора с езикова власт. Модерното нещо бе отлепено от едно място, и залепено където дойде.

    Съкращение с латински букви: BG, предназначено за неговорещи български, се превърна в, според мен, неуместен заместител на "български" за българи.

    "Сигурност в онлайн комуникациите"

    Мрежова сигурност.

    Вие "он-лайн потребители" ли сте?

    - Бе я не сме. Сал он е лайн...

    Думата "online" има много значения; най-лесният "превод", предпочитан от повечето преводачи, е да се препише както е на английски - т.е. да не се прави превод...

    В зависимост от целта на изречението и уточняващия смисъл, около "on-line" могат да се правят вариации, като например:

  • Включени ли сте?
  • Пряко ли сте включени? (Към устройство, мрежа)
  • Постоянно ли сте свързани?
  • Ползвате ли Интернет?
  • Влизате ли в Мрежата?
  • Свързани ли сте в мрежа?
  • Пазарувате ли по Интернет?
  • Колко често се включвате в Интернет?
  • По колко време прекарвате в Мрежата?
  • Имате ли достъп до Интернет?

    и равностойни/други/близки по смисъл вариации на вариациите

  • Видяхте ли новите "фотоси"? {Звуков превод на "photos" + знание, че е в мн. число; трябва да е "снимки"}

    ...

    Световното първенство във Франция се състоя в края на 90-те години на миналия век.

    В края на 80-те години на миналия век настъпиха големи обществено-политически промени.

    Симптом на Болестта на папапагала.

    При положение, че се намираме в първото десетилетие на века, то е ясно от самосебе си, че "90-те години" - 10-тото десетилетие - не са от текущия век. Тъй като знаем, че през по-миналия век не е имало световни първенства, и по-добре - гледали сме Световното преди 5 години - то знаем, че се отнася за миналия век.

    "Миналият век" в такива случаи е излишно определение, което носи сведение за папагалщината на автора си. Виж: Щастлива нова 4.600000001Е+9 година!, Два века и две хилядолетия за две години.

    Хепънинг, ХепАнинг; "Младежки хепънинг", но не и "Старчески хапънинг"

    Събитие, празненство, купон, забава, представление, събиране, купонясване, концерт...

    "Кибер-интернет виртуалните престъпления"

    Виртуален, Кибер

    Двете определения са изтъркани от неуместна употреба в българското "кибер виртуално Интернет пространство" и от неразбиране на смисъла им.

    "Кибер-интернет виртуалните престъпления" е действително(!) заглавие на книга [на "маймунски език"] с автор Борислав Йотов, изд. "Нова звезда" 2001.

    ...

    "Virtual", в изчислителната техника, означава въображаем, условно приет за действително съществуващ.

    "Virtual memory" - въображаема памет; памет от много равнища - полупроводникова, дискова, лентова - с която се работи по различни физически принципи, но се обработва по едни и същи програмни принципи, защото са създадени средства изчислителната машина да си "въобразява", че цялата памет е еднородна и работи по един и същи начин.

    Морфемата "кибер" пък идва от науката за управлението: Кибернетика. За кибернетиците "киберустройство" означава управляващо устройство, все едно по какви принципи е създадено. "Киберманиак" значи човек, който е влюбен в науката за управлението. Виж например Кибертрон и Разум.

    За повечето хора звукосъчетанието "кибер" е натоварено с неясен смисъл и когато някой каже, например, "киберманиак", "киберолимпиада" или "киберпространство" или "киберпрестъпник" или "киберзлодей" или "кибератака", се разбира "нещо, свързано с компютри или с Интернет".

    Например "киберманиак" вероятно е някой, който прекарва много време в "киберпространството". А "киберолимпиада" е олимпиада, на която се играят "киберигри"...

    Какво се крие в "кибер" не става ясно, защото "кибер" няма ясно значение, понеже е кръпка, родена от "модерно невежество", както и "виртуален".

    Плоча и диск

    Кръпки

    На английски, грамофонна плоча означава "disc". За да се направи разлика между грамофонната дългосвиреща плоча и лъчевата плоча - компактдискът - той се нарича "compact disc", т.е. "сбита плоча", "плътна плоча" - защото е много по-малка по размери от плочата, която се чете механично от игла.

    На английски "disc" означава неуточнен вид плоча.

    В България обаче, ако наречещ компактдиска "плоча", ще ти се присмеят, защото, поради "папагалското" залепяне на "компактдиск" в езика, плоча не се схваща като обобщена представа за какъвто и да е диск.

    В ЮН, плоча и лъчева плоча - "compactdisk"; какъвто и да е лазерен диск - са свързани на най-ниско езиково ниво - лъчева плоча е видово понятие на родовото плоча.

    В сегашния български, [грамофонна] плоча и компактдиск или, още повече, "CD" са отделни, несвързани смислово по очевиден начин думи.

    "CD" и "компактдиск" са примери за езикови кръпки - взима се "плат" от друг език, и той се "пришива", както дойде, върху "скъсаното място" на нашата дреха.

    Лъчева плоча е пример за надстройка на езика, която не използва "плат" с различна "разцветка", взет от друга "дреха".

    В ЮН "скъсаното място" - липсата на дума за компактдиск - се съединява с шеф (лъчева), който не си личи, защото е съгласуван, във възможно най-голяма степен, с ширината на скъсаното място; избрани са игла и конец, които най-добре подхождат на дебелината на плата и разцветката му и т.н.

    "Shell продукти"

    Продукти на "Шел".

    Маратонки "РаННърс"

    ПаТЧове за най-новите игри

    Книгата на Тери ПраТЧет

    БернДТ Шмит (надпис на реклама на "WS Teleshop")

    Още в зората на тази история Т. Рентч изказва следното... Особено интересна в това отношение е аналогията, която Т. Бадд прави... (из учебник по информатика)

    В българския няма съчетания от съгласни "тч", "тд", "дт", "дд", защото тези звуци не могат да бъдат произведени плавно от човешки говорен апарат (от папагалски - може би; б. на Лекаря).

    Преводачите без езиково чувство са опасно нещо. Очаквайте скоро - освен "Бадд", "Шмидт", "Патч", "Пратчет", "Майерр" - и "Иваннн", Петттърр...

    Контакт, Контакти

    Надпис от лични страници. Там посетителят трябва да бръкне с два пръста (кои точно: по избор).

    Ток шоу

    Подготвеният от бъркане в контакти на лични страници, може да изтърпи няколкоамперни ток-шоута, в които водещ или водещи си "токат"; обръщението между водещите на "ток-шоута" и техните гости, е:
    - Ш'оу, какво мислите за въпроситее на днешния ден?

    Риъл тиви

    Според акъла на трудещите се в еди-коя си национална телевизия преводачи, "REAL TV" се превежда на български като "Риъл тиви". "Fitness pump" се превежда като "Фитнес помп"...

    Ако се превежда "pump" от английски, тряба да бъде помпа. Ако се записва звученето на думата на английски с кирилица, трябва да се напише "пъмп";

    Преводачите са избрали обаче "помп", следвайки друго правило за превод, изведено, вероятно, конкретно от словосъчетанието "Fitness pump": щом втората дума завършва на съгласна (-та "п"), то и втората дума в превода трябва да завършва на съгласна (-та "п").

    Пак стигаме до извода: българските преводачи дотолкова оглупяха, че превеждат букви.

    "Компютърна лингвистика" (Computational linguistics) и
    "Компютърна информатика" (Computer science), но не
    "Компютърна геометрия" (Computational geometry), а
    Изчислителна геометрия

    {Имена на сметачоведски науки, според български учени}

    Терминът Изчислителна геометрия - сравни с Изчислително езикознание, Сметачознание (по-всеобхватно от Computer science) и Знакознание (Информатика) - е използван преди "изчислителен" да се свързва с "компютър"; докато терминът за Изчислителното езикознание (Компютърната лингвистика, едно време наричана Математическа) е по-нов в българския език.

    От една страна, "Computational" се превежда тъкмо като "изчислителен", така че преводът "компютърен" е очевидно погрешен.

    От друга страна, съществува "тъничка" разлика между българския и английския, и дори на английски да се използва конкретно "computer", а не "computational", "computer" не означава само съществително име, но и прилагателно, а именно: който се отнася до смятане, защото "compute" означава смятам. На български обаче, чуждицата "компютър" означава само съществителното име СМЕТАЧ.

    "Компютър" означава само предмет, който се нарича "компютър", тъй като "компютър" не може да се разложи на морфеми от българския език ("който компюти"), следователно той трябва да е самостоятелна "морфема", в крайна сметка самостоятелен нагледен образ за повечето участници в езиковото общуване.

    Глаголите (изчислявам-изчислителен) са по-сложни представи, отколкото предметите (компютър-компютърен) и изискват по-сложен разум, за да бъдат разбрани.

    Опростяването на представа за действие (изчислявам, изчислителен) до нагледен образ (компютър), е оглупяване на езика.

    На юнашки извършването на такова преобразование се нарича вмаймуняване.

    В България вмаймуняването и стремежът да се говори по по-"маймунски" начин се разпространява широко, за съжаление стига и на високо по дърветата на науката.

    "Компютърен програмист", "Компютърен хакер"...

    Почти същото като "алкохолна ракия", "кренвиришите от месо", "дървена дървесина", "електропроводим метал". Произлиза може би от папагалски превод: произведение на един "папагал", който пише на английски, се превежда, дума по дума, от друг "папагал", който пише на друг език.
    "Computer hacker" например се среща в озвучаването на рекламното филмче на "Animatrix", съответно "Компютърен хакер" в българските надписи.

    Друга причина, може би, е стремежът да се "запълват с пълеж" или с "въведения" всякакви имена, а не само собствени. Под пълнеж разбираме, че казаното допълнително към основното носи информация само за това, че говорещият иска да запълни нещо с пълнеж.

    Напр. при общуване между познати хора, които знаят, че са "господин", "госпожа", "инженер" или др.под. Обръщенията между тях, когато не са звателни (Иване, Димитре), обикновено включват поне две думи, за да не се възприемат като "казани с грубо отношение", макар че името, само по себе си, не е нужно да определя някакво отношение.

    Напр. име и фамилия, или нещо_друго + име; господин еди-кой си, уважаеми еди-оной си, служителят Куйруков, ученикът Пиндяров и пр., вм. "Кудкудяков извърши еди-що си" или "Кукуригов, свърши еди-оно си".

    Любовта към пълнежите се проявява и във, вероятно, най-разпространеното езиково оглупяване от последните години:

    Всеки ЕДИН неграмотен, Всяка ЕДНА неграмотна, Всяко ЕДНО невежество, Всички ЕДНИ неграмотни.

    Папалгария е цяла ЕДНА държава, в която всеки ЕДИН гражданин сякаш се стреми, във всеки ЕДИН момент, да стане на ЕДНА маймунка, което е невъзможно, защото всичките ЕДНИ не могат да бъдат едновременно ЕДНА маймунка.

    "Един, една, едно, едни" са бройни имена в българския език и показват брой. В същото време числото на имената в българския език се познава по самите имена: щом е "маймунка", значи е ЕДНА, не са "пет маймунка", така че уточнението "една" е излишно.

    Преди години, из книгите, "всеки един" се използваше рядко, с идеята че по този начин се поставя ударение върху "всеки". Да се наблегне на смисъла на всеки по този начин обаче, е възможно само ако "всеки един" се използва с ниска честота. В днешната реч твърде много хора употребяват "всеки един" навсякъде, където трябва да е "всеки", като не смесват "всеки еди-кой си" със "всеки един еди-кой си", а използват само формата с излишното "един"; това показва, че използването на "всеки един" днес не е с цел наблягане.

    Езиковедите казват, че "всякото ЕДНО" и "ЕДНАТА маймунково" израждане е следствие от влияния на чужди езици с неопределителен член - английски, френски, немски.

    Аз твърдя, че е следствие И на Болестта на папагала - след като някой езикововластен тръгне да използва новосъставен от самия него - в следствие, обикновено, на невежество - "неологизъм" или нововъведение в езика си, журналистите често започват да го повтарят, а след тях и "целокупния цял ЕДИН български народ" - като същи папагалчета.

    "Данна", "Даннови структури", "Даннови шини" и пр. (из книги по информатика)

  • Структури ОТ данни
  • Шини ЗА данни

    "Данни" е дума в мн.число, която няма единствено.

  • PC Club, Gamers' Workshop, Neogamer, PC Mania, Master games, Gamezone, PC Magazine, PC World Bulgaria, Personal Computer World, Computer, PC Week, Computer News, Apple News, IBM Universe, Top Games...

    - Какво ме интересуват тия английсски ли, американски ли... списания ли, вестници ли?
    - Да, ама всичките са български! - Стига бе?!
    - Не стига:
    Не знаеш ли, че в България шества "разбирането", че "компютрите говорят на английски"?

    - Чувал съм да казват, че "за комппютри просто трябва да се говори на английски", но не знам дали е вярно, защото беше от устата на "чатери", "фенове на високите технологии", "компютАрджии", "геймАри" и др. подобни; не беше мнение на "Це++ девелопери", нито на "уебдЕзайнери", "Три-дЕ мултимедия артисти", "кодери", "Систем аналисти" или дори журналисти.

    - Всъщност геймАрите вярно са ти кказали... Заглавията на списанията и вестниците само "визуализират" очевидната "визия" на проблема...

    Да се пише на английски и с латиница, т.е. по по-различен начин, отколкото в по-голямата част от другите места в изданието (български, или поне кирилица), все на конкретно място, - заглавието - показва че, вероятно, всички списания са избрали да следват подобни на приложените по-долу умозаключения:

    Щом в САЩ изданията за компютри имат имена на английски, следователно в България подобните издания също трябва да имат имена на английски, защото са за компютри!

    Ха! - учудено възкликнал откривателят обаче, разгръщайки корицата на някое свещено списание от САЩ - и отвътре американските списания са на английски! Следователно и в България списанията, и отвътре, трябва да са на английски!?

    Или по-добре не?... - поколебал се бъдещият издател - Да... По-добре не... Я да взема да се направя, че съм виждал само кориците на изданията в САЩ... Само корицата ще изписвам на английски... Те и от Конкуренцията сигурно само до корицата ще стигнат в логиката или папагалщината си...


    Любители на свободното слово от целия свят, идвайте в България!

    У нас, "НесерЕте" (в последно време СЕМ) не разрешава да се говорят "неприлични" или еротични думи на български по електронните медии, но няма НИКАКВА ЦЕНЗУРА, ако са казани на АНГЛИЙСКИ: в песни, филми...

    "Нет изкуство", "Нет култура", "Нет общество"
          Не-изкуство, Не-култура, Не-общество

    Въпросът е цветущо разгледан в "Змееядецът".

    При положение, че се използва "Мрежата" за "The Net" или "Internet", то защо да не се казва Изкуството в Мрежата, Културата в Мрежата, Обществото в/на Мрежата?

    С голяма вероятност, защото да казваш "нет култура", само по себе си, показва колко си нет-културен (это по русски, мой друг, понимаеш?) и че не говориш добре родния си език.

    Също с голяма вероятност, защото тези, които използват словосъчетанието "нет изкуство", изхождайки от вероятността колко са нет-културни, не схващат "нет" като мрежа, а като нагледен образ на частните особености от Мрежата, които достигат до ограничените им умове.

    "Нет култура" не е обобщеното понятие за изкуството в Мрежата, може би са картинките ("пикчърсите"), които еди-кой си вижда, като влезе в "нета"; или "и-зина", който "браузва"; или "е-майла", които "райтва" на "френда"...

    Социологически проблясъци

    Текст на "социоложки"

    ...Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции за човешките взаимоотношения, и агресивната критика срещу съвремието ни......търсим консолидация на идеите си и се информираме спрямо интересите си, за да сме винаги on-line на живо, за да сме конферентни, без да протоколираме участието си...

    (Из, признато за ЗНАЧИМО, "НЕТ КУЛТУРНО" - т.е. НЕКУЛТУРНО - социоложко извращение във форма на есе)

    Как бих го казал на човешки:

    ...Връзката, осъществена чрез щракване, ни пренася в съзидателния свят на другия, за да получим достъп до онова лично, което се стреми да стане общeствено. И плодоносната недоверчивост и мощното оправдаване на назадничавите схващания за човешките взаимоотношения, и злобните нападки срещу съвремието ни... ...търсим закрепване на идеите си и се информираме според интересите си, за да сме винаги готови на живо, за да можем да се съвещаваме, без да записваме участието си...

    На наукате е известно, че социологията, а също и философията, са в предните редици на т.нар. от ДЗБЕ чуждицолюбство, т.е. целенасочена и преднамерена широка употреба на чуждици.

    Философите толкова добре разбират "термините", че ги повтарят като папагали; или като не-автори на философия, а тълкователи ("интерпретатори"), които се страхуват, че ако го напишат по свой начин, а не чрез "субстанциално индетерминантните силогизми и криетизми", ще ги отлъчат от "църквата".

    Виж философски работи от Моя Безмилост

    Обществознанието - "опорен стълб на обществото" - е натъпкано до пръсване с чуждици; съвсем целенасочено се използват латински думи, в последно време и английски.

    Забелязва се, че колкото повече "комуникации между ментално и квазимеханично интеракциониращи обекти и субекти" има в дадено писание по обществознание, за толкова по-добро се смята, защото са използвани повече "научни термини" и трудът използва по-присъщи на "научния стил" особености(!).

    "Простите" хора не разбират този "сложен" и, особено, "научен" стил, не за друго, а защото не са учили латински.

    Дори в училище, в часовете по новата глупост на МОН, наречена "Свят и личност", се преподава, практически, на латински, без първо да се е преподавал първо този език на учениците или поне да беше включен речник по латински в учебника... Що за идиотщина?

    За глупостите на МОН препоръчвам: "Тъпанасов". За езика: "Езикови работи"

    Текстове, в които се говори за "социоентропиращи полимери" се смятат за научни и естествени - "трябва да са такива, научните термини не се превеждат" - , докато разбираеми от всеки текстове на български (например с ясни обяснения на новосъставените думи, ако има такива) - за "драсни-пални-клечковски"?!...

    "Научният стил" в класическата си форма, особено: право, математика, езикознание ("лингвистика"), философия, обществознание ("социология") дължи състоянието си, в голяма степен, на учените папагали - пише се отделно: папагали, които са се изучили - от времето, когато са се поставяли основите на българската наука - или, най-малко, последните основи на настоящето здание.

    Представете си ги: умни люде, изучили Голяма наука някъде из Европата, които се връщат в родината и повтарят думите, които са изучили.

    Кой смее да им противоречи? Нали те, аджеба, са били големите акъллии? Те са автори на учебниците, по които се преподава; те държат учениците им да говорят, както говорят те; речено по научному: учениците са длъжни, разбЪраш ли, да употребляват терминологията, която учините професьорски глави са наложили в ла литератюр... Понимаеш, не понимаеш - изполняеш.

    Именно повтарят думите, и то като тъкмо проговарящи бебета, или папагали или врани - раздвижват говорния си апарат приблизително по начина, по който на мястото, където са изучили "Голямата наука", са раздвижвали говорния си апарат в съответния случай.

    Уместно е да вмъкна: при Болестта на папагала, в известна степен, човекът слиза по-долу и от папагалите; понеже папагалът няма говорен апарат като на човека и за него е по-сложно да имитира звуците на човек, отколкото на човек да имитира звуците на друг човек.

    Учените масово са повтаряли не идеите, а имената.

    А ако вносните имена бъдат преведени на домашния език;
    Ако бъдат въведени в цялостната езикова система на домашния език, а не просто "залепени" като поредица от звуци/букви, ще се получават идеи, които се разбират, статистически, по-бързо и по-лесно от тези, които не знаят "вносния" език.

    Идеите се помнят по-лесно от поредиците от срички.

    Съществена част от смисъла на понятията се крие в морфемите, с които се описват думите, с които ги наричаме; ако знаем името на понятие, можем да се досетим или поне да предположим с голяма вероятност, разполагайки и с допълнителни знания, за истинското значение на самото понятие.

    Докато дума, в която не се откриват никакви морфеми, сама по себе си не напомня за нищо и трябва да се помни като поредица от безсмислени срички - срички, които не се свързват с нищо друго, освен с начина, по който звучат и по който се пишат; или, най-много, безсмислените срички могат да ни напомнят други думи от непознат език, който можем да различим от други езици, но не и да разбираме.

    Човекът==Разумното същество възприема идеи-знания-взаимодействащи си действия, които описва на конкретен информационен носител, според устройството на своя разум и на своите устройства, с които взаимодейства със средата.

    Папагалът не възприема идеи, а начинът, по който да си движи говорния апарат. Папагалът не описва възприетото по най-удобния за своя разум начин, защото НЯМА РАЗУМ.

    Тук се крие още един от патридиотските предразсъдъци в българското общество:

    "Щом не е на български, значи е "научно". Щом не го разбирам, значи е много умно. Щом е на български, и разбирам всички морфеми, значи не може да бъде за наука. Който говори за наука на български, е смешник, защото българският "ПРОСТО" не става за това."
    Йес! Йес! Йееееееессссс!!!
    Боен вик на племето Оглупеличичкиилелки от острова на вмаймуняването България
    За да знаете винаги, че най-глупавото винаги предстои!

    По телевизии и "телеревизии", а на шоутеби - а на шоумени играят като маймуни и дресират своите послушни питомци да говорят по английски и да изпълняват артистично бойния вик "йес".

    Българските национални "телеревизии", в някои страни на поведението си (разбира се, има изключения), напомнят на огромни говорещи папагали, които копират един от друг предавания.

    Телевизионните игри, които се навъдиха като гъби, - и ни интересуват като пример за езика в обществото - на практика показват едни и същи "упадъчни елементи": всеки път се повтарят правилата от край до край, специално за гледащите предаването за първи път; задават се смехотворни въпроси; извършват се едни и същи досадни повтарящи се жестове и се пускат едни и същи мелодии; казват се едни и същи изтъркани "оригинални" реплики, а играчите и водещите повтарят изхабени и слабоинформативни фрази, които служат като пълнеж на кухостта.

    Вече сме "свикнали да гледаме" как чичковци (чички) и лелки от "градчета, села и паланки" заедно с водещите чичковци, наречени "шоумени",

    Шоу мени - покажи мене, но рекано пу сьелски, сиреч д' са изложиш, разбираш ли ма.
    когато отговорят на някой изумителен въпрос, да крещят, докато дърпат въображаем лост с удобната си ръка, и подскачат:

    Йес! Йессс! Йееесс!!!

    Спомням си, че в моята тайфа изразявахме радост "като американците" и днешните оглупели чички и лелки, - с "йес" и с "дърпане на въображаем лост" - ако не ме лъже паметта на застаряващ юноша старша възраст, горе-долу през 1994-1995, под культурния натиск на многото филми от САЩ, и вследствие на тогавашното си наивно детско почитание пред "всемирния английски език".

    Направете си сметката обаче, драги читатели: бяЙме млади тогаз, в моята "тайфа": 9-10-11 годишни момченца, и постепенно започнахме да смятаме "йескането" за тъпа работа.

    Случаен читател: Абе тия "йескащи" чички и лелки да не са слабоумни?

    Асъл!

    Още по-случаен читател: Май че всички в държавата почват да стават на... абе не на маймуни, но на Овци, дето си блеят, и както си блеят чуват някоя друга Овца да блее и почват да блеят в дует.

    Лоша работа, казвам ви... Като чуете и колко умни кочове глашатайстват в държавата...

    Журналистическо-поли(т/*\ц)и(ч/*\ц)ески безумщини:

    "Класифицирана информация"

    Ужас,
    д-журналистите и
    поли(т/*\ц)и(ц/*\т)ите

    не знаят, че "Classified" не означава нищо повече от ПОВЕРИТЕЛЕН, само че в САЩ.

    Изглежда, - ужас - че нашите държавници и "глашатаи" - едва ли издавам "класифицирана" информация - падат от Марс.

    Научно доказателство за чуждопланетния произход на последните същества, е висшето творение на глупостта:

    Купихте ли си пътна карта за Близкия изток?

    Журналистите би трябвало да минават тест за интелЕгентност, преди да им бъдат давани права да работят в общонационални носители на новини.

    На(На) кой(кои) гениален(гениални) журналист(журналисти) му(им) хрумна, че "Roadmap" означава "ПЪТНА КАРТА"?!

    Не намерих думата в речниците, които имам (сигурно и журналистите не са успели...), но, с голяма увереност, предполагам, че:

    Roadmap == План за развитие

    Смисълът е очевиден. Който не вярва:

    Из "Semantic Web Road map" на http://www.w3.org/DesignIssues/Semantic.html.

    A road map for the future, an architectural plan untested by anything except thought experiments. This was written as part of a requested road map for future Web design(...)

    This document gives a road map - a sequence for the incremental introduction of technology to take us, step by step, from the Web of today to a Web in which machine reasoning will be ubiquitous and devastatingly powerful.

    Или:

    One of the aims of NEuroNet II was to develop a Technological Roadmap to chart the state-of-the-art and future prospects of Neural Networks. This Roadmap is a detailed examination of Neural Networks and is independent of the CoIL Roadmap (see above). The Roadmap may be of use to various communities, to help neural networks to develop in anticipation of normal market forces in either industry or academic research. Potential users of the technology can see where neural networks could help them in the future.

    Срам за нашето "извисено в дълбините" общество.

    "Най-добрите" журналисти; ония, които би трябвало да са най-добрите, притежавайки най-високите трибуни, нямат мозък да схванат смисъла на елементарни непознати думи, използвайки контекста.


    Че обикновените "коmпutърд-jiй", много от които са юноши и девойки младша възраст, момчета и момичета, или дори момченца и момиченца често предпочитат да повтарят изговора на чужди думи, вместо да ги разбират, е донякъде нормално, макар и не особено благотворно, според мен, за развитието на езика.

    Но че "дъртите" ЖУРНАЛИСТИ - с "елитно" висше образование, което уж трябва да значи, че "владеят езика до съвършенство" - не могат да превеждат чужди думи, използвайки обслова - контекста - е, със сигурност, ненормално и, СЪС СИГУРНОСТ, е част от силите, израждащи българския език и водещи до неговия упадък.

    Че някои "учени люде" наричат некоординираното израждане българския "естествено развитие на езика" също е ненормално, защото развитието на езика в наши дни е насилствено: според естествения Закон на джунглата.

    Винаги някой променя езика на общността с езиковата си власт; винаги определени хора, които са малка част от всички членове на общността, участват най-силно в промените на езика и във включването на нови думи и на нови граматични похвати, а повечето участници в общуването приемат най-голямата от силите, които им въздействат:

  • написаното във вестниците, списанията, книгите, учебниците, които четат
  • изреченото от говорителите по радиото и телевизията, които възприемат
  • написаното в електронните издания, които четат
  • написанато в любимите страници в Мрежата, които посещават
  • изреченията на личностите, които обичат/харесват/уважават; приятелите, които имат качества на водачи; хората, с които рабоят, които са им началници; родителите, учителите, преподавателите
  • говорът на хората, на които се стремят да подражават

    Констатацията за "естественото развитие" обаче е нормално следствие на Болестта на папагала, която - стана ясно - води до загуба на разсъдъка.

    - Драки, журналисти, вземете се ъппгрейТвайте, че Вие сте ЕДИН огромен Боттленек в бългЕрианската компУтЕрно-лЕнгвистична коМфигОрация. - каза ЕДИН случаен "komputer-джиja", - който понякога бърка буквичките "к" и "г" (е, и други буквички...) - за да въведе читателя и към няколко:

    КоНпютАРни "п[ъ]р(-+o)дукшънси"












    А какво предлага и прави ДЗБЕ?


    Виж всички статии и раздели на сп. "Свещеният сметач" след 2000 г., и особено след 2001-ва година.

    http://oocities.com/eimworld
    http://oocities.com/eimworld/dzbe
    http://oocities.com/eimworld/ezik
    Програми от Тош



















       

     

    Отзвук в медиите

    Незначителен.

    През май 2003, по предаването "Език мой" споменаха за писмо, което им бях пратил, съответно и за Дружеството за защита на българския език.

    През юни 2003, в "PC World Bulgaria", излезе една самотна страница за ДЗБЕ.

    Като отзвук от дейността на дружеството може да се добавят и връзките към ДЗБЕ, скрити някъде в Словото и Литернет.

    Благодарности

    На езиковедите Людмила Кирова - която изследва развитието на българския език във връзка с изчислителната техника, и Павлин Стойчев - редактор от сп. "PC World Bulgaria".


    За името на Юнашкото наречие


    Юнашкото наречие се изписва и с главна буква: Юнашко наречие - име на наречие; и с малка буква: юнашко наречие - "юнашко" в смисъл "свързано с юнаци"

    "Юнашко наречие" произлиза и от течението на юнашките разкази, обикновени въртящи се около Емил Юнаков и приятелите му.

    "Вместо заключение"

    Кълвач сметач

    Катеричката седна на едно елхово клонче и се оплака на елхата:
    - Когато бях малка, много ми с игрраеше. Затова не ходих в горското училище. Сега не зная да броя, елице. Как да пресметна колко са зимните дни и колко храна съм събрала?
    - Помоли кълвача. Той е най-силен по смятане между горските птици. Цял ден чука по дърветата и смята: събира, изважда, без да сбърка - каза елхата.

    Лада Галина

    На с.117 от "Сборник текстове за диктовки в началните класове", Просвета 1989, който незнайна сила наскоро ме накара да извадя от една лавица, и да разлистя точно на страница с думата "сметач"...



  • © Тодор Илиев Арнаудов (Тош), октомври 2003
  • Списание "Свещеният сметач": http://oocities.com/eimworld, eim.hit.bg
  • Дружество за защита на българския език
  • Българските сметачи