Джон Атанасов (1903-1995) (снимка от ~1983 г.)

Клифърд Бери (1918-1963) (снимка от 1962 г.)

  Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903, на няколко мили западно от град Хамилтън, Ню Йорк. Баща му - Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, Ямболска област. Неговите родители загиват в Априлското въстание. През 1889, 13 годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си.
  Майката на Джон Атанасов се казва Ива Лусена Пърди (Iva Lucena Purdy), учителка по математика. Джон младши е първото от 9-те деца на Ива и Иван. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електро-инженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище.
  Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.
  Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който баща му показал логаритмичната линия, която купил за инженерната си работа. Линийката го завладяла напълно. Джон внимателно прочел инструкциите и бил удивен, че успява да получаи верни отговори. Скоро баща му разбрал, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя била забравена от всички, с изключение на малкия Джон Атанасов. Той се заинтересувал се от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката - логаритмите и тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита "A College Algebra", от Дж.М. Тейлър. Тази книга включва въведение в диференциалното смятане и съдържа глави за безкрайните редове и логаритмите. След няколко месеца, преждевременно развитото 9 годишно момче вече не се нуждаело от помощ в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучи и двоичната.
  Семейството на Джон се премества в Стара Чикора, Флорида преди да влезе в гимназия. Там той завършва средния курс за две години, с отличие по математика и природознание. Тогава вече е решил, че иска да стане физик. През 1921 г. Джон влиза в Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност елктро-инженерство, защото най-силно желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на Гейнсвилксия университет. Междувременно започва да се интересува от електроника и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по елктро-инженерство през 1925 г с отличие, след което започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност това не е единственото предложение, което получава - поканен е от много университети, включително Харвардския, но избира колежа на Айова, защото от там получава първата оферта и заради добрата репутация в инженерните и научни специалности на колежа на Айова.
  След постъпването си в Айова, от септември до ноември Джон работи над своята магистърска степен. Тогава се запознава с Лура Мийкс, бъдещата му съпруга.
  През юни 1926 г. Джон Атанасов получава учителската си степен по математика в Айова, където е нает за преподавател. Оженва се за Лура Мийкс, след около година се ражда първото от трите им деца - Елзи. Останалите са Джоан и Джон Атанасов III. Когато дъщеря им навършва 1 годинка, младото семейство се премества в Мадисън, Уисконсин, където Джон е приет за докторант. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младия учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз компютър.
  В края на 1930 г. Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова. Високите му познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника.
  След като изпитва много математически устройства, достъпни през онова време, Атанасов заключава че те попадат в две категории - аналогови и цифрови. Всъщност терминът "цифров" бил използван доста по-късно, Атанасов противопоставил аналоговите машини на "същинските изчислителни машини".
  През 1936 г. е последният му опит да конструира малък аналогов калкулатор. Заедно с Глен Мърфи, който тогава бил атомен физик в университета на Айова, те създават "Лапласиометър", машина използвана от тях за анализиране на геометрични повърхности. Тя обаче притежава същия недостатък, както и всички аналогови изчислителни машини - неточността.
  Манията на Джон да реши този проблем го докарва до ярост през зимата на 1937. Една нощ разочарован от много обезсърчителни събития, Атанасов се качва в колата и тръгва без посока. След 200 мили спира в крайпътен ресторант в щата Илинойс, където изпива един бърбан и продължава да мисли за създаването на машината. Спокоен, без да се нервира той усеща, че мислите му започват да се подреждат...и започва да измисля различни идеи относно конструирането на компютъра ! След като получава от университета $650 през март 1939, Атанасов е готов да се впусне в това вълнуващо приключение. За да си помогне в постигането на целта, той наема блестящия студент по електро-инженерство и свой добър приятел Клифърд Е. Бери.
  От 1939 до 1941 те работят заедно и подобряват ABC, Атанасов-Бери-Компютър, както е наречен по-късно. За съжаление, когато САЩ се включва във Втората световна война, на 7 декември 1941, работата върху компютъра спира. Въпреки, че университета на Айова е наел чикагския адвокат по патентно право Р.Трекслър, ABC не бил патентован...
  През септември 1939 Атанасов напуска Амес, Айова и щата Айова заради работа във военно-морската оръдейна лаборатория във Вашингтон (Клифърд Бери също е извикан да работи върху военни разработки в Калифорния). Атанасов предполоагал, че ще прекара няколко месеца, или най-много няколко години в правителството, след което ще се върне в университета в Айова, надявайки се да оглави ведомство. Лура и трите им деца остават в Амес, но Джон често пътувал до дома, за да ги вижда. Станал началник на Акустичната дивизия при военно-морската оръдейна лабротория, място, което му осигурявало възнагражедение от около 10 хиляди долара годишно: повече от правителствените заплати по това време. Работил като завеждащ проект за създаване на изчислителна машина за Военно-морските сили на САЩ. По същото време, той е привлечен да участва в първият атомен опит в Тихия океан - проект който много допадал на Атанасов.
  През 1948, при едно от първите му завръщания в Амес, Джон бил изненадан и разочарован от новината, че Атанасов-Бери-Компютър е бил преместен от сградата на физическия факултет и след това разглобен. Нито той, нито Клифърд Бери са били уведомени, че компютъра е щял да бъде разрушен... Спасени били само няколко части от него (например кондензаторния барабан, служещ за оперативна памет - бел.на ред.).
  Дългото отсъствие от семейството на Джон създава проблеми в семейството, през 1949 г. двамата със съпругата му се развеждат. Лура се премества с децата в Денвър, Колорадо. През същата година Джон Атанасов се оженва за Алис Кросби, която е от Айова, но по време на войната също като него е работила във Вашигтон.
  Пак през 1949, Джон става главен учен на Армейските полеви сили във форт Монро, Вирджиния. След година, той се връща във Вашингтон като ръководител на програма за взривни вещества към военно-морската оръдейна лаборатория. Остава там до края на 1951. През следващата 1952 г. Джон основава "Артирлерийска инжинерна корпорация" в Роквил, Мериленд. Негов съдружник е старият му приятел и студент Дейвид Бийчър. Компанията била продадена на "Aerojet General Corporation" през 1957, фирма в която Джон Атанасов работи като управител на Атлантическото отделение от 1957 до 1959 г, след което от 1959-1961 г. е вицепрезидент до пенсионирането си. През 1974 г., Джон Винсент Атанасов се връща в университета на щата Айова, за да бъде почетен гост и водещ на церемонията на най-голямото празненство по случай дипломиране на студенти в страната: VEISHA. Съкращението идва от първите букви от специалностите: (V)eterinary Medicine, (E)ngineering, (I)ndustrial (S)cience, (H)ome Economics, and (A)griculture. Празненството обикновено привличало повече от 250,000 души. Джон Атанасов бил придружен от съпругата си Алис и две от трите си деца - Джоан и Джон, заедно с техните семейства. Елзи тогава била в Индонезия с мъжа си и немогла да се отзове на поканата. Вице-прездента и директор на информациията и публичните дела в университета на Айова - Карл Хамилтън, подел инициатива за създаване на филм, описващ конструирането на компютъра на Атанасов и Бери. "From One John Vincent Atanasoff" бил завършен през 1981 г. Филмът бил пуснат на 21 октомври 1983 (десет години след историческото решение на съдия Ларсън, че Айова е мястото, където е построен първият електронен цифров компютър, и че ENIAC "произлиза" от ABC)...
  След дълго боледуване, Атанасов умира от удар на 15 юни 1995 в дома си в Мериленд.

1945 - Награда за видна служба в американските военно-морски сили.
1947 - Почетна награда от Сеизмологическото дружество на Америка
1947 - Почетна награда, Адмирал на артилерийското управление.
1947 - Членство в клуб "Космос"
1970 - Орден "Кирил и Методий" I степен
1974 - Зала на славата на изобретателите в Айова.
1974 - Почетно членство в дружеството за компютърна медицина
1974 - Доктор по естествени науки в университета на Флорида
1981 - Доктор по естествени науки в Моравския колеж.
1985 - Губернаторски медал за наука.
1985 - Награда за компютърна признателност, EDUCOM
1985 - Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers
1986 - Coors American Ingenuity Award