|
"Свещеният сметач":
българско място,
световнодостъпно
Джон Атанасов - създателят на компютъра
|
Джон Атанасов (1903-1995)
(снимка от ~1983 г.)
|
|
Клифърд Бери (1918-1963)
(снимка от 1962 г.)
|
Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през
1937-1939 в университета на щатa Айова в Амес от д-р Джон Винсент Атанасов1,
професор по физика и математика . Машината била наречена от създателят й
ABC - Atanasoff-Berry-Computer. Бери е студент на българският изобретател,
който му е помагал при практическото й изграждане.
ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията
в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за
знак на числото. Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи,
а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).
|
|
Относно паметта на кондензатори - и днес най-използвани
оперативни памети са динамичните, в чийто принцип стоят паразитните капацитети
на MOS транзисторите. В първите практически изградени компютри, за оперативната памет
се използват електронно лъчеви тръби, феритни сърцевини и какво ли не. През 70-те години, след като
микроелектрониката се е развила достатъчно, за да се произвеждат ГИС и СГИС (Големи и Свръх Големи ИС),
икономически най-изгодни и с най-голям обем в единица площ стават полупроводниковите динамични памети, в
които данните се записват под формата на наличие или остъствие на заряд в кондензатор. В днешният си вид
това са SDRAM, DDR RAM, RDRAM, които продължават да се основават на идеята на Атанасов, макар използвайки интегрални вместо дискретни елементи.
|
Входните данни се въвеждали на стандартни IBM перфокарти с десетичен вход. Междинните и крайните
резултати се записвали на перфокарти, като за целта било разработено устройство за четене и перфориране на
перфокарти. Всички блокове на машината, с изключение на перфокартното устройство били завършени в края на 1941 г., когато
САЩ влизат във войната, проф. Атанасов постъпва във флота и работата по машината е прекратена. Независимо от това, че проектът на Атанасов за цифрова машина с електронни
лампи не е бил окончателно реализиран, основната му концепция е използвана в проектана Джон Мочли и д-р Дж.Преспер Екерт, създаден през 1942-1943 г. за ЕИМа ENIAC (Electronic Numeruical Integrator and Computer).
Ето как самият Джон Атанасов обобщил своя принос в наукат пред Федералния съд на САЩ на 15 юни 1971 г., относно патента за компютъра :
|
"...Аз стигнах (през зимата на 1937) до четири решения относно моя проект за компютър:
- За работа на компютъра ще се използва електричество и електроника
- Въпреки традицията ще се работи с двоичната система за изчисление
- Като запомнящи устройства ще се използват кондензатори, но регенеративни (с периодично възстановяване на записаната информация), за да се избегнат малките грешки.
- Изчисленията ще се извършват по пътя на преките логически действия.
Сега съм удивен, но и удовлетворен от това, че всяко от моите четири решения се използва при конструирането на съвременните компютри."
|
| Продължава с повече подробности в следващия брой... |