|
Младостта на гения
Солдатски хъс и вдъхновение
Минети с детски имена
Джошуа Филдинг Грей
(ОБРАТНО)
(НАЧАЛО) |
|
МЛАДОСТТА
НА ГЕНИЯ
ЕЛЕГИЯ
Ще висна
обесен, и гаргите стръвно
ще зобят от мойто месо
и песове
гладни - дръгливи и гладни
ще ровят в прокъсан крачол.
През
очните ями, в игрива редичка
ще припка на мравчици строй,
и малко
по малко вонящият мозък
ще свърши в
чревцата безброй.
Ще белнат
накрая оглозгани кости
и череп безгрижно засмян,
не ще ме
тревожат разплакани гости
и тежката смрад на тамян.
(обратно
горе)
Обичам малкото бамбуче!
Когато
сутрин го засмучеш,
когато флейтата
игрива
погали русата ти грива.
Очичките
ще ококориш,
за ОЩЕ с обич ще ме молиш
и
аз, доволен и засмян,
сметанка
ОЩЕ ще ти дам!
(обратно
горе)
Жалейна песен
на младо мумченци,
току-що вкарано в
любофта ...
Мама нищо ми не
каза,
че имало цъфтяща женска плът,
че
крият каките от нази
под роклите, на
похотта дъхът.
Че не мъхнати а
космати
са прасковките и вонят,
че
щом се вдигнат двата крака
там зейва
паст
и зъб е
всеки косъм твърд.
. . .
Лежа, обърнат към
стената,
от зла мома озлочестен -
със
соковете й омазан,
омазана душа
ридае в мен.
(обратно
горе)
СОЛДАТСКИ
ХЪС И ВДЪХНОВЕНИЕ
МИНИАТЮРИ ЗА ВРАТАТА НА ВОЙНИШКА
ТОАЛЕТНА
XI.1995-
VIII.1996 (под.24440 - гр.Банкя)
Знам - всеки
вибратор
е, всъщност, оратор -
във
слузна трибуна заврян.
И пее, и скача
-
поет-рецитатор,
в аплодисмента на
женската длан.
(обратно
горе)
Изваденото
цвете, Мила,
не гледай с клюмнало
сърце;
покрий с целувки карамфила -
повяхналото
му телце
щом стоплиш с ласкава
наслада,
ще се изправи в порив нов,
и
във копринената ваза
ти потопи го
пак с любов.
(обратно
горе)
МИНЕТИ
С ДЕТСКИ ИМЕНА
VI
- IX.1996
Ваньо
Малкият
Ваньо си има играчка,
/в
гащите скрита и хич не е плачка!/
По
нея най-много прехласва се Мими -
целува
и гушь'ка, и как е щастлива!
На мама и
тати те днес ще играят,
и малката
кукла безкрай ще лигавят...
(обратно
горе)
Деси
Малката Деси
е вече голяма -
леко напъна и - вкара
банана!
(обратно
горе)
Димитринка
Димитринка е
на тати
най-любимото момиче -
вика,
скача, пее, тича,
но от всичко най
умее
вечер тати да съблича...
(обратно
горе)
Светльо
На село
изпратиха малкия Светльо.
Отиде той
там за сено със мъжете.
В сеното
косматите мъжки десници
крачетата
малки разтвориха хищно.
. . .
Учудено гледат в небето
звездите -
Kарирана ризка
как вира
подплисква...
(обратно
горе)
Васко /гатанка/
Случайно в
дамската тоалетна
за първи път
попада Васко -
и там, той среща
миризмата,
която, всъщност, е позната.
Сега, дечица ми
кажете,
какво надушва му нослето?!
/Усеща Васко в тъмнината -
на
рибки космати
струи аромата!/
(обратно
горе)
Ваньо и Мими
Ваньо и
Мими пак си играят
със малката кукла
- играчка любима -
във къщи на топло
прибира я Мими!
(обратно
горе)
Стефка
Бадемчето
малко Стефка напипа,
та баба учуди -
кой
тъй щастливо
в тоалетната вика?!
(обратно
горе)
Момиченце
Момиченце малко
залита в нощта.
Петна избиват по
полата.
Прохлипва тихо - вече е жена -
най-сетне
мирясал е тати ...
(обратно
горе)
ДЖОШУА
ФИЛДИНГ ГРЕЙ
I.1996 - II.1997
Не знам защо, но
искам да те мъча
със сляпата
жестокост на дете -
душа и плът у тебе
да усуча,
превръщайки те бавно в
хълцащ дреп.
И аз през сълзи да се
смея
над твоята и своята любов.
И
знам че съм на косъм да го сторя,
не
знам защо.
(обратно
горе)
Не ми досаждай със
банални думи,
задръж си репетираната
реч.
Щастливи сме били - (сегиз-тогиз)
- заради тебе
и нещастливи (в
повечето време)
- разбира се, заради мен.
Пошляк най-долен,
разлигавен черньо,
със щедри шепи
попилял
неравномерно
дарените любов и нерви
(от
приказна принцеска от роман)
Добре.
-
Поемам разгневеното презрение
и те
дарявам със последен дар -
да шибнеш
на плебея лют шамар
и да изчезнеш
мигновено -
тъй сякаш никога не си
била.
(обратно
горе)
Не
казвай нищо, замълчи -
достатъчно
добре личи
в наличния ти чифт очи
за
мен какво си мислиш ти.
Аз също съм
във настроение
и, знай, без капка
съжаление
със кеф отприщващ ще
разкрия,
че мога да съм крайно зъл.
Не
само фарс на инфантилен рицар.
(обратно
горе)
a la Villon
Обичам я, но
ще и кръшна,
че ме превръща на парцал
-
ще й го върна с потно пъшкане,
над
нечии разтворени крака.
(обратно
горе)
Желая те!
И жадно ще те тръшна -
като дрипа
(и жалко, че дюшек е - не
цимент)
и с настървение ще скъсам ципа
на
дънките избрани ми от теб.
А ти,
смутена от нахлуващия мрак в очите,
по
навик ще разтвориш колене.
(обратно
горе)
Не исках да съм сам
и
беше ми студено,
когато ти се появи.
Ти
беше бляскава,
ти беше интересна,
чуствителна
и нежна,
дори добра (почти).
Опихме се
взаимно, неусетно.
Обичах те, обичаше
ме ти,
но чувствата са непотребни
пред
егоизма, който ни души -
аз няма да
съм твой слуга,
със мен ти,
явно,
няма да
се примириш.
Какво пък.
Но
вместо да ми хъскаш озлобено,
ела,
момиче, - да се любим за последно
и
няма да затваряме очи.
(обратно
горе)
иб'н Еди'Кой'Си
За теб съм
сляп,
за мен си глухоняма.
Мираж е
общия език.
Понятен само е останал
шамарът ...
Ще ли го спестим
?
(обратно
горе)
Прощално
/по мотиви от Дж.Оруел/
"В
сянката на кестена зелен
аз предадох
теб - ти предаде мен",
замъкът
разкошен ще потъне в тлен -
кротко
изоставен, а не обсаден.
И без
трубадури, и без суета
всеки с свойта
свита тръгва по света.
Но на
кръстопътя ход ще намаля -
малката
ездачка, сетер и луна. |