1. Плеядите в митологията

        Наименованието Плеяди е само едно от множеството имена на този популярен звезден куп. Предполага се, че първоначално то е произлязло от гръцкото “плейо”, което в превод означава “плавам”, “пътувам”. Изгряването на Плеядите след съединение със Слънцето, било знак за началото на корабоплавателният сезон в Средиземноморския свят. Съществува предположение, че името е форма на гръцкото “плейос”, със значение “много” или “множество”. Със същото значение са арабското “Al Thuraya” и вероятно библейското “Kimah”. Сенека ги назовава “Pleiadum greges” – “Групата на Плеядите”. В разнообразни гръцки и римски текстове те се споменават като “Звездната седморка”, “Мрежа от звезди”, “Седемте девици”, “Седемте атлантически сестри”, “Дъщерите на Плейона” или “Децата на Атлас”. Бита и културата на различните народи са намерили отражение във вярванията за Плеядите. В гръцкия мит океанидата Плейона (дъщеря на титана Океан) е жена на титана Атлас. Тя му родила седем деца – Алкиона, Келено, Електра, Тайгета, Майя, Стеропа и Меропа. Така се наричат и седемте най-ярки звезди на Плеядите, но в астрономията се е установила друга традиция за тяхното произнасяне. Алциона вместо Алкиона (това е най-ярката звезда на Плеядите), Целена или Целено вместо Келено, Астеропа вместо Стеропа (в телескоп тя се разделя на две звези). Гръцката дума “плейадес”, означава “дъщери на Плейона”. В странична записка към превод на Библията от  1535 г., седемте звезди са определени като “Квачката с пиленцата”. Названието със значение “кокошка” или “кокошка с пиленца” е широко разпространено не само в Европа, а и в Азия и Африка. Провинциалното население на Европа през Средновековието наричало Плеядите “Кокошката с  пиленцата” или “Госпожа Кокошката”. Френското “La Poussinniere” например, е със смисъла на кокошка. Фермерите в Германия именували един от членовете на звездния куп “Квачката”, а хората от изисканото общество “Aften Hoehnen” или “Нощната птица”. Преди 200 години в Германия Кристиян Иделър нарича тази група звезди – “Schiffahrts Gestirn”  или “Звездите на моряка”. Англо-саксонското название “Siffunsterri” е еквивалентно на немското “Siebengestirn”, като и двете означават “Седемте звезди”.
        За селяните в Русия това била  “Наседка“ – “Мътещата кокошка” или “Гнездото на патицата”. Също там купът е оприличен на кичури коса – “Косите”. Със специфичен битов смисъл е руското “Стожери” – в древността източните славяни наричали “стожери” дървените колове, които забивали в земята за укрепване на купа със сено. Селянинът-земеделец е осмислил звездния куп като група забити в небето колове-стожери. По-късно това име се е трансформирало в “Стожари” – “Сто  огъня”.
        В осмислянето на Плеядите свободно се появяват и други птици и същества в зависимост от местната фауна и стопанските интереси на хората. Това може да са лястовици, гълъби, врабци, папагали, козлета, пчели, мравки, и дори в един арабски текст – стадо камили!
        В индианските предания Плеядите се свързват с “Mateo tepe” или “Дяволската кула”. Тя представлява впечатляваща скална формация, извисяваща се на височина 1300 стъпки над равнините на източен Уайоминг. Местните племена вярват, че кулата е била издигната от велик дух, за да предпази седем девойки подгонени от мечка. Девойките били спасени в небето, където формирали звездният куп Плеяди. “Следите” от мечешките нокти могат да се видят по кулата и днес.
        В традициите на маите и ацтеките кулминацията на Плеядите в полунощ била значително, но зловещо събитие. Това важало с особена сила през интервали от 52 години (цикъл на повторение в календарната система на маите и ацтеките). Идването на Колумб било предшествано от такова съвпадение. Вярвало се, че именно на една от тези дати светът ще свърши, и че той вече бил разрушаван и отново сътворен четири пъти, точно на тази дата.
        Този изключителен звезден куп е привлякъл вниманието и на българския народ. Българите го именуват с класическото “Квачката с пилците” или просто “Квачката”. Най-ярката звезда от купа – Алциона, е квачката, а  останалите по-слаби звезди са пилците. Звездните “пилци” непрекъснато трептят сякаш кълват просени зрънца. По “Квачката” селяните се ориентирали за времето през нощта, а също и за началото на сеитбата. Щом тя започне да залязва рано, житото може да се сее без страх.