СЪВРЕМЕННА ПОЛША

Обзор на по-важни моменти от обществено-политическото развитие
в края на ХХ век

Бойко Младенов

Основни информации за съвременна Полша

Република Полша е страна, разположена в Централна Европа с територия 312 685 кв. км и население около 38,6 милиона (1998 г.). Преобладаващата част от гражданите са поляци (96 %), а сред националните малцинства най-значимо са представени украинците (0,8 %), белорусите (0,8 %) и германците (0,5 %).

От гледна точка на основното занятие, 26 % са заети в селскостопанското производство, 30 % - в промишлеността и строителството, а 44 % - в търговията и услугите. През 1999 година 65 % от общата икономическа активност се осъществява в рамките на частния сектор.

Полша е първата страна в Централна и Източна Европа, която през 1990 г. започва осъществяването на радикална икономическа реформа, известна популярно с термините "шокова терапия" и "План Балцерович", приет от Сейма на 28 декември 1989 година. Благодарение на нея, още през 1992 година се очертава тенденция към ръст на брутния национален продукт. В края на десетилетието обаче, под влиянието на вътрешни и външни икономически и политически фактори, темповете на икономическо развитие се забавят. Нивото на безработицата продължава да е високо и е на равнище около 10,4 % от трудоспособното население.

Държавно устройство

Държавното устройство на съвременна Полша е определено в конституцията, приета на 2 април 1997 година и влязла в сила на 17 октомври 1997 година. В страната се установява парламентарна система, а структурата на висшите държавни органи е изградена при спазване на принципа на разделение на властите. Може да се каже, че са отчетени както традициите в развитието на полската държавност през ХХ век, така и някои конституционни решения, присъщи на Петата република във Франция.

Законодателната власт се осъществява от Сейма и Сената.

Изпълнителната власт принадлежи на Министерския съвет и на президента.

Независимите съдилища формират съдебната власт.

Сеймът се състои от 460 народни представители и се избира за срок от четири години. Сенатът се състои от 100 сенатори. Неговият мандат като продължителност е обвързан с мандата на Сейма. Сеймът и Сенатът, заседавайки заедно, формират Националното събрание на Полша, сред правомощията на което е и извършването на промени в конституцията, респективно - приемане на нов основен закон на страната. На Сейма е подчинен и висшият орган за контрол - Върховната контролна палата.

Въпреки дискусиите относно необходимостта от наличието на втора палата на парламента - Сенат, които се проявяват още след възстановяването на полската държава след Първата световна война, сегашната конституция на страната възприема решение, мотивирано с необходимостта от по-сериозно и продължително обсъждане на законодателните актове с цел гарантиране както на по-високото им качество от правна гледна точка, така и по-точното отразяване в тях на актуалните интереси на различните политически, социални и професионални групи в Полша. В тази посока следва да се разглеждат и правомощията на президента и на Конституционния съд в законодателния процес. Изискването за избиране на личности с по-голям жизнен опит за сенатори (ограничение за минимална възраст 30 години) се смята, че е насочено именно към това. Изхождайки от постановките на конституцията на Полша, ролята на Сената е насочена в значителна степен към контрол и коригиране, когато е необходимо, на законодателната дейност на Сейма.

Вътрешната и външната политика на Полша се осъществява от Министерския съвет. Той се състои от председателя на Министерския съвет и от министри. В последната полска конституция е откроена ролята на премиера като ръководител на правителството. Тя определя подробно процедурите по назначаването и освобождаването на министър-председателя и на Министерския съвет, с които са ангажирани както президента, така и Сейма. Целта е да се гарантира, от една страна, демократичност при формирането на изпълнителната власт, а от друга - да се осигури нейното ефективно функциониране. Следва да се подчертае, че в съвременна Полша Министерският съвет е основната държавна структура от гледна точка на осъществяването на вътрешната и външната политика, въпреки че президентът разполага със значителни правомощия в областта на външните отношения. Генерално погледнато, държавният глава определено не изпълнява единствено представителни функции, макар че неговите правомощия, в сравнение с тези на правителството, са доста по-ограничени.

В съвременна Полша, ако се отчетат резултатите както от парламентарните избори през 1997 година, така и от президентските през 2000 година, сред съществуващите многобройни политически партии, съюзи и движения могат да се откроят четири:

Изборно действие Солидарност - AWS

Изборно действие Солидарност (ИДС) възниква през юни 1996 година като коалиция на политически партии, сдружения, професионални съюзи, фондации и други неправителствени организации, която си поставя за главна цел участие в парламентарните избори, а след тяхното спечелване - формиране на управляваща коалиция и правителство, обща парламентарна група, подготовка и участие в изборите за органите на местното самоуправление. ИДС се самоопределя като най-голямото обединение на полските десни и дясноцентристки сили, включващо представители на християндемократическите, консервативно-либералните и национално-католическите среди. През септември 1997 г. ИДС получава на парламентарните избори 33,8% от гласовете и получава 201 места от 460 в Сейма и 51 места от 100 в Сената. По този начин тя получава пълен контрол върху горната палата на парламента, но не разполага с достатъчно мнозинство в долната за формиране на самостоятелно правителство.

Изборно действие Солидарност се формира с цел обединяване на политически и обществени среди, произлезли от и свързани с профсъюза Солидарност.

Съюз на демократичната левица - SLD

Съюзът на демократичната левица (СДЛ) възниква в началото на 90-те години като политическо обединение на леви и социалдемократически ориентирани партии. Основна роля в него играе партията Социалдемокрация на Република Полша (СДРП), създадена след саморазпускането на Полската обединена работническа партия (януари 1990 г.) от социалдемократически и прагматично ориентирани среди в нея. Лидер на СДРП до спечелване на президентските избори през 1995 година е Александър Квашневски. 

Съюзът на демократичната левица печели парламентарните избори през 1993 година и в коалиция с други полски политически формации с лява и лявоцентристка ориентация формира правителство. На изборите през 1997 година печели 27,1 % от гласовете и 164 места в Сейма и 28 места в Сената, и става основната опозиционна формация в полския парламент.

През април 1999 година е регистрирана партия с название Съюз на демократичната левица, която става политически приемник както на СДРП, така и на коалицията СДЛ. Официално причината за промяната е изискването на полската конституция, според което само политически партии, а не коалиции, могат да посочват кандидати в парламентарните избори (чл. 100, ал. 1).

Съюз на свободата - UW

Съюзът на свободата, както и ИДС, обединява политически и обществени среди, произлезли от и свързани с профсъюза "Солидарност". Сред най-известните негови представители са Тадеуш Мазовецки - първи полски некомунистически министър-председател, Ханна Сухоцка и Ян Кжищоф Белецки - министър-председатели на Полша, Лешек Балцерович, Яцек Курон и други. Създаден е през 1994 година след обединяване на Демократическия съюз на Тадеуш Мазовецки и на Полския либерален конгрес на Ян Кжищоф Белецки.

На изборите през 1997 година Съюзът на свободата печели 13,4 % от гласовете и 60 места в Сейма и 8 места в Сената. В коалиция с Изборно действие Солидарност формира правителството па Полша през 1997 година. В момента, поради несъгласие с определени аспекти на провежданата от ИДС икономическа и социална политика, е извън правителството.

Унията на свободата е една полските политически партии, определяща се като либерална. Официално се обявява за интеграция с Европейския съюз, за бързо приватизиране на основните отрасли на полската икономика и за децентрализация на системата за държавно управление.

Полска селска партия - PSL

Полската селска партия е наследник на политическите организации на земеделското движение в Полша. От 1989 до 1997 година участва във всички правителствени коалиции. От октомври 1993 до март 1995 година нейният лидер Валдемар Павлак е премиер на Полша. На изборите през 1997 година понася значителни загуби като получава само 7,3 % от гласовете и 27 места в Сейма и 3 места в Сената. Смята се, че в момента Полската селска партия в идеологическо отношение извършва промяна в посока на възприемане на християндемократическа ориентация.

Независимо, че не е политическа организация в тесния смисъл на думата, влияние върху хода на политическия процес в Полша оказва профсъюзът Солидарност. 

Основни моменти в обществено-политическото развитие след 1989 година (хронология)

юни 1989 година

Гражданските комитети "Солидарност" печелят почти всички места от определената на "кръглата маса" квота в изборите за Сейм и Сенат.

юли 1989 година

Националното събрание с минимално възможното мнозинство избира за президент на Полша Войчех Ярузелски

август 1989 година

Тадеуш Мазовецки е избран от Сейма за министър-председател

септември 1989 година

Формирано е правителството на Тадеуш Мазовецки - първото некомунистическо правителство в Централна и Източна Европа

декември 1989 година

Приемане от Сейма на пакет от стопански закони, известен като "План Балцерович"

януари 1990 година

Саморазпускане на Полската обединена работническа партия (ПОРП)

декември 1990

Президент на Полша става Лех Валенса

януари 1991 година

За министър-председател на Полша е избран Ян Кшищоф Белецки

октомври 1991 година

Провеждане на първите демократични парламентарни избори

юли 1992 година

За министър-председател на Полша е избрана Хана Сухоцка

октомври 1992 година

Сеймът променя конституцията - т.нар. "Малка конституция"

май 1993

Сеймът, по предложение на профсъюза "Солидарност", с мнозинство от един глас изразява недоверие на правителството на Хана Сухоцка. Президентът на приема оставката на Министерския съвет, разпуска парламента и насрочва нови избори

септември 1993 година

Провеждане на избори за Сейм и Сенат

Създаване на коалиция между СДЛ и Полската селска партия

Министър-председател става Валдемар Павлак - лидер на Полската селска партия

ноември 1995 година

Провеждане на президентски избори - Александър Квашневски печели, на второ място е Лех Валенса, а на трето - Яцек Курон

януари 1996 година

Съюзът на свободата иска незабавната оставка на премиера Юзеф Олекса във връзка с т.нар. "въпрос Олекса"

септември 1997 година

Провеждане на парламентарни избори, спечелени от Изборно действие Солидарност

Министър-председател става проф. Йежи Бузек, а за вицепремиер и министър на финансите е определен Лешек Балцерович

Изключително важно събитие в политическия живот Полша през 2000 година е провеждането на президентски избори, поради изтичането на петгодишния мандат на втория, избран в преки избори след промените през 1989 г., президент на страната.

В изборите участват 12 кандидати, сред които 4 подкрепяни официално от политически партии и коалиции. Предизборната борба е изключително оспорвана, въпреки че президентът Александър Квашневски от самото начало на кампанията е с най-силни позиции и с най-голяма обществена подкрепа. Това в значителна степен се дължи на обстоятелството, че центърът и десницата в полския политически спектър не успяват да се обединят и да посочат общ кандидат. Стремежът на всички основни конкуренти на Квашневски е да не допуснат той да спечели изборите още на първия тур, което би дало възможност за прегрупиране и обединяване на силите около най-силния опонент на действащия държавния глава. Използването на различни политически и пропагандни средства, включително и косвеното ангажиране в предизборната кампания на част от католическото духовенство не доведоха до постигане на желания резултат.

Александър Квашневски, подкрепян от Съюза на демократичната левица, спечелва изборите на първия тур на 8 октомври 2000 година с 53,9 % от гласовете. Кандидатът на управляващото Изборно действие Солидарност Мариан Кшаклевски остава на трето място с 15,6 % от гласовете, а Лех Валенса е седми с 1,0 %.

Анализирайки президентските избори в Полша през 2000 година, следва да се отбележи високият процент на негласувалите - 38,9 %. Това показва, че съществена част от полските избиратели не желаят да подкрепят както кандидатите на доминиращите в Сейма политически формации, така и кандидатът на политическа организация, чиито корени се намират в саморазпусналата се през 1990 година Полска обединена работническа партия. Ако се отчете и влиянието на икономическите и социалните затруднения, които Полша изпитва през 2000 година, може да се формулира твърдението, че почти две пети от полското общество не вижда интерес от ангажиране дори с минимално участие в политическия процес в страната.

Същевременно последните президентски избори в Полша показват, че, независимо от политическата им ориентация, по-широка обществена подкрепа получават личности, в чиято политическа дейност се проявяват в значителна степен елементи на прагматизъм и компромис. Това се отнася в една или друга степен както за спечелилия изборите Александър Квашневски, така и за заелия със 17,3 % второ място независим кандидат Анджей Олеховски.

Обзорът е изготвен на базата на информации, почерпени от официалните Интернет сайтове на президента, Министерския съвет и Сейма на Полша, както и на основните полски политически организации.