Този
текст на български език ![]() |
Diese
Seite auf Deutsch ![]() |
||||||
![]() |
|||||||
Историята на проекта или какво ни накара да започнем Началото на проекта беше поставено през декември 1996 г. с контактите, осъществени от Ани Егорова с благотворителни организации от ФР Германия. С помощта на финансирането от страна на тези организации бяха осъществени в рамките на 4 години редица отделни акции в помощ на децата от дома за сираци в с. Стойките, Смолянско и други домове за сираци в страната. Първоначалният избор падна на този дом поради трагичното състояние на децата, предимно от ромски произход, които поради недостатъчната дотация от страна на държавата бяха попаднали в бедствено положение. Преди първата ни акция ние попаднахме в едно място забравено от бога и хората място. Децата не разполагаха с елементарни условия за живот, липсваше храна, медикаменти и други стоки от първа необходимост. Първоначалната ни идея беше за една акция по Коледа на 1996 г., с която да осигурим поне подаръци и нормално прекарване на празника. В последствие спонсорите, които успяхме да ангажираме във връзка с тази акция проявиха готовност за едно по-продължително сътрудничество. На няколко пъти през годината бяха закупувани храни, санитарни материали и други дребни стоки, с които бяха запълвани целенасочено нуждите на дома в най-тежките моменти от съществуването му. За съжаление от страна на държавните органи, отговорни за съдбата на тези деца не срещнахме особено съдействие. Домът, по принцип създаден през 50-те години и с физически капацитет от 50 легла беше поел в отделни моменти повече от 150 деца.. Това създаваше невъобразими условия за живот в и без това полуразрушените помещения. Постепенно ние се ангажирахме с по-сериозни задачи. През 1999 г. бяха отделени средства с които започна ремонт на баните и стаите, вкоито живееха децата, отделно продължи и дейността с осигуряването на обувки, дрехи и други по-дребни стоки. Днес може да се каже, че ако не друго децата са намерили добри приятели в наше лице. Ние успяхме да ги спечелим и с приятелското си отношение да им създадем чувството че някой мисли за тях. Това мисля беше най-големия ни успех и подаръците и останалите неща не играят толкова голяма роля, колкото приятелството, което успяхме да изградим. |
|||||||
|
|||||||
Обръщайте се с коментари, предложения
и въпроси към: Тази страница е създадена и
поддържана от Павел Раковски. All rights reserved
©2000.
|
|||||||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |