Те са просто деца и имат нужда от нас

Може би си мислите, че тези деца са по-различни, и затова не бива да им се помага. Или си мислите, че те не са по-различни от които и да е били други деца, затова нямат нужда от помощ. Но не сте прави. Достатъчно е да прекарате с тях малко време. Ще видите, че макар и бедно облечени и мръсни, техните очи грейват точно така, както грейват и очите на всяко друго дете при вида на един прост подарък. С тази малка разлика, че техните очи имат доста по-рядка възможност за това. И колкото и да се радваме, когато можехме да им помогнем с нещо, токова по-тъжни и безпомощни се чувствахме, когато си тръгвахме и разбирахме, че щасливите и усмихнати лица след ден или два вече ще са отново онези тъжни и обрулени от живота лица, които заварихме при нашето първо посещение.

Домът не едно от най-прекрасните места за прекарване на детството. Макар и на прекрасно място, обиколен от вековна гора, разрушената и миришеща на мухъл стара сграда подтиска още при първото прекрачване на прага. Няма следа от домашен уют или поне нормална среда за живот. А някои от децата са принудени да прекарат там 10 или 15 години от живота си. Липсват елементарни неща, като стая за свободни занимания или място, където децата да развиват интересите си. В добавка към това идва и недобрата храна, която при липса на средства се ограничава до една филия хляб със сирене.

Мисля. че четири или пет посещения в годината не правят живота на тези деца по-лек. Има необходими неща, които всеки трябва да има през своето детство, за да се превърне в личност, полезна на себе си и обществото. Пишете ми, критикувайте ме, ако не съм прав, нека изградим един форум и поне се опитаме да направим нещо за тях. Те са също деца на България и света, точно и като Вашите деца!

Обръщайте се с коментари, предложения и въпроси към:

pumana@email.com

Тази страница е създадена и поддържана от Павел Раковски. All rights reserved ©2001.
Please use Cyrillic (Windows-1251) encoding. Best view with MSIE 4.0 Browser or higher.