· Свещеният сметач ·

Тош
·АДА·
Роман


2.

    Пред очите на Емил и Ана се вееше, без обаче да има вятър, платнище с огромен надпис, съставен от букви в различни разцветки:

    Добре дошли в Ада!

    Под него, с по-дребен пъстър шрифт, бяха поставени следните топли благопожелания:

    Пожелаваме ви весело и приятно прекарване, мили деца.
    Силно се надяваме да не успеете да се изкарате от тук.

- Коридорът към Ада. - уточни за Емил Ана.
    Сечението му имаше форма на съвършен правилен шестоъгълник, построен, сякаш, от работливи пчелички, произвели най-вкусния и най-полезен мед, който може да се намери на най-големите вселенски пазари.
    По наклонените му стени се плъзгаха шарени черги с премигващи цветни ивици, които променяха ширината и дължината си; въртяха се; ускоряваха, а после се забавяха; ставаха на вълни; разбиваха се една в друга и пречупваха границите помежду си; прилив правеше вълните широки и дълбоки, а отлив ги всмукваше и ги превръщаше в слаби тесни повърхностни потрепвания.
    Правият таван проблясваше от цветни взривове, които преливаха един в друг подобно на причудливи стъкълца от калейдоскоп; стъкълцата се деляха сякаш бяха живи клетки; свиваха се и се раздуваха; сливаха се и се отразяваха.
    На огледалния под двете пъстри представления се съчетаваха в съвършено единство и образуваха двойно по-чудна игра на палавите багри.
- Свещени сметачи!
    Емил бе смаян, но не чак колкото да си глътне езика, защото имаше програмистка защита, изградена чрез правене на подобни движещи се черги и шарени чудесии, само дето не по стени и тавани, а по екрани на изчислителни машини.
- Дръж се за мен. - рече неговата закрилница. - Има натрапници.
    Първият от тях като че чакаше да чуе думите на Ана и на мига изскочи от завоя: изтупан амбулантен търговец с разтворено куфарче, провиснато на шията, и цяла сурия дрънкулки, окачени на колана.
    Със задаването му пъстротата на коридора се притъпи и стените започнаха да светят в бяло, разнообразявано само от прелитащи, от време на време, златни и сребристи ленти със заврънкулки отгоре им.
- Душа, не заслужава ли това прелестно създание да му купиш нещо красиво? Най-красивите накити за най-красивите дами на най-изгодните цени! Купувай, душа!
    В кадифето на куфарчето на търговеца бяха забучени десетина лъскави украшения: пръстени със скъпоценни камъни, блестящи гривни и обеци, няколко дамски часовника със златни верижки и скъпоценни инкрустации, сребърна лазерна показалка, платинена писалка, кристална огърлица, ювелирни диамантени и рубинени фигурки, сапфирена брошка.
    Емил погледна дамата, която стискаше за ръка, в прекрасните ириси и се разтопи от умиление.
- Заслужава, но се страхувам, че няма с какво да Ви платя.
- Да се махаме от този. Нямам нужда от лъскави боклуци!
- Хо-хо, и духовито! Младеж, бръкни в джобовете си и ще намериш пари; не се притеснявай за тях. Ще останете доволни, уверявам ви.
- Почакайте малко.
    В левия долен джоб на якето младежът наистина имаше книжка, която приличаше на пари.
- Да се махаме, Емиле!
- Няма да се махате! Ще купувате ли?! Най-ниски цени! Суперкачество!
- Колко струва този часовник? - попита момчето.
- О, Хенкелхайдн? Всичките ми часовници са Хенкелхайдн! - търговецът издърпа левия ръкав на черното си сако и показа сбирка от бляскави времепоказвачи. - Най-високото качество за най-красивите купувачи!
- Остави го тоя идиот! Това е измама! - кипеше Ана, но Емил се държеше все едно че не я чува, защото е отдал цялото си внимание да съзерцава зениците на продавача.
- Струва 9999, но на Вас ще го продам само за 9909, защото сте ми много симпатични.
- Хе-хе, оказва се че в себе си имам банкнота точно от 9909...
- Емиле! Чуваш ли ме, Емиле! - крещеше девойката и дърпаше младежа за лявата ръка.
- Да ви напиша ли фактура? - мазно попита търговецът.
- Не, Емиле! Не фактура! - заповяда умолително момичето; шефът я посъветва: "Лазерът! Лазерът!"
    Лазерната показалка изглеждаше да е единственото оръжие на девойката срещу омайващия измамник. Но в преддверието на етикета пишеше мощност най-много пет мижави, незначителни, миливата!?
- Много е слаб! - каза на шефа Ана.
    "Ана, знаеш къде се намираш - в Ада!" - рече шефът.
- Да, ако обичате. - вежливо прие предложението Емил.
- Ей сега ще приготвим фактурката. Прелестна красавице, с кого си шушукате самичка?!
    Девойката скочи зад Емил и закри с лявата си длан очите му, а с нежните пръсти на дясната ръка натисна, с все сила, копчето на лазера и насочи лъча право в лъскавите метали и стъкълца.
- Куч... Прелестно създание, не в очите! - закряка амбулантният търговец, с несъзнателно затворили се клепачи. - Не в очите, ти казах!
- Ана, какво става? - ошашави се Емил.
- Искам да ти направя изненада.
- Ура! Каква!?
    Търговецът поквича - "Първо се купува, души!" - и избута няколко суперизгодни ултралъскави бижута; със сетни сили обаче успя да напипа сребърната лазерна показалка.
- Сега ми падна, кучк...; прелестно създание!
- Ей, мери си приказките! Какво става, Ана?!
- Потърпи още малко.
    Разгневеният продавач заплашително приближаваше въображаемото продължение на дулото на сребърния си лазер към лицето на Ана; капката злоба, или с други думи, - Сега ти видях сметката, кучко! - която процеди през зъбите си, обаче преля чашата на търпението.
- Прекали, тъпанар! Бягай от тук с лъскавите си джунджурии, докато не съм те фраснал!
    Рицарят се изви, за да открие полезрението си, което ухаещата длан на Ана закриляше; пред смаяния му ококорено ядосан поглед блесна лазерен лъч, изтичащ от същата показалка, която й бе подарил, но поне десетина пъти по-ярък и по-съсредоточен. Лъчът свършваше в скъпоценностите на продавача, от които се пречупваше, разсейваше се и се разделяше на части, които се събираха, като по конец, в очите му.
- Ще купуваш! Няма по-евтина и по-качествена стока от моята! Хайде, сваляй тоя лъч, кучко, или ще ослепя приятелчето ти!
    Нахалникът си мислеше, че може да заповядва и самоуверено широко отвори капаците на бутафорията на зрителни органи, за да се наслади на ужаса у жертвите си.
- Не гледай, Емиле! - предупреди, със заледена от ужас интонация, девойката.
- Ха-ха-ха, нищо не може да спре високосъгласуваното ултракохеретно супермощно хиперунищожително лъчение на моя лъчестрел! Който не купува, си плаща!
    Ще се съгласите - хубаво е човек, или каквото е там, да си вярва; но за жалост на съществото, представящо се за амбулантен търговец, сребърният лазер заяде, тъй като се продаваше без батериите да са включени в цената...
- Н-е-е-е-е-е-е-е! - беше последната дума на мошеника, преди потокът от фотони, изстреляни от скромния ключодържател с лазер, да го прати у дома му: по дяволите.
    Продавачът изчезна, но стоката му остана във въздуха без опора и след миг се заби в огледалния под, предизвиквайки избухването на мощна цветна бомба; когато завихрянето на ударната й вълна се успокои, шарените шевици отново заиграха палавите си танци.
- Какво се случи! Защо онзи те обиждаше?! - запита, объркан, Емил.
- Защото е измамник и злодей. По-нататък ме слушай, като ти говоря!
- Само исках да ти направя подарък...
    Сребърната лазерна показалка се търкулна към краката на младежа.
- Знам, че беше искрен, - "Как позна? Пише го в регистъра." - но онзи те беше омаял и ти не ме слушаше. Казах ти, че не си падам по лъскави украшения. Не съм такова момиче!
- Наистина ли?!
- Лазерът, който ми подари, е поне две на двайста степен пъти по-красив от всичките безполезни стъкълца в тоя ненужен куфар - който Ана подритна, преди да се приближи до редицата от часовници, кичела, до скоро, лявата ръка на амбулантния търговец. - Виж тези часовници "Хенкелхайдн": пластмасовата ти електронна "Ксин Джя" е най-малко две на двайсет и първа степен по-красив от златните им обвивки.
    Емил засия като слънцето в небето, но сребърният лазер чукна дясната му маратонка и го накара да погледне и надолу.
- А този лазер харесва ли ти?
- Единственото полезно нещо у нахалника. Но сигурно няма батерии. Иначе...
    "Още не е дошло времето, Ана!"
- Да видим колана? - подсказа Емил.
    По колана на бившия търговец висяха още старовремски дамски и мъжки ръчни часовници "Хенкелхайдн" със стрелки, един джобен лъскъв тупуз "Радка",
още няколко огърлици,....
- Ето, тук трябва да има батерии!
    ...празна кутия, която някога може и да е съдържала зарядни батерии за - както пишеше на книжката върху нея - "Високосъгласуван ултракохерентен супермощен хиперунищожителен интерференчен лъчестрел": ВУСХИЛ. Според рекламата една батерия е имала заряд 9.99 лъчеви минути непрекъсната работа при 99 процента от пълната мощност. При това, ако купувачът започне да стреля до 4.99 секунди след като е купил батериите, получава 9.99% увеличение на мощността и живота на батерията напълно безплатно!
- Подлецът е искал да ни пробута и лазер без заряд. - заключи гневно Ана.
- Не ми изглежда логично. - усъмни се Емил, докато се навеждаше да вземе сребърната показалка. - Щяхме да пожелаем да го изпробваме, а като няма
батерии нямаше да можем, следователно нямаше да го купим.
- Може би си прав... Или пък един мошеник залъгва шараните, докато дойде следващият...
- Е, сега пък си прекалено логична... - въздъхна момчето.

Върни се на заглавната страница на романа

          Наляво Надясно



© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), ноември 2003 - януари 2004.
  • Брой 28 (1/2004) на сп. "Свещеният сметач", февруари 2004 г.
  • Списание "Свещеният сметач" http://eim.hit.bg, http://www.oocities.org/eimworld
  • Дружество "Разум" http://eim.hit.bg/razum, http://www.oocities.org/eimworld/razum
  • Българска компютърна история от Българските сметачи


    Прочети други статии от Тош и др. автори: http://bgit.net