Марионетки
Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие,
изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие.
Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти,
но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни,
ако сме се издигнали достатъчно високо. Отново в рани от бодли, забиваме
остри шипове в изпречилото се същество пред нас. Огрени от червения залез,
заспиваме с мисълта за кръв - нашата, чуждата. Заспиваме с мисъл за любов
- доколко потребна може да ни е тя. Бурята ни ломи, прекършва свежите
ни сили. В море от светлина се чувстваме самотни. Нещастни. Защото имаме
корени. Те понякога ни възпират да се хвърлим във водовъртежа. Объркано
неясно е. Но това е. Всичко е неразгадаемо, когато се опитваме да си го
обясним. Тогава нищо не спира смущението от неизвестното да нахлуе в нас,
да ни побърка и изплаши. Защото трябва да се страхуваме. За да оцелеем.
Трябва да претръпваме от болка, за да сме доволни, че сме били живи и
сме го осъзнали. Стремим се нагоре. Това ни отвлича от мислите за земята,
където се слагат цветята. Ридаем в болка и ужас. Докосваме се с изсъхнали
пръсти. Въздухът бавно прониква в нас и това донякъде ни успокоява. Дишаме.
Протягаме се нагоре. Към недостижимото. Там, където всичко е измислено
вече и сътворено много по-съвършено. Въпреки че тук е така интересно и
вълнуващо. Стихиите, които ни сътворяват и разрушават. Остава малкото
време да се опознаем и нараним. Мислим си, че пътят нагоре е само за един.
Това е наистина така, но този един не се ли е качил вече? Това не означава,
че няма смисъл. Напротив. Така е още по-объркано и дяволито. Една дяволска
игра с нещастни дървени марионетки. С настръхнали от ужасното предчувствие
за безпредметност чаркове, готови за бой. С други марионетки. С този,
който вече се е възкачил. Проклинащи. Прокълнати. Омърсени от пепелта,
наслоила се по лицата им. Марионетки с ръце изсъхнали клони!
Изгорени, унищожени от пораждащата ги стихия. Мразят се. Мразят другите.
Мразят себе си. Защото пътят нагоре е само за един. И не може да бъде
извървян от една бедна марионетка.
С корени в главата.
Марионетки
mail to:Elitsa Kaloyanova