В речниците по сметачобългарски има около 320 думи. ДЗБЕ, в мое лице и в лицето на брат ми, се опитва да ги предаде на другите "участници в езиковото общуване". Но Дружеството е почти само. Съмишленици няма. Пиша обширни писма, в които разяснявам стремежите на ДЗБЕ, давам безброй примери за възможностите на българския език и неговите приемущества спрямо английския, който някои наричат "език на компютрите и новите информационни технологии"... Или аз съм смахнат, или ме пренебрегват, защото "не ме вземат на сериозно", или съм прекалено нападателен, или не им харесва някой да ги учи, или... Почетният член, Александър Арнаудов, се опита да представи ДЗБЕ на някои езиковеди. Не знам... Не мога да разбера, какво сложно или странно има в това, да наричаш всички неща с думи от родната си реч - "омайна, сладка, що звучи навред край теб"? Може би аз съм "глупав и заблуден"? Моля, ако някой смята че е така, да си направи труда и да ми обясни къде е нелепицата в борбата срещу навлизането на ненужни чуждици?...