Фотограметрията е научна дисциплина, занимаваща се с определяне на формата, местоположението, размерите и други количествени и качествени характеристики на обекти, по техни фотоснимки. Названието идва от трите гръцки думи: photos - "светлина", grama - "начертано" и metreo - "измервам", или "измерване върху фотография".

      Обектите на изследване могат да са огромни по размер или микроскопични, намиращи се на земната повърхност, под нея, под или върху водата, в космическото просранство или на лабораторната маса. Цел на измерванията може да бъде определяне местоположението на обектите в плоска равнина или в тримерното пространство. Измерванията най-често се правят въз основа на фотографски снимки - една или няколко, заснети от различни снимачни станции (стереоснимки), намиращи се на земната повърхност (наземни), във въздуха (на самолети) или в космическото пространство (на изкуствени спътници на Земята или на станции в орбита около други планети). Като източник на информация могат да послужат и радарни снимки или регистрирани електромагнитни излъчвания върху различни технически носители.

      Фотограметрията използва постиженията на фотографията, фината механика, електрониката, вуздухоплаването, космическите технологии и др. Самата тя намира приложение в архитектурата, археологията, астрономията, географията, геологията, градоустройството, военното дело, корабостроенето, но най-вече - в геодезията и картографията, за създаване и актуализиране на топографски карти и планове с различно предназначение. Затова често наричат фотограметрията фототопография или фотогеодезия.

      Във фотограметрията се работи с два типа апаратура: снимачна и картировъчна, използвани съответно в двата главни етапа на работа - фотозаснемане и картиране.

      Според информацията, получавана от фотоснимките, фотограметрията се дели на метрична и интерпретивна.

      Задача на метричната фотограметрия е да определи местоположението, размерите и геометричните форми на обектите по техните фотографии, а на интерпретивната - да разпознае обектите, да изясни тяхното съдържание и смисъл.

      Според методите на извличане на метрична информация от фотоснимките, метричната фотограметрия се дели на аналитична (изчислителна) и аналогова (инструментална).
      Аналитичната фотограметрия построява математически модели на обектите, въз основа на геометрични зависимости между тях и техните фотообрази. Необходимата информация за това се получава от измервания върху фотоснимки, извършвани с много прецизни, но прости по конструкция уреди. Изчисленията се извършват с компютри.
      В аналоговата фотограметрия, въз основа на фотоснимките се построяват оптични модели на обектите, върху които се извършват измерванията с помощта на сложно устроена апаратура.

      Интерпретивната фотограметрия се занимава с фотоинтерпретиране (фотодешифриране) на качествените характеристики на обектите и с изучаване на взаимната (смислова) връзка между тях. Освен това се използват и т. нар. дистанционни методи за изследване - набор от физически методи за изучаване количествените и качествени характеристики на обектите, без непосредствен контакт с тях. Апаратурата за дистанционни изследвания (спектрографи, камери за спектрозонална и мултиспектрозонална фотография и др.) обикновено е монтирана на борда на изкуствени спътници на Земята.

      Според методите на заснемане на обектите, намиращи се на земната повърхност, различаваме земна фотограметрия (или земна стереофотограметрия) и въздушна фотограметрия (или въздушна стереофотограметрия).

      Вижте също:

База, снимачна база;

Паралакс;

Фотография;

Холография;

Светлина и видим спектър.